Във време, когато всички сме притеснени от нестихващата световна пандемия, може би не забелязваме една друга такава, която рядко се обсъжда открито, въпреки че също може да погубва. Става дума за явление, което психолози и учени по целия свят определят като модерното робство на XXI век: нарцистичното насилие. За щастие, темата за физическото, психическо и емоционално насилие в дома се обсъжда все по-широко, а това е предпоставка да се обединим в разрешаването на този разпространен проблем. Но знаете ли, че почти винаги в основата на домашното насилие се откроява един и същи профил – този на нарцисиста!
Какво е „нарцисизъм“? Най-общо нарцисизмът се определя като разстройство на личността, при което се наблюдава модел на поведение, характеризиращ се с високомерие, нужда от възхищение и липса на емпатия. В основата му стои силно уязвимо самочувствие, което нарцисистът се опитва да регулира чрез търсене на внимание и одобрение. Нарцисистът смята себе си за специален и очаква всеки да му отдава специално отношение. Често експлоатира околните за свои цели, проявява надменност, не е способен на вглеждане в себе си и на лично прозрение и като цяло е повърхностен във взаимоотношенията си. Нарцисистът е обидчив, често непредвидим и с променливо настроение. Може да избухне неочаквано и непропорционално на ситуацията, манипулативен е и контролиращ, с притъпено чувство за вина. Често е сребролюбив, обича да флиртува, лош слушател е и емоционално хладен партньор. Отстрани обаче изглежда уверен, умен и преуспял. Може да бъде харизматичен водач и убедителен събеседник. Често е работохолик, като с успеха в кариерата си набавя желаното одобрение и възхита, поддържайки полиран имидж, с който да прикрива празнотата в личния му свят.
Всеки, който чете тази статия, може вече да е имал или неизбежно ще има личен опит с нарцисист: у дома, на работното място, сред приятели, сред съседи или в църквата. Най-важната причина да не загърбваме темата за нарцисизма е, че този проблем е дълбоко наболял и в нашите църковни общности. Това състояние има духовни измерения, а Бог желае да освободи всеки човек, попаднал под робството на нарцисизма.
Защо нарцисистът е таен убиец? Има две основни причини: умението му да прикрива истинската си същност, в съчетание с мълчанието на жертвата. Нарцистичното насилие вирее в почва на секретност и изисква параван, осигурен от безмълвието на жертвата. По правило това, за което избягваш да говориш, притежава власт над теб. Когато не изобличиш нарцисиста навреме, ти неволно ставаш съучастник в безотговорността на действията му, като му даваш свобода да наранява и да разрушава, без да е застрашен от последствията. Рано или късно, мълчанието на жертвата се обръща срещу самата нея. Докато тя прикрива действителното положение, нарцисистът умело и систематично обработва околните: семейство, приятели и всеки друг, чието мнение и влияние е от значение за неговите цели.
Защо казваме, че такъв човек е убиец? Жертвите на нарцисизма рядко се измерват в загуба на човешки живот, но много често довеждат до разрушено психично здраве, хронични заболявания, пагубни последствия за детския ум, станал свидетел на семейни войни, разруха в отношенията между приятели, компрометирани служения в църквата, разцепления и загуба на доверие.
А как гледа Бог на нарцисиста? Намираме ли такива хора в Библията? Макар че има немалко примери, тук ще се спрем на личността на Ирод Велики, под чието управление във Витлеем се ражда Исус. Ирод е известен с две неща: жестокостта, с която брани властта си; и невероятните му постижения в строителството. Той построява храмове, амфитеатри, стадиони, луксозни дворци с климатична система и бани, на които се възхищават и съвременните архитекти. Най-голямото му постижение обаче е обновяването на Храма в Йерусалим.
Ирод е умен, уверен и преуспял като водач. Но той има и тъмна страна, защото е готов на всичко, за да задържи властта и славата си. Не се доверява на никого и се съмнява във всекиго. Болезнената му подозрителност го кара да елиминира всеки, застанал на пътя му, включително и собствените си роднини. Злината му стига дотам, че когато наближава сетният му час, той заповядва да арестуват всички влиятелни фигури в Йерусалим и да ги екзекутират в деня на неговата смърт. Така хората със сигурност ще скърбят в този ден, пък макар и не за него.
Гордостта и арогантността на Ирод го карат да мисли, че е недосегаем и че стои над всеки, включително и над Бога. Като излъгва мъдреците от Изтока, че иска да отдаде почит на родилия се Цар, той смята, че отново е успял да надхитри всички. Но не познава същността на Бога – той знае за Него, но не Го познава лично. Дори не предполага, че Бог е наясно с мислите му и че е промислил за спасителен план още преди Ирод да научи за родения Младенец.
Тук става дума за битка между Ирод и самия Бог. Когато мъдреците са предупредени от Бога и на връщане избират друг път, царят е надхитрен не от мъдреците, а от Всевишния. Но провалът на първия му план не го възпира да измисли втори и скоро Ирод нарежда да се изтребят всички момченца на възрастта на Исус. Царят закоравява сърцето си до такава степен, че издига собствените си желания над всичко друго. А именно това е най-характерният белег на нарцисиста, обуславящ действията му: стеснено сърце, закоравено за Божието влияние, както и голямо его, издигнато над всичко и над всекиго. В крайна сметка, Ирод става свой собствен цар и бог.
Библията ни говори за враг, който от самото Сътворение се противопоставя на Бога и служи на собствената си воля вместо на Божията. Паднал ангел, който се възгордява в сърцето си поради хубостта и мъдростта си и пожелава Божия трон. Сатана е първият нарцисист и упражнява духовно влияние над всеки следващ. Ето защо битката между един нарцисист и едно Божие дете не е битка между двама души, а битка между някой, който се мисли за бог, и Бога на вселената. По същността си това е духовна битка, която се води с духовни оръжия. Бог иска да освободи и предпази своята невяста, Църквата, от разрухата на всеки „Ирод“, който се противопоставя на Божия план за изобилния живот и свободата, които ни принадлежат като духовно наследство.
Авторът има готовност да отговори на конкретни въпроси по темата и/или да даде практични съвети на читатели, които имат нужда от това. За връзка можете да се обърнете с лично писмо до редколегията, на редакционната ел. поща: vestnik.zornitsa@gmail.com.
