Киприан и Григорий Цамблак

Заслуги на България за развитието
на молдовската, румънската, руската и
украинската духовност и култура

 Когато честваме делото на Кирил и Методий и техните преки ученици, е добре да си припомняме имена на български църковни водачи от по-късно време, които продължават мисията на светите братя и имат огромен принос за духовното развитие на съседни народи и страни. Между тях се нареждат Киприан Цамблак и Григорий Цамблак.

Киприан Цамблак

Киприан Цамблак получава монашеско обучение в Килифарево при св. Теодосий Търновски, от когото възприема и следването на исихазма. Пребивава известно време в Атон. Поддържа дългогодишно приятелство с патриарх Евтимий Търновски. През 1375 г. е назначен като епископ в Киев и се смята, че играе активна роля в политиката на византийската патриаршия в Литва и Москва.

От 1390 до 1406 г. Киприан е митрополит на Москва и цяла Русия. Като глава на руската църква насърчава притока на южнославянски ръкописи в библиотеките на руските манастири и поема инициативата за създаването на пълна хроника на Московското княжество. Работата му като редактор на тази хроника, която подчертава ролята на Москва като център на националното единство и връзката на древното киевско наследство с нейната история, показва, че този български йерарх е възприел идеологическите и политическите тежнения на новата си родина.^[1]

Същата способност за адаптиране към местните условия е проявена от друг изгнаник, сърбина Пахомий. Политическите му симпатии са ту на страната на новгородските, ту на страната на московските му покровители. Повечето от съчиненията му представляват нови редакции в разпространения по това време Евтимиев риторичен стил на съществуващи жития и панегирици на руски светци. Този нов маниер на писане, който руските литературни историци наричат „второ южнославянско влияние“ (за да го разграничат от по-старата вълна на българското влияние, упражнено върху страната им през Х и ХІ век), намира приложение в творчеството на изтъкнат местен автор, руския монах Епифаний Мъдри.^[2]

Григорий Цамблак

Григорий Цамблак е български средновековен писател, представител на Търновската книжовна школа. Той е Киевски митрополит (1413 – ок.1420 г.) и един от най-значимите славянски църковни проповедници, писатели и химнографи. Като изявен ученик на патриарх Евтимий, става радетел за налагането на правописна езикова реформа в Търновската книжовна школа. Роден е в семейство от българската аристокрация през 1365 г. във Велико Търново и се приема, че е племенник на Киприан Цамблак.

Преди ръкополагането си в Киев, Григорий е игумен на Дечанския манастир в Косово, на манастира „Пресвета Богородица“ в Цариград и презвитер на Великата църква на Молдова и Влахия със столица Сучава. Още в Молдова пише литературни творби, поучения и похвални слова на български език и това е една от причините българският език да се утвърди като книжовна норма и на румънска територия, а литургичните текстове в Румънската църква да се пеят на „църковнославянски“ език, което продължава чак до ХХ век.

Григорий ясно показва ролята на патриарх Евтимий в културата на източноевропейските народи в своето Похвално слово за Евтимий: „Кой народ, сроден с българския по реч, не прие неговите писания, неговите учения, труда и потта на този, който вместо с нозе да разнася евангелската проповед, си служеше с ръка, и вместо с апостолски мрежи – с перо, и така извличаше от дълбочината на невежеството спасяемите… и на тях стана учител по благочестие.“^[3]

Григорий Цамблак написва похвални слова и жития на църковни светци, поучения и хвалебни слова за църковни празници, исторически хроники. Въвежда в Южна и Западна Русия т.нар. болгарский роспев, който скоро става популярен и в Североизточна Русия. Участва в съставянето на Московски летописен свод. Съществуват множество редакции от XVI-XVII в. на неговите произведения. Смята се, че именно Григорий Цамблак внася през Украйна в Русия почитта към света Петка Българска.

В Похвално слово за Евтимий, освен ценни сведения за живота на своя учител, Григорий Цамблак описва обсадата и превземането на Търново от османските войски и избиването на 110 български велможи.

Григорий Цамблак живее във време, когато между Московското и Литовското княжество се разгарят конфликтни взаимоотношения, съответно между московския патриарх Фотий и литовския княз Витовит. Поради ръкополагането си за киевски и литовски митрополит от западноруски епископи, през 1415 г. Григорий е отлъчен от църковно общение с Москва.

Според спорни исторически сведения Григорий Цамблак участва в големия събор в Констанц през 1418 г., където се прави опит за уния между Западната и Източната църква под угрозата от последствията на османското нашествие на Балканите. Според някои източници той закъснява за събора, а според други пристига и държи забележителни речи на латински пред папа Мартин V, крал Сигизмунд и участниците в събора, като ги призовава да разискват по братски спорните въпроси, а не „по фарисейски“.

 

____________________

^[1] Димитри Оболенски, Византийската общност. Източна Европа 500-1453 г. (Университетска библиотека №356, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2001), 453 с. 
^[2] Пак там, 454 с.
^[3] Цитатът е заимстван от Уикипедия.