Прозвището „малък голям човек“ напълно приляга за Шелдън Джаксън. Той е на 21 години, когато кандидатства да бъде изпратен като мисионер в чужбина, но молбата му е отхвърлена с аргумента, че му „липсва физика“ – той е нисък на ръст, със слабо зрение и често боледуващ. „Щом не мога да бъда пръв (first), ще бъда преди другите (foremost)“, казва Джаксън пред свой приятел и насочва мисионерския си плам към собствената си страна, за да бъде запомнен като един от най-влиятелните мисионери на американския Запад.
Месец май изглежда е бил специален в неговия живот. Роден е на 18 май 1834 г., жени се на 18 май 1848 г. и умира след операция на 2 май 1909 г. Биографията му обаче не се свежда единствено до тези дати.
Шелдън Джаксън изминава над един милион мили[1] и основава повече от сто мисии и църкви, предимно на запад. Придвижва се пеша и с кон, с железница и дилижанс, с платноходка и кану и дори с волска кола и еленска шейна. Преживява снежни бури, корабокрушения и индиански въстания. Три пъти вестниците съобщават за преждевременната му смърт и веднъж дори отпечатват некролога му. Служи като пастир, помага в болници, ръководи Съвета на домашните мисии, после е агент за снабдяване на училищата за обучение на индианци в Пенсилвания и Вирджиния. Ще бъде запомнен обаче най-вече със заслугите си към Аляска.
През 1877 г. Джаксън посещава Аляска, която до скоро е била притежание на Русия. Той не се установява там, а се ангажира изцяло с духовното, образователното и икономическото благополучие на местното население и работи усилено за приемането на Аляска като щат в американската федерация. Става близък приятел на президента на САЩ Бенджамин Харисън и съдейства за приемането на т.нар. Органичен закон от 1884 г., който гарантира, че Аляска ще има своя съдебна система и ще получава помощ за образование. В резултат на това Джаксън е назначен за първи генерален агент по образованието в Аляска. Той демонстрира същата енергия за създаване на училища, която показва преди това при организирането на местни църкви.
В писмо до новоназначените учители през 1887 г. Джаксън пише: „Целта на правителството е да създаде училища в Аляска за обучение на англоговорящи американски граждани. Следователно вие ще преподавате на английски и ще отделяте специално внимание на обучението на английски език. Вашето обучение трябва да бъде пропито от духа на Библията“.
В много райони индианските деца са били отнемани от семействата им и настанявани в интернати. Макар Шелдън Джаксън да е съгласен, че тяхната интеграция в американското общество е необходима, той отказва да разбие семействата, сигурен, че това ще нанесе необратими вреди. Вместо това организира безплатна училищна система за индиански, ескимоски и бели деца и набира мисионери, които да отворят училища в изолираните райони на територията.
Въпреки добрите му контакти във Вашингтон, голяма част от финансовата подкрепа за училищата в Аляска продължава да се осигурява от християни. Той подпомага мисионерските общества на няколко деноминации при създаването на методистки, баптистки, епископални, моравски и квакерски църкви. Дори и като държавен служител, Джаксън все още е служител на Евангелието. Между 1869 и 1900 г. той изнася над 3000 мисионерски обръщения.
Заради упадъка в улова на тюлени местното племе на алеутите е било изправени пред бедност и глад. През 1892 г. Джаксън внася от Сибир 1300 северни елени. Чрез по-нататъшния внос и естествения прираст стадото нараства през 1905 г. до 10 241 на брой.
При цялата си ангажираност, Джаксън е и човек на перото. Той е основател и редактор на две периодични издания в Колорадо и Аляска и е автор на множество правителствени и религиозни доклади относно образованието, мисиите и икономическите условия в Аляска.
Въпреки подкрепата си за интегрирането на местното население, Джаксън е загрижен, че местните култури, изкуства и начин на живот ще изчезнат без записи за тяхното минало. Неговите събрани колекции стават основата за музей по естествена история и етнология, където и днес се съхраняват около четири хиляди артефакта от Аляска.
Съвременниците на Шелдън Джаксън често го смятали за личност с противоречив характер – понякога нетактичен, но упорит човек, който е бил наясно как да упражнява политически натиск. Най-силните му поддръжници признават, че той не е ангел, а най-строгите му критици са изумени от това, което успява да постигне. Последната дума обаче има Бог. За нас остава примера как един „неблагонадежден“ човек може да извърши толкова мащабни дела – не поради тщеславие, а заради добруването на другите.
[1] Близо 1 700 000 километра. (Б.р.)
