08 фев. 2023 г.

Хенри Хайнц: oсновател на хранителна империя

Зорница, 03/2021

На шест мили източно от Питсбърг, по течението река Алегани, сред безкрайните прерии, се простирало малкото селце Шарпсбърг. На осемгодишното момче, родено там в средата на деветнадесети век, се струвало, че на света не съществува нищо освен изрисуваните индианци и високата трева, в която пасели бизони. Разбира се, то слушало и за други щати в Америка, за огромни фабрики и мрежи от железопътни линии, свързващи страната, но живеело в село където нямало дори телеграф и пощенският дилижанс бил единствената връзка с цивилизования свят.

В такъв свят израснал Хенри Хайнц, най-големият син на семейство германци – имигранти. Изолираните от външния свят жителите на Шарпсбърг поддържали в общността си от няколкостотин жители весел дух и изобретателност. Всяка сутрин Хайнц вървял по калния селски път към училище, където деца от всички възрасти се обучавали в една и съща класна стая от добросърдечен, предан на своето дело, лутерански пастор. Когато се върнел у дома той работел в занемарена зеленчукова градина, която била основният източник за препитание на семейството. Негово задължение било и да продава излишъка от градината на жителите на селото.

Като дете той живеел спартански, но въображението му го пренасяло далеч отвъд хоризонта до невижданите чудеса на големите градове с растяща механизация. Често размишлявал за удивителната личност на Исус Христос, Който някога ходил по степите на изтока, в страна на камили, палми и римски войници.  Отнасял към Него по същия начин, както и неговата майка и лутеранския пастор –  считал Го за Божи Син, Господ на славата. Младият Хайнц разбирал значението на кръста, където Господ позволил да Го приковат и умрял с мъчителна смърт. „Моят грях беше прикован на този кръст,“ размишлявал той. „Той е моят Спасител, защото умря вместо мен, и Господ възложи върху Него беззаконието на всички нас!“

За Хенри Хайнц Исус Христос бил Господарят на небето и земята, присъстващ винаги и навсякъде, в целия им дом и в живота и сърцата на неговите родители. Той бил Господ, към Когото малкият Хенри можел да се обръща и с Когото можел да разговаря. Библията била основният учебник в училището, където Хенри учел, а семейството му следвало християнския начин на живот. По-късно Хенри пише: „Християнското възпитание от моето детство повлия на по-нататъшния ми живот и аз с благодарност си спомням  за всичко, на което ме научи майка ми. Нейните думи все още пазят мислите ми и влияят на действията ми.“

Хенри бил първородният в семейството на Хайнц и родителите му хранели  надежда, че ще стане църковен служител, но той бил толкова успешен и незаменим в работата на къщния двор, а по-късно и в семейния бизнес, че им се наложило да се откажат от мечтата си. Още на десет години всеки ден успявал да продава по цяла количка зеленчуци от градината на съселяните си, а на дванадесет години отглеждал толкова много, че вече се налагало да впрегне коня и да продава пълна каруца. Още на тази възраст той можел бързо, като възрастен, да разрешава сериозни проблеми. Когато река Алегани ненадейно преляла и наводнила част от земята на семейството им Хенри Хайнц впрегнал коня си, поел надолу по брега, натоварил няколко тона чакъл и направи насип на градината си, като по този начин я предпазил от наводнение. Така, за изненада на родителите си, той успял да спаси останалата реколта.

Когато завършил гимназия, градината вече се била разраснала толкова, че той се  превърнал в пазарен производител и трябвало да наеме работници, които да я обработват. След това Хенри помогнал на баща си в стремежа му да създаде цех за производство на тухли. До смъртта си Хенри не се уморил да се любува на хубавите, ръчно изработени. Стените на всички неговите фабрики били ръчно положени и по-късно, когато вече бил на върха на хранителната индустрия, пазел такива тухли в чекмеджетата на бюрото си.

През 1869 г., на двадесет и петгодишна възраст, Хенри се оженил за Сара Янг, искрена християнка и заедно те продължили да служат на Господ. През същата година за първи път била регистрирана първата компания, носеща неговото име. Той наел парцел земя, две стаи и таван, и организирал производството на консервиран хрян. Пресният хрян бил много труден за работа. Измиването и рендосването му било дори по-трудно от чистенето на лука. Но Хенри Хайнц сложил край на тази неприятна домакинска работа, като започнал производството на консервиран, настърган хрян – продукт с голям и дълготраен успех.

Фирмата, както и свързаните с нея проблеми, се разраствала, но въпреки това, Хенри Хайнц намирал време да ръководи занятията в неделното училище към местната църква. Той се подготвял за събранията, провеждал богослужения с децата, учил и давал наставления с такава с любов, която учениците му не можели да забравят. В много финансово критични за неговата компания моменти, когато всички ресурси били инвестирани в развитието на нов завод, той не жертвал работата в църквата.

Църквата, която Хайнц посещавал, построила нова сграда. На църковния съвет, в който той участвал, било предложено всеки да внесе голяма сума пари за целта. Дарението било доброволно, но вътре в Хайнц се водила борба. Той бил най-младият, наскоро женен, неговият бизнес изисквал капиталови инвестиции. Не можел да си позволи просто да хвърли голяма сума. Спомнил си обаче обещанията, дадени на Господ – да жертва доброволно и да не бяга от отговорност. Той дал парите, като казал на  семейството си: „Ако Господ иска да направя това, Той ще ми помогне да изпълня обещанията си.“ В ранната си младост той осъзнал, че на първо място за него като християнин трябва да бъдат интересите на Божието дело.

Годините минавали и хранителната компания се нуждаела от допълнителни 125 акра земя. Имало нужда и от разширяване на продуктовата гама. Но трудностите били големи. Компанията спешно се нуждаела от доставчици и за да отговори на нарастващото търсене изкупила цялата продукция от една ферма в Илинойс. Понеже качеството на зеленчуците било добро, Хайнц се съгласил да вземе цялата реколта. Всичко било наред, но тази година в САЩ реколта се оказала небивала. Фермата доставяла невероятни количества на фабриката на Хайнц в Питсбърг. Всеки ден пристигала  партида краставици на цена 1200 долара, а реколтата продължавала да идва.

При нормални обстоятелства, Хайнц можел да получи допълнителен заем от банката, но точно в този момент цялата страна се намирала на ръба на икономическа катастрофа, фалирали банки и много големи предприятия били ликвидирани. Било абсолютно невъзможно да получиш заем. За известно време Хайнц се справял с плащанията, но скоро ресурсите му се изчерпили и той написал на майка си: „Боя се, че няма да успеем да преодолеем общата паника и нашата компания ще бъде сред хилядите други, които ежедневно фалират.“


Зорница, 04/2021

Преди Рождество компанията била напълно разорена и Хайнц останал без стотинка в джоба си. Въпреки сполетялата го беда запазил своята вяра и непоклатима честност и се откроявал сред останалите предприемачи. В тази среда смятали човек за ненормален, ако не се опита да спаси кожата си на всяка цена. Но Хайнц се стараел да изпълни задълженията си. Той си поставил за цел да изплати дълговете, възникнали при фалита на компанията, макар че съдът го признал за неплатежоспособен. В тефтер със заглавие „Книга за нравствени задължения“ той си записвал имената на всички хора, на които компанията му дължала пари. Поради това, когато решил да започне отново бизнес с помощта на роднини, бившите му кредитори направили всичко възможно да му помогнат, тъй като го уважавали и му имали пълно доверие. Собственикът на предишния му поземлен имот му предоставил нов дългосрочен заем – и така нещата се задвижили.

Среден на ръст и с големи мустаци, Хайнц излъчвал енергия и винаги търсел начини да оптимизира бизнеса. Той насърчавал служителите си и отбелязвал в тефтера си внедрените иновации. Скоро по рафтовете на магазините се появили малки бутилки с надпис Pure Food Products. Така започнала нова, забележителна страница в дейността на компанията.

Хайнц бил изключителен ръководител и се ползвал с истинско уважение сред растящия брой служители на компанията. Човек на действието, с енергичен характер, той винаги бил готов да обясни и да покаже всичко, което знаел. В отношенията си с хората бил толкова искрен, че самото му присъствие смекчавало недоволните и насърчавало обезсърчените. Идеите, посоката на развитие и методите за продажба на продукцията били постоянна тема в разговорите му, макар се отбивал само за кратко в офиса си. Най-близките му сътрудници не помнели да е оставал в кабинета си повече от двадесет минути.

Хайнц разработил нови технологични процеси и методи за продажба, което довело до бързо разрастване на компанията. Закупени били допълнителни площи, издигали се нови фабрики и продуктовият асортимент се увеличавал. Успоредно с това предприемачът стриктно се придържал към т.нар. „принципи на Хайнц“. Във всички помещения на компанията трябвало да се съблюдава съвършена чистота, а покупката на суровини и методите за продажба трябвало да бъдат абсолютно открити и честни.

Компанията на Хайнц била първата американска фирма, погрижила се за благосъстоянието на своите служители. Нейният основател устроил за работниците столови, съблекални, тоалетни, физкултурни салони, басейни, осигурявал им униформи, оказване на безплатни медицински и стоматологични грижи и животозастраховане и предоставял възможности за по-нататъшно образование. Не е чудно, че почти никой от работниците му не напускал.

На 42-годишна възраст Хайнц ръководел известна в цялата страна компания. Точно тогава у него заговорила дълго потисканата страст към пътешествията. Мечтаел за Европа. Виждал Англия като земя на духовни чудеса, а пък Германия била страната на предците му. Имал силно желание лично да представи продуктите си в най-знаменития хранителен магазин Fortnum & Mason в Лондон.

През 1886 г. заедно със съпругата си и с четирите им деца Хайнц отплавал с параход за Ливърпул. В своя дневник, с който никога не се разделял, той подробно описвал всичко, което виждали очите му. Размерът на кораба, неговата възраст, скорост, товароносимост, състав на екипажа, исторически сведения, мощността в конски сили и оборудването – всичко било надлежно описано. Почти нищо не убягвало от орловото око и момчешката любознателност на този строител и мечтател. Когато слязъл на брега в Ливърпул, Хайнц описал със същата прецизност и този град. С помощта на метална рулетка, която винаги носел със себе си, той внимателно измервал входни врати, образци на тухли и всякакви архитектурни иновации и си записвал измерванията.

Но най-забележителните му пътеписни бележки му били свързани с духовното наследство на „малката стара Англия“. На преминаване през Бедфорд той съставил своите „Бележки за Бънян“ върху неговата книга Пътешественикът. В Лондон любимият му ден от седмицата бил описан с всички подробности: „Дойде неделя. Отправихме се към най-известната методистка църква, основана от Джон Уесли през 1778 г.“ В бележника му намираме топли думи за Джон и Чарлз Уесли и ентусиазиран разказ за ранната история на методистката църква. Хайнц посетил и гробовете на Бънян, Кромуел и Айзък Уотс, разположени срещу църквата в Бунхилските полета. Тези личности му били много скъпи. В неделните дни посещавал занятията в неделното училище, сравнявайки го със собственото си училище в Питсбърг. Вечерно време посещавал препълнената църква „Метрополитън Табернакъл“, за да слуша проповедите на Чарлз Спърджън: „най-смирения и обикновен от всички велики хора, които някога съм срещал“.

Магазинът Fortnum & Mason, снабдител на кралския двор, привличал като магнит Хайнц, който бил роден за търговец. Една сутрин той напълнил пет куфара със свои продукти, наел транспорт и тръгнал да покорява известния магазин. С шапка в ръка помолил един служител да му отдели внимание. Човекът изгледал изпитателно невисокия, но властен американец с искрящи очи и големи мустаци, докато той се представял и показвал своите питсбъргски деликатеси. Накрая Хайнц направил пауза, готов да изслуша възраженията на служителя. Но донякъде разочарован, тъй като обичал предизвикателствата, той чул тихо произнесените думи: „Господин Хайнц, ще закупим цялата ви продукция.“ Така продуктите на Хайнц навлезли на английския пазар. Няколко години след първото му посещение в Англия в Лондон бил открит клон на фирмата с малък склад близо до Тауър.

В продължение на почти сто години всички продукти носели числото „57“: най-успешната и запомняща се марка на компанията. Известното число било измислено от самия Хайнц. Когато веднъж пътувал с влак към Ню Йорк, той забелязал реклама на компания, която предлагала „21 модела“ обувки. Замислил се за разнообразието на своите продукти и така се родило числото „57“.

През целия си живот той участвал активно в църковния живот като директор на неделното училище и подкрепял финансово различни църкви в подготовката на техните неделни училища. В продължение на 25 години ръководил работата по организирането на неделните училища и посещавал невярващи хора в домовете им, канейки ги на църква. При една кампания в Питсбърг били обучени 2000 души, които посетили над 83 000 домове.

Хайнц дарил средства за организиране на неделни училища в Япония. През 1918 г. ръководена от него делегация от 29 пастири и бизнесмени посетила седемдесет града в Япония, Корея и Китай. Самият той винаги бил готов да посещава други църкви, за да говори за необходимостта Благата вест да достигне до следващото поколение чрез неделни училища и библейски уроци за млади хора.

Към смъртта на Хайнц през 1919 г. във фирмата му работели 6523 души, функционирали 26 фабрики, 26 офиса и дъщерни фирми. Компанията притежавала 100 000 акра земя. Но в некролога му последователността на интересите в живота му била отбелязана правилно: „Хенри Хайнц, вярващ, филантроп, предприемач…“

„Религията била служението на живота му“, казал за него деканът на университета в Питсбърг. А самият Хенри Хайнц в своето завещание ясно заявил какво разбира под религия: „В очакване на момента, когато моята земна кариера ще приключи, искам да започна своето завещание с изповед на вярата си в Исус Христос като мой Спасител. Това е основата на моя живот.“

 


Материалът е изготвен по книгата на Питър Мастърс Men of Purpose (Latest edition, 2003). Превод: Момчил Николов. 

Similar Posts