08 фев. 2023 г.

Петдесет години от делото „Роу срещу Уейд“

През този месец се навършват точно петдесет години от емблематичния за САЩ процес „Роу срещу Уейд“. На 22 януари 1973 г. със седем срещу два гласа Върховният съд легализира абортите на национално ниво. На практика спорът се върти около въпроса дали (и от кой момент) нероденото дете може да се счита за личност и по този начин да попадне под конституционна защита. Като отричат, че нероденото дете е личност, съдиите приемат, че жената има право на лична свобода да се разпореждат със своето тяло (както е изтълкуван съответен текст в Четиринадесетата поправка), включително и на аборт, за да предотврати всякакви умствени или физически травми, които може да претърпи вследствие на бременността. В същото време те постановяват, че правото на аборт не е абсолютно и следва да бъде балансирано с обществения интерес от опазване здравето на жените и пренаталния живот. През юни 2022 г. решението е преобърнато. Според юристи и двете решения са спорни.

Въпросът за абортите очевидно е важен за християните. Нещо повече, той лесно се превръща в един вид червен плащ, който предизвиква бурни реакции и генерира значителна обществена активност – при това далеч отвъд границите на САЩ. Въпреки това „Роу срещу Уейд“ може да бъде повод за историческа равносметка, която да ни предпази от различни наивистични представи. На следващите редове предлагам някои области, за които това може да се отнася.

Понякога се смята, че решението на „Роу срещу Уейд“ отприщва лавина от аборти, непозната в предходното време. Фактологически това не е вярно.[1] Първите закони срещу аборта в САЩ не се появяват преди края на XIX и началото на XX век. Преди това е било широко разпространено приемането, че той е допустим до момента на „пробуждането“ (времето, в което майката започва да чувства движението на детето в утробата – обикновено между четвъртия и шестия месец). Немалка част от християните също са мислили и постъпвали по този начин. Според действащото по това време законодателство, абортите не са били легално наказуеми, но ако майката изгуби живота си вследствие на подобна манипулация, това се е третирало като убийство.

Съчетанието на закони срещу аборта с Голямата депресия, която кара голям брой жени да желаят прекъсване на бременността, бързо довежда до друга тенденция – абортите продължават да се извършват нелегално, но поради лошите условия те много по-често водят до фатален изход. Някои изчисления показват, че през 30-те и 40-те години в САЩ ежегодно между осем и десет хиляди жени губят живота си по подобни причини. Числото спада значително едва през 50-те години с напредъка на медицината и особено с откриването на пеницилина.

Ние сме навикнали да смятаме, че Републиканската партия в САЩ се обявява в защита на живота, докато Демократическата подкрепя абортите. Исторически това не е така.[2] До „Роу срещу Уейд“ не само че голяма част от демократите заемат позиция срещу аборта, но дори е било съвсем възможно партията като цяло да се консолидира зад подобно виждане. Обратно, голяма част от републиканците са подкрепяли аборта чак до президентския мандат на Рейгън, когато партията консолидира мнението си. Макар да не можем да отречем моралния фактор, с увереност може да се твърди, че голяма част от съвременните позиции на партиите са продиктувани именно от политически съображения да привлекат определен тип потенциални избиратели.

Подобно разделение, изненадващо за някои, може да се види и сред феминисткото движение и либералното християнство, части от които се обявяват твърдо против аборта. Това вероятно би трябвало да ни направи по-предпазливи относно рязкото и стриктно деление на консервативни/либерални виждания, които сме склонни да предполагаме. Реалните позиции и аргументи понякога могат да ни изненадат.

Макар исторически християните в огромната си част твърдо да са стояли срещу аборта, в САЩ ситуацията е била доста по-нюансирана. Всъщност съпротивата е била водена до голяма степен от Католическата църква (която е отричала в еднаква степен и контрацептивите), докато повечето от големите протестантски деноминации са били слабо заинтересовани в началния етап на дебатите и дори са подкрепяли абортите.

Понякога християните са склонни да виждат края на дебата за аборта с постановяване на законодателно решение, което го позволява или забранява. Това обаче означава прекалено да стесним проблема. От една страна, фактическата забрана на абортите не означава реалното им прекъсване. Всъщност в страните, в които абортите са забранени, честотата им често е мнго близка, а дори и превишава тази в страни, в които са позволени. Дори в САЩ периодите, в които абортите са достигали най-ниските си нива, нерядко са съвпадали с управлението на Демократическата партия, която е подкрепяла тяхното легализиране, но в същото време е предприемала други мерки за реалното им ограничаване. Това означава, че националното законодателство е само един от факторите, които влияят на броя на абортите. Тъй като целта на християните би трябвало да е реално спасени човешки същества, а не просто постигане на законодателна победа, те трябва да бъдат внимателни относно тези други фактори.

Само по себе си, спасяването на едно дете от аборт не може да бъде виждано от християните като край на проблема. Ако то бъде родено, но изоставено, лишено от грижи и любов и обречено на мизерия и страдание, това едва ли може да бъде виждано като християнска победа. Ето защо борбата срещу абортите не може да бъде отделена от грижата за осигуряване на пълноценен живот на спасените деца – чрез осиновяване, приемно родителство и всякакви други законодателни промени и християнско посвещение, насочено в тази посока.

Годишнината от решението на „Роу срещу Уейд“ е едно напомняне за предизвикателствата, пред които са изправени последователите на Христос. Съвременния свят, в който живеем, е сложен и многопластов и ние сме призовани едновременно да запазим християнските си убеждения и да ги приложим по един разумен и адекватен начин. Това изисква внимателно вслушване от една страна в Божието слово, а от друга – готовност да се учим от историята и да вникваме в съвременните реалности. Нищо по-малко от това няма да е достатъчно.

 


[1] Вж. Leslie, J. Reagan, When Abortion Was a Crime: Women, Medicine, and Law in the United States, 1867-1973 (‎University of California Press, 2022).
[2] Daniel K. Williams, Defenders of unborn: the pro-life movement before Roe v. Wade (New York: Oxford, 2016).

Similar Posts