Сър Артър Конан Дойл, създателят на образа на знаменития детектив Шерлок Холмс, пише и за Рождественското примирие през 1914 г. Само че, за разлика от неговите герои, това събитие не е измислено. По това време Великобритания и Франция воюват заедно със своите съюзници срещу Германия. Битките са яростни. И все пак на Рождество Христово по всички фронтови линии се случва нещо удивително. Конан Дойл описва станалото като „епизод на човечност всред всички жестокости, които позорят нашата памет за тази война“.
И двата лагера първоначално са мислели, че Първата световна война ще приключи бързо. Вместо това те затъват в нескончаема поредица от окопни сражения, при които никоя страна не успява да пробие позициите на другата. Преди сто години, към Рождество 1914 година, и двете страни са спрели активни действия, очаквайки подкрепления и новата година, когато би могла да започне нова офанзива. Животът (и смъртта) във влажните, кални окопи е ужасяващ.
Във вечерите преди Рождество мъжете от двете страни на фронтовата линия запяват химни. На Бъдни вечер те покриват землянките с рождественски символи. На някои места немците окачват хартиени фенери над окопите. По цялото протежение на фронта групи от войници си дават среща тук и там в ничията земя между огневите позиции, понякога организирайки погребение на мъртвите между линиите, понякога разменяйки си рождественски песни и поздрави. Един наблюдател пише: „За момент Богът на добрата воля стана отново господар на това кътче на земята.“
Рождественското утро настъпва, земята е покрита със скреж. За този ден няма спуснати военни планове, липсват изстрели от пушки, никакви бомби не падат по цялата дълга линия на фронта. В сила е необявено примирие – враждуващите страни с общи християнски корени сякаш си подават за малко ръка. „Тази тишина изглеждаше напълно необичайна след всекидневния грохот на оръдията“, спомня си един лейтенант.
На отделни места по фронтовата линия офицери и войници от двете воюващи страни излизат от окопите си, срещат се с враговете си между позициите, стисват си ръцете и дори си обменят рождественски подаръци – най-често тютюн и хранителни дажби. Някои си разменят адреси и лични снимки и сравняват пропагандните листовки на двата лагера.
Разбира се, не всички са приятелски настроени. На места, особено там, където сраженията са били особено кръвопролитни през предишните седмици, през целия ден се чуват отделни изстрели. Тук-там по протежение на фронта едната или другата страна нарушава договореното примирие. Има и жертви при тази нечестна игра, но те са малко. Както споделя един войник в писмо до близките си: „Защо да се убиваме един друг в такъв празничен ден?“ А британският редник Уилям Тап отбелязва в дневника си: „Не ми изглежда правилно да се убиваме един друг тъкмо по Рождество Христово.“
Като цяло преобладавали сърдечните отношения. Близо до Фрелингхайм, Германия, немците претъркулват към вражеските окопи буре с бира, а англичаните им връщат жеста със сливови пудинги. Недалеч от Льо Туке немци и англичани играят дори футболен мач помежду си. Германският отбор печели с 3:2.
Дни наред след това битките са приглушени. На някои места неформалното примирие трае още един-два дена. Мнозина имат желанието то да стане трайно, та пожеланието „на земята мир и между човеците благоволение“ да не си остане преживяване за един ден. Както отбелязва един немец, „това беше един мирен ден посред войната, може само да се съжалява, че не доведе до окончателен мир.“ Стотици хиляди жертви падат на бойното поле през следващите години преди прекратяване на огъня през ноември 1918 г.
