Като сме заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и с търпение нека тичаме на предлежащото пред нас поприще, като гледаме на Исус, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни.
Евреи 12:1-2
Една жена била на 42 години, но искала да участва в състезание по бягане на дълги разстояния и започнала да тренира. Всеки ден тичала все по-добре. Решила да се включи в надбягването на 10 километра. Притеснена и неспокойна, тя пристигнала по-рано на мястото на старта. Докато чакала да види как ще се подредят участниците, изведнъж от уредбата обявили: „Заемете местата си на стартовата линия.“
Проехтял изстрел и всички потеглили. Като огромна вълна стотици бягащи я понесли със себе си. Тя започнала състезанието. След около шест километра ѝ се сторило, че вече са стигнали до мястото, където трябва да завият, и да се отправят към линията на финала.
Хората обаче продължавали да тичат напред. Това я учудило. Спряла се и попитала един от отговорниците: „Защо не завиха към финала?”
„Госпожо – казал той, – вие участвате в Кливландския маратон. Той е 40 километра!“ Оказало се, че нейното състезание на 10 километра щяло да започне половин час по-късно.
Някои от вас може би си мислят, че жената се отказала и се прибрала у дома. Но… не! Тя продължила да тича и завършила състезанието. Накрая споделила: „Това не е състезанието, за което съм тренирала. Но за добро или зло, това е състезанието, в което съм. По-важно беше да го завърша.“
През новата година животът може да ни сервира обстоятелства, за които не сме подготвени и не сме тренирали (болести, финансови проблеми, семейни проблеми, тревоги за децата, разочарования, нарушени взаимоотношения). Това са състезания, в които не сме избрали да участваме, но можем да изберем как да ги завършим. В Посланието към евреите ап. Павел ни насърчава: „Като сме заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита и с търпение нека тичаме на предлежащото пред нас поприще, като гледаме на Исус, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни” (Евр. 12:1,2).
„Имаме Един, който е обещал да бъде с нас и да ни помага. Нека не се отчайваме, но цялата нова година да продължаваме състезанието”, казва Благодатка Неделчева. Девизът ни за 2018 г. ще бъде: „С търпение нека тичаме в предлежащото поприще, като гледаме на Исус, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни” (Евр. 12:1-2).
През новата година нека да тичаме: тоест не да се влачим по течението, а да живеем активно, като влагаме цялата си енергия в предлежащия път, който Бог ще ни подари тази година. Най-важното е през цялото време да гледаме към Исус. Той е източник на упование, сили, търпение и кураж. Той ще ни помага в трудностите и изпитанията, които както всяка година не ще ни подминат. Той е не само Начинателят (т.е. първоизточникът) на вярата ни, а и Усъвършителят ѝ. Ако се породят съмнения, Той ще ги пропъжда и ще усъвършенства вярата ни. За да вървим уверено напред, независимо от обстоятелствата. За да ходим „с вяра, а не с виждане“.
На всяка една читателка на в. Зорница пожелавам през новата година много здраве и винаги при всички обстоятелства да усеща Божието присъствие. Тогава дори да преминаваме и през „долината на мрачната сянка“, няма да се уплашим от зло.
Честита Нова година, мили сестри!
