Ако сте прелиствали енциклопедия с картини на известни художници или сте запознати със средновековното изкуство, вероятно сте виждали картината на красив млад мъж, завързан за кол и прострелян със стрели. Това е св. мъченик Севастиан, чиято памет в римокатолическата църква се отбелязва на 20 януари, а в православната – на 18 декември. Художници като Петер Пол Рубенс, Гуидо Рени, Антонела да Месина, Ел Греко, Маркантонио Басети и много други са били очаровани от него. Неговият случай е рядък – той е бил мъченик два пъти.
Защо са се отнесли със Севастиан толкова жестоко? Както и при много други ранни светци, едва ли разполагаме с нещо повече от предание, което има повече характеристики на легенда. Най-ранните сведения говорят, че той е бил уважаван войник в армиите на римския император – вероятно дори офицер от преторианската гвардия. (Художниците са подвеждащи, когато го представят като толкова млад.) Въпреки че не е бил духовник, Севастиан използва многобройните си контакти, за да разпространява благовестието за Исус. Чрез свидетелството на Севастиан към вярата се обръща Транквилин, който обръща към Христос св. мчк. Хроматий Римски (по това време градски префект на Рим). Севастиан довежда до спасителната вяра и сина на префекта Тибуртий, както и Никострат, друго длъжностно лице, заедно със съпругата му Зои, която е няма. При своето покаяние Зои чудотворно е изцелена и способността ѝ за говорене се възвръща. Това води до обръщането към вярата на още шестнадесет души, които чуват благовестието от Севастиан.
Когато при управлението на имп. Диоклециан армията преследва християните, офицерът-християнин тайно насърчава новопокръстените да устоят. Двама от затворниците, на които помага по този начин, били братята близнаци Марк и Марцелин. Подложени на мъчения, те са на път да се поддадат на молбите на семействата си и да се отрекат от Спасителя, когато Севастиан ги призовава да останат твърди във вярата и да умрат за Христос.
През 286 г. римското преследване на християните става все по-жестоко. Епископът на Рим и много водещи християни се укриват, защитени от един съдебен служител, който е станал християнин. Един предател предава Севастиан на императора. Диоклециан заповядва на своите мавритански стрелци да убият смелия войник. Те прострелват Севастиан много пъти и го оставят мъртъв.
Една свята вдовица на име Ирина, чийто съпруг бил мъченически убит по-рано, дошла да погребе Севастиан. Тя открила слабо дишане и го взела вкъщи, за да се погрижи за него. Севастиан се възстановил.
За повечето хора да преживеят такова страдание от жестокия император би било повече от достатъчно. Но Севастиан разбирал, че Диоклециан трябва да бъде предупреден за опасността, която грози душата му. Светецът смело застанал близо до стълбището, по което знаел, че императорът трябва да мине. Когато Диоклециан се появил, Севастиан извикал към него и го порицал за лошото му отношение към християните.
Диоклециан се уплашва, когато вижда Севастиан все още жив, и за кратко време не може да говори. След това се съвзема и заповядва да пребият до смърт християнския войник. Този път тялото на Севастиан не оцелява. Той e хвърлен в канализацията. Една християнка на име Луцина намира трупа и го погребва в катакомбите. Дамас, който става епископ на Рим през 366 г., почти век по-късно, построява на това място църква в чест на Севастиан.
Днес, особено на Запад, св. Севастиан е изключително популярен не само в църковните среди. Мъченичеството му е възпято през 1911 г. от Клод Дебюси в музикалната мистерия Le Martyre de saint Sébastien и екранизирано през 1949 г. във филма Фабиола, в който ролята на Севастиан се играе от Масимо Жироти[1]. Друг филм за св. Севастиан от 1976 г. – Севастиан[2], за съжаление придобива скандална слава в хомосексуалните среди, тъй като режисьорът му Дерек Джарман, гей активист, обрисува богохулно светеца като „хомосексуална икона“. Оттогава в ЛГБТ средите името на светеца се свързва с „хомоеротичния идеал“ и е възприеман като гей-светец.
Св. Севастиан се почита като светец-закрилник в много католически градове – гр. Корми (Малта), гр. Ачиреале и гр. Петилия Поликастро (Италия), гр. Мелили (Сицилия), гр. Сан Себастиан, Палма де Майорка, Лубрин и Хуелва (Испания), гр. Негомбо (Шри Ланка), Рио де Жанейро (Бразилия). В американския щат Флорида на негово име е кръстена реката Сейнт Себастиан.
[1] Фабиола (Fabiola) – историческа драма, италианско-френска копродукция от 1949 г., режисьор: Ал. Блазети, с участието на Мишел Морган, Анри Видал, Масимо Жироти и др.
[2] Севастиан (Sebastian) – британски филм от 1976 г., режисьори: Д. Джарман и П. Хъмфрис, с участието на Леонардо Тревилио (в ролята на Севастиан), Ричърд Уоруик и др.
