20 май 2024 г.

Ревизии на Цариградската библия в началото на XX век

1871–2021: Сто и петдесет години Българска библия 

Десетилетията между 1920 г. и 1940 г. са много плодотворни и благословени в разпространението на Божието слово у нас. Нашият народ преживява едни от най-трудните години в своята нова история. След неуспешните две Балкански войни и Първата световна война, България излиза разпокъсана, победена и унизена. В това трудно време Евангелските църкви имат достоен принос за духовната подкрепа на нашия народ.

През 1921 г. се подготвя отпечатването на Ревизираното издание на Цариградската библия и с нетърпение се очаква нейното разпространение. По онова време тази библия е все още единствената на говорим български език. Тя е издадена през юни 1871 г. и според признанията на видни писатели и интелектуалци, тя полага основите на съвременния български език, който още със следващите десетилетия на XIX век се развива бързо и претърпява промени. Затова ревизирането на Цариградската библия е събитие от изключително голямо значение.

Водеща фигура на тази ревизия е мисионерът Роберт Томсън. Историята на Ревизираното издание е една много важна и обширна тема, с която може да се гордее българският евангелизъм. Тя е свързана с много труд и саможертва на достойни личности.

От 1920 г. в България има официално представителство на Британското и чуждестранно библейско дружество. На времето техните мисионери, дошли още през 1815 г., не са успели да намерят сътрудници в България, поради нежеланието от страна на елинизирания клир на Православната църква Библията да се превежда и разпространява на български език. При тези обстоятелства, задачата е била поета от американските мисионери, които работят вече в Цариград, а след 1857 г. в превода на Библията взимат пряко участие новодошлите мисионери в България. Те съумяват да привлекат ценни български сътрудници за това важно дело. Цариградската библия не е „протестантска“, нито „Славейкова“, а е общобългарска. За съжаление, само евангелските християни са участвали в това национално, патриотично и общохристиянско дело, докато Православната църква е пряко подчинена на Цариградската патриаршия.

Този превод е български принос, а американските мисионери са били помощници, консултанти, организатори и издатели. Те са търсили и насърчавали подходящите личности, споделяли са с тях своя опит. Редактирали са работата им, организирали са печатането на библиите, уреждали са финансирането, били са посредници с Британското и чуждестранно библейско дружество.

В новото представителство на Британското библейско дружеството в България през 1920 г. управител е методисткият пастир Иван Ганчев. Седалището на дружеството е в гр. Варна. Сградата, която виждаме на последната страница на брошурата, съществува и до днес в центъра на града. Тази брошура е издадена около 1930 г. Впечатляват ни широките мащаби на тяхната работа в бедните следвоенни години. Разпространени са над един милион библии и евангелия. Заедно с новото Ревизирано издание има и Библия на есперанто, Евангелие от Матей на цигански език с български букви, Евангелие от Йоан на гагаузки език – с турски думи и български букви, и нещо изключително актуално за това време: четирите Евангелия и книгата Деяния на апостолите на турски език с новата им азбука с латински букви.

Библейските книжари обикалят страната от град в град, по селата, ходят от дом в дом и са преди всичко благовестители и проповедници на Божието слово. Често са посрещани враждебно поради невежеството на народа и фанатичната му привързаност към народните традиции, но фактът, че са разпространени и продадени толкова много Библии и Евангелия показва, че са успешни мисионери. Много често в такива домове, в които е достигнало Божието слово, са създадени първите евангелски църкви.

Интересна история намираме в свидетелството на един мисионер, работил в Шумен, Варна и Пловдив в началото на XX век. Той е високо образован турски духовник, Мирза Мехмед Шюкри, който в град Ерзурум, Турция, е учител по ислям. Чрез Библията и общение с арменски евангелски християни, той достига до познаването на Исус Христос като Спасител, Когото знае от Корана само като Иса Пейгамбер („Верния пророк“).

Той отказва да бъде кръстен тайно, както го съветват поради опасност за живота му. След изповед на вярата настоява да бъде кръстен от п-р Абрахам Амирханянц в Тбилиси в ледените води на реката през зимата. Става мисионер сред турци и арменци, като приема с достойнство името Хованес Аведаранян, което се превежда Йоан Евангелист. Със своята малка печатна машина издава списание на турски език Вестител на истината, вестник Гюнеш („Слънце“) и различни брошури. Той много цени работата на Библейските книжари и е благодарен, че разпространяват и неговите брошури.

Той описва своите преживявания: „Когато се върнах, говорих с нашия приятел дядо Петко, разпространител на Библията, който имаше много да ни разказва за тримесечното си пътуване. Той разпространяваше Писанията в Осман пазар (Пазарджик), Оряховица, Търново, Севлиево, Ловеч, Плевен, Сомовит, Оряхово, Лом Паланка, Видин, Никопол, Свищов и други градове и села и понякога участваше в дискусии с мюсюлмани, като им даваше и нашите брошури. Той ме помоли да посетя тези села и да им проповядвам благата вест… Бях зает с много неща, които трябваше да правя. Новият брой на Вестител на истината и няколко малки брошури трябваше да бъдат завършени, за да ги вземе дядо Петко при следващото си пътуване.“[1]

Работата на Библейското дружество е успешна и се разпростира в различни направления. В началото на 30-те години Британското и чуждестранно библейско дружество се съгласява да подкрепи завършването на последния етап на ревизията. В църквите в България има образовани пастири. През 1934 г. представителят на дружество за Балканския полуостров в Белград проф. Джеймс Уайлс предлага работата да се извърши от методисткия пастир Гавраил Цветанов. Управителят на Библейското дружество п-р Иван Ганчев подкрепя това предложение.

П-р Гавраил Цветанов е млад, но е изключително ерудиран. Той е внук на първия евангелист в България – Гавраил Илиев от Берковица. Завършва богословие в Италия, а докато е помощник пастир, завършва икономика във Варна. Работи като пастир, изпратен е да специализира в Англия. През 40-те години е доцент в Софийския университет по икономика.

След смъртта на управителя на Българското библейско дружество п-р Иван Ганчев през 1934 г., п-р Гавраил Цветанов се явява на конкурс с още петнайсет кандидати и е назначен за управител. Още преди това той вече работи върху преработката на библейския текст според новия правопис и има задача да проверява точността на превода.

Заедно с богословските си познания и редакторски способности, той има опит и в книгопечатането. Баща му, п-р Цветан Цветанов, е дългогодишен словослагател и печатар през военните години, когато методистките пастири не са имали заплати. Той е натоварен да редактира Новия завет в подготовката на първото отпечатване на Ревизираното издание през 1921 г. при езиковата реформа на правителството на Стамболийски. Синът му, п-р Гавраил Цветанов, успява да организира отпечатването на завършената ревизия с внос на специална хартия, мастила и всички необходими материали в Придворната печатница в София.

От 1938 г. поради настъпващи политически промени в предвоенните години Британското и чуждестранно библейско дружество закрива представителството си в България. Връзката се поддържа чрез директора в Белград проф. Уайлс. У нас продължава да работи само Американското библейско дружество в Самоков. До края на Втората световна война директор е Жорж Попов, син на конгрешанския пастир Марко Попов.

Според записките на п-р Гавраил Цветанов, Новият завет е готов през 1938 г., а цялата Библия се отпечатва през 1939 г. Фотокопирни издания на тази последна редакция на Ревизираното издание на нашата Библия се отпечатват в големи тиражи в Щутгарт от Немското библейско дружество и нелегално се внасят по времето на отминалия режим.

Това издание на Библията служи вярно на всички християни в нашето Отечество почти едно столетие. „Трудът ви в Господа не е напразен“ (I Кор. 15:58).

Similar Posts