Иван Я. Сечанов (1854-1928 г.) е родом в гр. Самоков. Като малък се подготвя да стане послушник в Рилския манастир, но неговият чичо Христодул Костович Сечанов (който по онова време е един от преводачите на Библията в Цариград) го разубеждава и на свои разноски го изпраща да следва в Робърт Колеж. След завършване Иван се прибира в родния си град през 1872 г. и става преподавател по български език, аритметика и история. Заедно с лейди Странгфорд набират и подсигуряват помощи за пострадалите по време на Априлското въстание.
Започва да посещава местната евангелска църква в Самоков и скоро се покайва и се обръща към Христос. Служи като проповедник в Панагюрище, а по-късно, след като отделя известно време за богословска подготовка, става пастир на евангелската църква в Банско. През 1893 г. поема амвона на евангелската църква в Пловдив и остава там седемнайсет години. Обслужва и в методистките църкви в Ловеч, Варна и София. Преподава в Самоковската семинария.
През 1899-1900 г. заедно с Андрей С. Цанов издава месечно списание на Българско евангелско дружество със заглавие Правда-Истина. Участва в издателски екип заедно с Иван М. Цаков и други, като списват ежемесечното издание на Българския въздаржателен съюз (1895-1929 г.), чието заглавие е Въздържател, но впоследствие неколкократно се сменя. Между 1905 и 1909 г. в съработничество с п-р Д. Фурнаджиев издава бюлетин със заглавие „Евангелски вести из живота и дейността на българските евангелски църкви“. Трети брой от 1908 г. на това издание е юбилеен и посветен на отбелязването на 50-годишнината от началото на организирано евангелско движение в България.
Може би най-продължителна дейност като редактор и автор на статии Иван Я. Сечанов има във вестник Християнски свят (заедно с д-р Стефан Томов и др.), както и в редакционната колегия на списание и вестник Зорница. Участва в екип (заедно с Р. Томпсън и др.) за преработка на текста на Цариградския превод на Библията. Умира на 30 октомври 1928 г. в Пловдив, а погребението му е навръх Деня на народните будители.
