ИЗ АРХИВА НА ЗОРНИЦА
Издигането на някои народи от вековна нищета и забвение към всестранен напредък безспорно съставя най-светлите страници във всемирната история. Ала това въздигане е било свързано с дейността и подвизите на цяла плеяда герои водители, каквито са били за евреите Мойсей, Давид, Исая, Ездра, Неемия, Павел и други; а за нас, българите, както и за цялото славянство такива фигури са св. Кирил и Методий.
Като прелистваме страниците от историята на Първото българско царство, с учудване впиваме поглед във великото културно дело на двамата солунски братя – дело, от което произтекоха животодавни влияния не само за новопокръстения български народ, а и за цялото славянство.
Съставянето на старобългарската азбука ни е посочило пътя към неизчерпаемите богатства на книжнината и просветата, а преводът на Светото писание ни е открило Христа – Източникът на живота, Светлината на света. Чрез тези две движещи сили от първа величина през ІХ век България можа да се издигне до такава висота, щото да държи видно място между тогавашните културни народи и да стане разсадник за просвета за другите славянски народи.
През последващите векове звездата на България не веднъж е била помрачавана от вътрешни раздори и външни катастрофални войни, докато най-сетне страната ни биде окончателно сразена от тежките удари на турските орди. И тогава – уви! – за българското племе настъпи една петвековна, мрачна, непрогледна нощ под черното турско робство. Изчезнаха спомените от някогашното славно минало. Ала две неща останаха непокътнати: несломимият дух на народа, проявен в неговите добродетели; и великото духовно дело на св. Кирил и Методий, запазено чрез богослужението в скромните церквици. Без този религиозен дух, който не преставал да гори в сърцата на поробените, българският народ не би могъл да устои срещу вълната на победоносния мохамеданизъм. Както много други народи в Азия и Северна Африка, тъй и нашият щеше да се претопи и изгуби.
В неизпитаните съдби на Божието провидение е било писано изгубеният за векове народ да се събуди за нов живот. При появата на Паисиевата българска история и малко по-късно при напечатването и разнасянето между народа на първата книга на говорим български език – Софрониевото евангелие, скритото национално чувство започнало да се проявява с внушителна сила. То бликнало с неудържима мощ, когато великото дело на Кирила и Методия почнало да се възпоменава чрез всенародни тържества на 11 май по стария календар. […] На този празник жадната за наука българска младеж възторжено пяла:
Ден тържествен,
празник всенароден,
тържествувай, тържествувай,
български народе,
ти от всичко вече си свободен.
Все през тази епоха – „кърмачка на велики хора“ – бил напечатан преводът на Новия завет от Неофит, а после и цялата Библия в Цариград. Разнасянето на Словото Божие между народа в хиляди екземпляри станало едновременно с появата на стотина учебни заведения, с развоя на книжнината и борбата с Цариградската патриаршия за църковна самостоятелност. […]
*****
В днешното крайно печално положение на нашия народ, но във връзка с предстоящия народен празник, добре е да обърнем погледа си към далечното и по-близко минало и да почерпим утеха и вдъхновение за тържеството на правдата. Днес най-вече трябва да се напоим с духа и да подражаваме идеалите и делата на славянските равноапостоли. […]
Ние имаме върховна нужда най-вече от духовни водители с духа и калибъра на св. Кирил и Методий – водители, които да упътят целия народ към Бога. Издигнат ли се между нас водители, които да ни убедят да възприемем Христа Спасителя за път, истина и живот, като поставим личния си живот, домовете си, училищата си със златната младеж под прякото влияние на Божията обновителна благодат, ние ще стъпим здраво на единствения спасителен път. Тогава звездата на България наново ще изгрее. Като празнуваме и тая година празника на народните просветители, нека се замислим пред великите им дела и нека почерпим поука за днешното време.
