08 фев. 2023 г.

Сто години от раждането на Джон Стот

На 27 април 1921 г. – точно преди 100 години – се ражда Джон Робърт Уолмсли Стот – син на Арнолд и Лейди Стот. Баща му е водещ лондонски лекар, което дава добра материална осигуреност на семейството. На осемгодишна възраст Джон е изпратен в пансион, а през 1935 г. постъпва в елитното частно училище „Ръгби“. Три години по-късно, на 13 февруари 1938 г., Стот е силно докоснат от лекция на Робърт Наш – ексцентричен проповедник, поканен да изнесе беседа на християнска тема в училището. Той моли за лична среща с Наш и след разговора взема решение да предаде живота си на Христос. Самият Стот описва случката по следния начин:

„Тази вечер на леглото си проведох експеримента с вярата и „отворих врата“ за Христос. Нямаше светкавици или гръм… Всъщност не усетих нищо. Просто си легнах на легло и заспах. В продължение на няколко седмици, дори месеци след това, не бях сигурен какво се е случило. Но малко по малко, както ясно показва дневникът, който водех по онова време, достигнах до по-ясно разбиране и по-голяма увереност за спасението и господството на Христос.“

Стот продължава своето обучение в кеймбриджкия колеж „Тринити“, откъдето се дипломира с двойни почести по френски език и богословие. После постъпва в богословския колеж „Ридли“, за да се подготви за ръкополагане в Англиканската църква. Изборът на професия дълбоко наранява баща му и отношенията между двамата остават обтегнати в продължение на години, но Стот остава твърд и през 1945 г. е ръкоположен за дякон, а малко по-късно и за презвитер. Оттук нататък, до края на живота му, служението на Стот е свързано с лондонската църква „Ол Соулс“, която е посещавал още като дете. В продължение на 30 години от 1945 до 1975  г. е неин свещеник. Под неговото ръководство „Ол Соулс“ нараства и се развива, превръщайки се в център на евангелското движение в рамките на Англиканската църква. Стот разработва модел на работа, почиващ върху пет критерия: приоритет върху молитвата; разяснително проповядване; непрестанно споделяне на вярата; специално внимание на интересуващите се хора и новите обръщенци; системно обучение на помощници и водачи.

Влиянието на Стот в Англия е огромно. Той служи като председател на Англиканския евангелски съвет, като президент на Британския евангелски алианс, президент на британския клон на Скрипчър Юниън и четири мандата като президент на Християнското студентско движение (UCCF). От 1959 до 1991 г. служи като почетен кралски свещеник. През 1982 г. основава Лондонския институт за съвременно християнство, който си поставя за цел да култивира християнски интелектуален живот – въпрос, който непрестанно тревожи Стот. (Неговата книга Твоят ум има значение, посветена на този проблем, наскоро беше издадена на български език.) Със същата цел той активно работи за изграждане на връзки между евангелските богослови от различни страни, което довежда до създаването на Дружеството на европейските евангелски богослови през 1977 г. Спокойно може да се каже, че ръстът на английското евангелско движение след Втората световна война се дължи на Джон Стот повече, отколкото на всяка друга човешка личност.

Стот е автор на повече от 50 книги и е един от сравнително малкото християнски автори, значителна част от чието творчество е преведена на български език. Освен Основи на християнството, Сърцето на водача и чудесната книга за изкуплението Кръстът на Христос, Стот е автор на повечето коментари върху книгите на Новия завет от поредицата „Библията говори и днес“.

През 1975 г. Джон Стот се оттегля от активно пастируване, за да се посвети на писане и на все по-растящите международни ангажименти. Всяка година прекарва поне три месеца извън Англия в проповядване и различни мисии – най-вече в университети. От 1995 до 2003 г. е вицепрезидент на Международната общност на евангелските студенти (IFES). През 1974 г. Стот оглавява комисия към Международния конгрес за благовестие по света, провел се в Лозана, Швейцария, която създава т.нар. „Лозански договор“ – важен документ, свързващ разпространението на Благата вест и социалната дейност на църквата.

При честите си пътувания Стот има преки наблюдения върху християнството в развиващите се страни. За да отговори на техните нужди той създава две организации: Evangelical Literature Trust (която снабдява християнски водачи с богословска литература) и Langham Trust (фонд за подпомагане обучението на надарени студенти в областта на богословието). И двете организации са финансирани от приходите от продажби на книгите на Стот и през 1974 г. се сливат в Langham Partnership International (langham.org), като добавят и трета област, в която работят: Langham Preaching (за обучение на проповедници). През годините организацията е подкрепяла над 400 млади учени, а в момента подпомага финансово поне двама българи.

Разбира се, животът и служението на Стот не са пощадени от някои противоречия и спорове. През 1967 г., по време на Втория национален евангелски конгрес в Англия, той влиза в остра полемика с д-р Мартин Лойд Джоунс – по това време една от най-влиятелните фигури в евангелското движение. Джоунс достига до заключението, че по-традиционните църкви до такава степен са се отдалечили от Благовестието, че евангелските християни не може да си позволят да останат повече в тях. Те трябва да ги напуснат, за да не бъдат заразени и да не допускат компромиси. Стот е на противоположно мнение и остро възразява, че именно евангелските християни трябва да служат като контратежест и оставайки в своите църкви, да не им позволят да се отдалечат твърде много от ортодоксалната вяра. Неговото мнение несъмнено задържа евангелското крило в Англиканската църква.

Години по-късно Стот разкрива своето виждане за унищожението на душите на починалите невярващи, като се опитва екзегетически да го обоснове, разглеждайки библейските текстове, които говорят за ада и вечните мъки. Позицията му е остро критикувана от редица евангелски водачи, между които и старият му приятел Джеймс Пакър (който по това време е вече в Северна Америка).

По подобен начин Стот върви „срещу течението“ в много евангелски общности, обявявайки се ясно против всяка форма на ционизъм. Според него истинският Израел не е етническо понятие, а се състои от вярващите в Месията евреи и езичници.

Накрая, той е загрижен за опазването на Божието творение (тема, по която много български християни все още не са се замисляли достатъчно). Наблюдението на птици е негово хоби през целия му живот, като дори пише книга за това (The Birds Our Teachers), илюстрирана с негови собствени фотографии на птици.

До края на живота си Стот така и не сключва брак, посвещавайки се изцяло на своето служение. През 2005 г. списание Тайм го поставя сред стоте най-влиятелни личности в света. Въздействието му е толкова голямо, че смъртта му (на 27 юли 2011 г.) отеква силно дори в светските медии като Би Би Си, Ню Йорк Таймс и Дейли Телеграф. Много по-важно – това е влияние, което е формирало цели поколения християни и което продължава да бъде с нас. Стот е обикновен човек и като всички хора има слабости и недостатъци. Но същевременно е и човек, за когото – чрез Божията благодат – има защо да бъдем благодарни.

Similar Posts