Хелмут Тилике (1908-1986 г.) е немски протестантски богослов. Защитава докторска дисертация през 1934 г. в Ерланген и се включва в дейността на т.нар. „Изповядваща църква“, поради което е подложен на натиск от нацисткия режим. Критик на Карл Барт заради отричането на естествената антропология, както и на Рудолф Бултман заради „демитологизацията“ на Новия завет. Професор по систематично богословие в Хайделберг (1936-1940 г.), в Тюбинген (1947-1954 г.) и в Хамбург, където основава нов богословски факултет. От 1960 до 1978 г. е ректор на университета. В Хамбург Тилике служи и като пастир на главната евангелска църква в Хамбург „Св. Михаелис“.
