Зорница, 03/2015
Авторът на Псалом 84 се провиква към своя Бог с опита, през който е преминал: „Блажен е онзи човек, чиято сила е в Тебе! Те намират в сърцето си пътища, напълно очертани“ (5 ст.; превод от фр. издание). Това е нашият опит като мисионерска двойка и бихме искали да споделим един епизод от нея с вас.
ПАРИЖ – САРСЕЛ. У нас. Юни 1968 година. Една лятна вечер, в която светлината дълго не угасва и която подтиква към откровени разговори в настъпилия покой.
На нашата маса една българска жена и нейната сляпа дъщеря. Председателят на Асамблеите на Бога, пастир Динов, е настоял да й помогнем да дойде в Париж за консултация при специалист, за да се открие причината за нейния недъг. Платили сме пътните разноски и тези за престоя във Франция. За пръв път нашите приятели напускат своята родина. Те изглеждат напълно загубени и объркани в нашия СВОБОДЕН свят, нашия „капиталистически“ свят без ограничителни забрани.
Тази вечер на добър френски език тя ни разказва за своята страна. И после започва като че ли да говори на себе си: „Има в България един пастир, който беше виден водач на проповедниците. Милицията го арестува. Стоя тринайсет години в затвора и сега… Ох! – извиква тя, като слага ръка на устата си. – Боже мой, много се разприказвах!“ След това дълго време отказва да отговори на настоятелните ни въпроси, кое е това специално име, което крие. Но най-сетне ни го казва с огромен страх, който е мъчително да наблюдаваме: „Казва се Васил ЗЯПКОВ, той беше някога председател на Протестантската федерация в България (ОЕЦ, б.пр.). Днес е заточен в едно село…Няма да ви кажа нищо повече!“
Пред нас се издига истинска стена. Нашата приятелка млъква окончателно. Тя е просто член на ПРЕСЛЕДВАНАТА ЦЪРКВА в гетото на страха и на забраните. Междувременно научаваме, че въпросният пастир е почти сляп. Всичко, което се отнася до този недъг (казва Шарл – б.пр.), ме засяга дълбоко, понеже аз съм бивш слепец, изцелен по чуден начин от Божията сила. Аз и съпругата ми си обещаваме да претърсим цяла България, за да открием този Васил ЗЯПКОВ!
Следват нескончаеми месеци, по времето на които издирваме този пастир. Много е опасно да се интересуваш за един ЗАТОЧЕН. Неговото име, произнесено дори с тих глас, умълчава веднага нашите събеседници. Освен това той не е петдесятен, а по онова време ние работехме само в рамките на Асамблеите на Бога във Франция, които ни предоставиха едно официално разрешение за Източните страни. Но в тези рамки ние се чувствахме доста ограничени и започнахме да излизаме извън тях.
Една вечер в едно методистко семейство жената на местния пастир „изпуска“ името на Зяпков и името на селото, където той би трябвало да е изселен от комунистическата власт. Жена ми с вечния си френско-български речник ѝ побутва една от страниците му, на която се появяват думите: ЗЯПКОВ-ПОПОВИЦА.
Сещаме се, че сме минавали през това село на път към границата с Турция при предишното ни пътуване. Не сме подозирали, че името на това село ще бележи целия ни живот, че ще стане за нас СЪРЦЕТО НА БЪЛГАРИЯ!
СЕПТЕМВРИ 1969 г.! Отново в България. Нашата главна цел е да се срещнем на всяка цена с пастира Зяпков, без да поставим някого в опасност.
ПОПОВИЦА! Един известен туристически справочник посвещава само два реда на нея. Това е малко село, без някакви забележителности. Но за нас там има нещо много ценно: ресторант с подвижен мост като в крепост. Спечелваме симпатиите на сервитьора, който ни позволява да паркираме колата си на неговия паркинг и който ни дава последните сведения: пастир Зяпков живее наблизо, зад ресторанта!…
Ти като християнин може би търсиш, може би се съмняваш. Повярвай, че Господ може да е поставил в сърцето ти „напълно очертани пътища“. За нас, поставени върху тесния път на ЗАТОЧЕНИЯ, Господ избра онази жена, дошла в Сарсел със своята сляпа дъщеря!
