Мнозина могат да запеят мелодията на „Алилуя“ от Георг Фридрих Хендел – една от най-известните хорови части в музикалната литература, с която завършва второто действие на ораторията „Месия“. Тази оратория е сред най-популярните произведения на автора, заедно с „Музика на водата“, „Музика за кралските фойерверки“, ораторията „Израил в Египет“ и химна „Свещеникът Задок“, изпълняван на всяка британска коронация от 1727 г. Първото изпълнение на „Месия“ е на 13 април 1742 г. в Дъблин.
Хендел е роден в град Хале в Бранденбург-Прусия на 23 февруари 1685 г. (стар стил). От малък проявява голям интерес към музиката. Въпреки съпротивата на баща си, момчето намира начин тайно да достави малък клавикорд на тавана на къщата и там се упражнява, докато родителите му спят. Той успява да „извоюва“ разрешение за уроци по музика при органиста Вилхелм Фридрих Цахов. Така започва да придобива клавирна и композиционна техника, учи хармония и съвременните музикални стилове. Започва да замества учителя си, който свири на орган по време на службите в лутеранската църква. През 1698 г. Хендел свири пред пруския крал Фридрих I, а през 1701 г. се среща с Георг Филип Телеман, с когото стават близки приятели. По желание на баща си от 1702 г. учи право в университета в Хале, но същевременно успява да получи назначение като органист в местната протестантска църква.
В периода 1703-1709 г. Хендел живее и работи в Хамбург, но пътува и до Италия. Така се запознава и общува с личности като Йохан Матезон, Кристоф Граупнер, Джан Гастоне Медичи, Доменико Скарлати и Арканджело Корели. Той започва да поставя оперни заглавия, пише кантати и оратории.
Освен с Германия и Италия, името на Хендел се свързва най-много с Англия, където прекарва по-голямата част от своя живот. Той се установява в Лондон през 1712 г. и е дворцов композитор на кралица Анна. По-късно става директор на Кралската музикална академия (1720-1728 г.), а също е част и от музикалния живот на Кралската опера в Ковънт Гардън. Там са поставени за първи път много от неговите опери. През 1726 г. Хендел придобива британско поданство.
След композирането на 40 италиански опери, Хендел се обръща изцяло към английската оратория, която намира най-широк отзвук. В музикално отношение се съживява английската хорова традиция, а по отношение на съдържанието се долавя близост с пуританството. Първата английска оратория на Хендел е „Естер“ (1720), следват „Дебора“ и „Аталия“ (1733) и още две оратории до 1740 г. Изпълненията са по време на Великите пости в театър „Хаймаркет“, съпровождани от Хенделовите органови импровизации и концерти между частите на ораториите. „Месия“ е шестата му творба в този жанр. Започната е на 22 август 1741 г. и е завършена само за 24 дни. В края на своя ръкопис Хендел изписва буквите „SDG“ — „Soli Deo Gloria“ (Слава само на Бога). Този надпис, както и невероятната скорост на композирането, са причина за това да се говорив, че е написал музиката с плам на божествено вдъхновение, в който, творейки хора „Алилуя“, „той видял цялото небе пред себе си“. (Richard Luckett, Handel’s Messiah: A Celebration, p. 86)
В началото на месец март 1742 г. Хендел инициира организацията на благотворителен концерт в Дъблин, на който да бъде представена ораторията „Месия“. Катедралите „Сейнт Патрик“ и „Крайст Чърч“ му съдействат с хоровете си и с певци за соловите партии на произведението. Известните по това време певици Кристина Мария Аволио и Сузана Мария Сибър са част от състава на солистите. Премиерата е в Голямата музикална зала на улица „Фишамбъл“ със съдействието на инструменталисти от оркестъра на Дъблин. Хендел сам доставя свой орган за първото изпълнение. Присъствали са 700 души, като, за да бъде възможно достигането на максимален брой посетители, господата са били помолени да свалят мечовете си, а дамите – да не носят обръчи в роклите си. Музиката на премиерата е била единодушно приета с похвали на слушателите и пресата. Дори един от духовниците на Дъблин в изблик на възхита скочил на крака и извикал към Сузана Сибър „Жено, за това да ти бъдат простени всички грехове!“ Събраните £400 са били дарени за болницата на Мърсър и Благотворителната лечебница, както и за освобождаването на 142 задлъжнели затворници.
След премиерата на „Месия“ на 13 април 1742 г. в Дъблин, ораторията почва да набира популярност, като успява да се превърне в едно от най-известните и най- често изпълняваните хорови произведения в западната музика. Нейната премиера в Лондон е година по-късно, а след това е изпълнявана всяка година в Уестминстърското абатство с огромен състав на хорове и оркестър.
Въпреки че структурата на произведението наподобява тази на опера, ораторията „Месия“ не е в драматична форма – няма пряка реч и характерните за операта персонажи. Първо действие започва с пророчества на Исая (но и на други пророци), преминава към Благовещението на пастирите – единствената „сцена“, взета от Евангелията. Във II действие Хендел се концентрира върху Страстите Христови и завършва с хоровата част „Алилуя“. В III действие той обхваща възкресението на мъртвите и прославянето на Христос на небето.
В произведението има 16 арии, на които противостоят 19 големи хора.
Според музиковеда Михелс Улрих „По звуковото си великолепие тези хорове обединяват английската хорова традиция (Пърсел), френската патетичност, немската полифоничност и дълбочина. Така известният хор „Алилуя“ по своя строеж е многообразен, но същевременно лесно разбираем; темите му показват ясна декламация, отчасти симетричен строеж и мощно водене на мелодичните линии “ Както другите оратории на Хендел, Месия е тричастна. Може да се дискутира до колко Хендел тълкува Месията във философския дух на Просвещението на XVIII век „като положителен герой и могъщ цар, появил се за прогреса на човечеството, за неговото обединение и спасение.“ Или можем да усетим лично преклонение на Хендел пред Месия, такъв какъвто е изявен в пълнота, в пророчествата и в Евангелието.
Освен това М. Улрих открива „ усещането за прилив на емоционални сили, в смисъла на Esercizi spirituali, т. е. Духовни упражнения“ въведени в ораторията, като първоначално католически жанр, съчетани с „духа на протестантството с възможностите за тълкуване на текста.“
(От 1558 г. добиват известност духовните упражнения на свещеника Филипо Нери в молитвената зала, наречена оратория, в манастира „Св. Джироламо дела Карита“ и други подобни места. Те се организират от братства на ордена филиповисти – Congregazione dei preti dell’oratorio. Тези свободно организирани срещи са свързани с молитви, проповеди и прочити на Библията. А също се пеят и духовни песни наречени лауди (Laudi spirituali). Лаудите са лирични или повествователни, но също и диалогични, което напомня на духовни драми. Оттук тръгва и пътят на ораторията като музикално произведение.)
Хендел пише Месия за скромен вокален и инструментален състав, но в годините след смъртта му творбата е адаптирана за изпълнение в много по-голям мащаб, с гигантски хор и оркестър. Срещаме неговата оркестрация преработена и подсилена от Моцарт, като „Der Messias“. А в края на XX и началото на XXI век тенденцията е към възстановяване на първоначалните намерения на Хендел.
Английските оратории на Хeндел и особено „Месия“ представляват кулминацията на бароковата оратория. Хердел заявява относно своите творби: „Бих съжалявал, ако само съм развличал моите слушатели, аз бих желал да ги направя по-добри.“
