08 фев. 2023 г.

Френската революция от 1789 г. и свободата

Великата френска революция от 1789 г. е събитието, което разтърсва най-силно Европа, а и цялата световна цивилизация в модерната ѝ история. Дори така наречената „велика“ Октомврийска революция в Русия през 1917 г. като че ли не може да се сравнява по силата на нейното идейно въздействие, макар че на практика да довежда до далеч по-радикални политически промени в света.

Трябва да се има предвид, че Френската революция е не само израз на народно недоволство, но назрява и се подготвя под влиянието на Просвещението. Ако Англия може да се смята за родина на Просвещението, то Франция е страната, в която то се развива в най-блестяща форма. В условията на абсолютна монархия Просвещението дава израз на силното недоволство на средното съсловие от институциите и от висшия клир. Неговите привърженици са най-вече от средите на буржоазията, но аристокрацията също излъчва забележителни негови теоретици. Някои от тях са атеисти, а други са деисти и най-вече антиклерикали. Именно от тези среди произхождат и водачите на революцията от 1789 г.

Исторически погледнато, това събитие обхваща сравнително широк период от революционни действия и техните последствия: от 1789 до 1799 г. През тези години се срива напълно така нареченият „Стар режим“. Той се компрометира от абсолютната монархия на краля, огромните привилегии на аристокрацията и висшето духовенство, тежката бюрократична система на управление, данъчната несправедливост, бюджетния дефицит и всеобщата икономическа криза. Притиснат от заплахата за пълен икономически срив, крал Луи ХVІ се вижда принуден да свика Генералните щати през май 1789 г. Това е кралски съвещателен орган от представители на висшето съсловие. При тези извънредни обстоятелства се стига до решение да се конституират като Национално събрание. То обаче не е вече в състояние да реши проблемите и да предотврати революцията.

На 14 юли народът е призован да превземе Бастилията и с това се парализират репресивните органи на краля. Особено значение придобиват след това Декларацията за правата на човека от 4 август 1789 г., с която се обявява равноправие на всички пред закона. В нея пише: „Никой не трябва да бъде преследван поради своето мнение, нито поради религиозните си схващания.“ С друг декрет от ноември същата година се обявява, че цялата собственост на църквата е на разположение на нацията. Малко по-късно значителен брой имоти на Римокатолическата църква са разпродадени в полза на държавата. Папата осъжда Декларацията за правата на човека и тези действия. В отговор новата власт принуждава свещениците да се закълнат, че я подкрепят. Почти половината го правят, а останалите отказват. Всички онези, които не подкрепят Декларацията, си навличат определението „антиреволюционери“ или „клетвопротивници“. Издава им се забрана да проповядват, а могат само да отслужват литургия (която е на неразбираем латински език).

Женски патриотичен клуб в църква
худ. Шерио (1793 г.)
/ източник: Wikipedia

С декрети от август 1792 г. новата власт проявява своето радикално отрицателно отношение към църквата, в която вижда опора на монархията. Почти едновременно се затварят много църкви, а монархията е обявена за незаконна. Разрушено е абатството Клюни в Париж, символ на някогашния растеж и мощ на католицизма. Други абатства са преустроени в затвори. На 26 август същата година нов декрет постановява в срок от две седмици всички „клетвопротивници“ да напуснат страната. Само на болните и много възрастните им се разрешава да останат във Франция. За всички, които откажат да изпълнят заповедта, се предвижда заточение в тропическа Гвиана. В хода на тази кампания много свещеници са арестувани, измъчвани, избити.

В очите на някои (и най-вече в очите на доскоро преследваните протестанти-хугеноти) това сигурно е изглеждало като справедливо възмездие за страданията, които самите те са понесли от Инквизицията, от военизираните католически драгунски отряди и от силовите институции на старата монархическа власт.

Водачите на Революцията като Робеспиер официално обявяват нова религия, която възхвалява богинята Разум (нерядко представяна като изкусителна жена). В някои от свещените за католиците места се провеждат оскверняващи подигравателни ритуали. Тези събития могат да ни напомнят, че е по-лесно да разбиваш политически вериги, отколкото да смъкнеш веригите на греха[1]. Въпреки че Френската революция отнема религиозната диктатура на католицизма, тя така и не довежда до реално обновление в духовното развитие на нацията. С настъплението на обществения секуларизъм донякъде се облекчава и свободата на протестантските църкви, но от друга страна се подтиква засилването на либералните тенденции в тях.

 

______

[1] Вж статия на Christianity.com

Similar Posts