Големият американски благовестител и издател Дуайт Муди (1837-1899 г.) е посещавал училище едва до V клас. Той не произнасял правилно много думи, а граматиката му била ужасна. Обноските му били груби и недодялани и затова Муди никога не бил ръкоположен за свещенослужител. Веднъж, още преди да стане християнин, той така вбесил с лудориите си един италиански продавач на обувки, че последният го погнал с остър нож и насмалко щял да го убие. И въпреки всичко, Бог използвал Дуайт Муди, за да доведе хиляди хора до вяра в Христа.
Муди имал трудно детство като фермерски син в град Нортфийлд (щата Масачузетс, САЩ) – баща му починал рано, а майката едвам успявала да изхрани многобройната си челяд (общо девет деца). Седемнайсетгодишният Дуайт отива в Бостън и се чувства като изгубен в големия град. Момчето отчаяно търсело работа. Един негов чичо го наема като продавач на обувки – при условие, че ще бъде послушен и че ще посещава конгрешанската църква „Маунт Върнън“. Юношата бил отраснал в унитарианска църква, която отричала божествеността на Христос и не подчертавала нуждата на човека да бъде спасен от греховете си. В „Маунт Върнън“ Дуайт за пръв път чул тези истини. Но си казал, че първо трябва да се порадва на удоволствията на света и че неговото спасение може да почака, докато настане времето да умре.
Но благостта на възпитателя му от неделното училище Едуард Кимбъл накарала Муди да се привърже силно към него и да стане негов приятел за цял живот. Кимбъл насърчавал младежа да продължи да идва на църква и да чете редовно Библията. Муди се опитвал да чете Писанието, но не го разбирал. По-късно неговият учител ще каже, че никога не е виждал човек с толкова духовно помрачен ум, както този на Дуайт.
Но на 21 април 1855 г. настъпва драматична промяна. Кимбъл се отбива при Дуайт в магазина за обувки и го моли да посвети живота си на Христос. Младежът го слушал внимателно и решава да стане християнин още през същия ден. Той веднага започва да споделя своята вяра с другите хора, включително с най-близките си роднини. Но семейството му не искало да има нищо общо с неговата вяра. „Аз винаги ще си остана унитарианка“, казала майка му. (Малко преди смъртта си обаче тя все пак приема Христос.)
Отначало не позволяват на Муди да стане член на църквата. Когато го питат какво е направил Исус за него, младежът отговаря раздразнено, че не може да посочи нещо конкретно. Църковните водачи смятат този отговор за неприемлив.
По-късно Муди се премества в Чикаго. Той обикаля улиците и търси млади момчета, които да запише в своето неделно училище. Сърцето му било изпълнено с неугасим стремеж да спасява души и с решимост да не пропусне нито ден, без да разкаже на някого благовестието за Исус Христос. Той често раздразва минувачите по улицата, като ги пита дали са християни – но все пак този пряк въпрос разбужда съвестта на мнозина. С Божията благодат новоповярвалият продавач на обувки ще се превърне във водещия благовестител на своето време. От 1872 г. той разширява служението си и пътува до Англия, Шотландия и Швеция. Хиляди и десетки хиляди (в САЩ) присъстват на публичните му проповеди. Той подкрепя дейно и Вътрешната мисия в Китай и призовава много членове на своята църква да се включат като доброволци в това дело.
Според различни оценки, чрез дейността на Дуайт Муди близо един милион души са изповядали вяра в Христос. Сред многобройните му постижения в САЩ и в Европа можем да посочим основаването на Библейския институт „Муди“, както и на едно юношеско и едно девическо училище в родния му град Нортфийлд.
