Тази прекрасна и плодородна земя, която е основа на цялата ни дейност, е Божие творение. Бог създаде земята специално за човека. Устрои я и тогава създаде човека и го постави при идеални условия в този чудесен свят, за да се ползва и наслаждава от него. Псалмопевецът възторжено възкликва: „Господня е земята и всичко, което има в нея, вселената и тези, които живеят в нея“ (Пс. 24:1).
Ние, хората, идваме на тази земя, живеем и отминаваме, но земята остава. Тя стои, за да дава блага и на следващите поколения. Добре е да знаем, че ние сме временни жители, че земята не е наша, че принадлежи на Господа, че Той ни я дава, докато пребиваваме тук, за да я ползваме. Когато създаде Адам и Ева, „Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази“ (Битие 2:15).
Бог постави човека да стопанисва земята. Добрият стопанин се грижи за земята. Той не се стреми да извлича само полза от нея, но също така и я пази. Ако сме съвестни стопани, това ще бъде наше задължение и отговорност. Бог ни я е дал при тези условия – да я обработваме и пазим. Повикът на еколозите е в същата насока – да обработваме земята, да я пазим от замърсяване и разумно да използваме нейните ресурси. Ако не я пазим, ние на практика режем клона, върху който седим. Ние нямаме право на това, защото земята не е наша собственост.
Когато Бог въвежда евреите в Обещаната земя, те я получават даром. Не плащат нищо за нея. Бог много ясно им казва: „Земята е Моя, защото вие сте пришълци и заселници при Мен“ (Лев. 25:23).
Бог разпределя Обещаната земя между израилевите племена и семейства. Определя и границите им и им дава наредба „земята да не се продава завинаги“ (Лев. 25:23). Ако някой продаде земя, новият ú собственик не я купува завинаги. Той може да я ползва само докато настъпи юбилейната година. Такава е всяка петдесета година. Тогава земята се връща на първоначалния ú притежател или на наследниците му. Така на всяка петдесета година земята се възстановява според първоначалното разпределение.
С това Бог иска не само да избегне прекалено забогатяване на едни за сметка на други. Целта Му е евреите винаги да помнят, че земята не е тяхна, че тя принадлежи на Бога и че те нямат право да се разпореждат с нея.
Същите принципи биха могли да се приложат и днес. Примерът с юбилейната година може да помогне и на нас да ценим земята и онова, което получаваме от нея. Апостол Павел пише: „Не сме внесли нищо в света, нито можем да изнесем нещо“ (I Тим. 6:7). Това може да ни направи по-щедри и справедливи. А когато не забравяме колко много дължим на земята – пребиваването си, физическото си оцеляване и всички блага, тогава не само с радост ще ползваме благата на земята, но искрено ще благодарим на Бога. Всичко от Него е дар, който не заслужаваме. Псалмопевецът съзнава тази истина и отбелязва: „Отваряш ръката Си и те всички се насищат с блага“ (Пс. 104:28).
В днешно време световната общност посвещава един от дните в пролетните месеци за честване на Празника на земята. Нека той да бъде повод да оценим пълното значение на земята за нас. А също да си припомним нашите задължения и отговорности към нея. Но най-важното е да отдадем почит и слава на Бога, Който ни я е дарил.
