Мъдрият по сърце приема заповеди,
а безумният бъбривец пада.
Притчи 10:8
Говорът, думите, тяхното произнасяне и разбиране са присъщи само на хората. Никое друго от Божиите творения на земята не може нито да говори, нито да ни разбира и да отговаря на изговореното от нас. Говорът е важно условие, за да можем да общуваме помежду си и да се разбираме пълноценно.
Благодарение на думите ние се образоваме в различни области. Божието слово достига до нас и е разбираемо пак по същата причина. Апостол Павел пише, че думите на вярата са духовна храна за нас, за да можем да растем в благочестие (I Тим. 4:6-7). Наред с това той съветва вярващите от солунската църква така: „Насърчавайте се един друг с тези думи“ (I Сол. 4:18).
Божието слово ни дава определени съвети за начина, по който говорим и се изразяваме. Апостол Яков ни препоръчва следното: „Нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи“ (Яков 1:19). С други думи, добре е да се изслушваме внимателно, да отделяме време да поразсъждаваме върху чутото, а не да бързаме да се изкажем, без да сме обмислили добре мисълта си. Затова нека да се пазим да не бъдем бъбриви и празнодумни, понеже „в многото говорене грехът е неизбежен, а който въздържа устните си, е разумен“ (Пр. 10:19).
Постоянното говорене, многодумството, бъбривостта – тези неща са слабости на характера. Подобно държание досажда на слушателите, размива и разводнява съдържанието на казаното. Вместо да запомнят какво им говорим, вместо да вникнат във важното, хората се разсейват и същността им убягва.
Всъщност бъбривостта е говорене преди всичко за маловажни неща. Тя е несъдържателно приказване, което често звучи вятърничаво и празно. Исус осъжда този вид говорене: „За всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в деня на съда“ (Мат. 12:36), а вместо това ни призовава: „Но говорът ви да бъде: Да, да! Не, не! А каквото е повече от това, е от лукавия“ (Мат. 5:37).
Ние, жените, обикновено сме по-словоохотливи от мъжете. Приказваме повече и понякога, без да се усетим, преминаваме границата. По тази причина е добре да си припомняме оценката на Божието слово: „Безумната жена е бъбрива, проста е и не знае нищо“ (Пр. 9:13). И именно тук идва това важно предупреждение: „Мъдрият по сърце приема заповеди, а безумният бъбривец пада“ (Пр. 10:8). С други думи, със своята бъбривост многодумците сами допринасят за това да нямат авторитет. Сами са си виновни, че околните не се вслушват в думите им и не се отнасят с уважение към тях. Причината е, че думите им са безполезни, празни. В бъбривостта си понякога човек толкова много бърза, че изобщо не вниква в това, което му говорят околните. А Божието слово ни дава ясно предупреждение в тази насока: „Да отговаря някой преди да чуе, е безумие и позор за него“ (Пр. 18:13).
Писанието цени мъдрите, съдържателни думи, които се произнасят когато и където трябва: „Дума, казана на място, е като златни ябълки в сребърни съдове“ (Пр. 25:11).
Отношението на Божието слово към празнословието е ясно и категорично. Когато пише, че между вярващите дори не бива и да се споменават неща като блудство, нечистота или сребролюбие, апостол Павел добавя в същата поредица и говоренето на „срамни или празни приказки“. Нарича ги „неприлични неща“ и предупреждава, че именно поради подобен вид безотговорно приказване Божият гняв идва върху непокорните хора (вж. Ефес. 5:3-7).
Някои си въобразяват, че за да може Бог да чува по-добре какво Му казваме, трябва да се молим възможно най-дълго. Такива хора често пъти викат в молитвите си, настояват и повтарят едно и също, отново и отново. И в някакъв смисъл приличат на Вааловите пророци, които викат, скачат и правят какво ли не навръх планината Кармил, но въпреки това молитвите им остават нечути.
Божието слово обаче заявява: „Когато отиваш в Божия дом… да се приближиш да слушаш е по-добро… Не прибързвай с устата си, нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога. Бог е на небесата, а ти на земята, затова нека думите ти бъдат малко“ (Екл. 5:1-2). Исус казва: „А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многословието си“ (Мат. 6:7).
Нещо повече, Писанието също така ни казва, че някои хора с претенции на законоучители ще се отклоняват в празнословието си, „без да разбират нито какво говорят, нито какво твърдят“ (I Тим. 1:6). А ап. Петър и ап. Павел предупреждават вярващите, че сред тях ще се появяват лъжливи проповедници, които „говорят с надуто празнословие“ (II Петър 2:18) и които „не служат на нашия Господ Исус Христос, а на корема си, и с привидно правдиви и ласкателни думи прилъгват сърцата на простодушните“ (Рим. 16:18). А на друго място ни се препоръчва колкото може повече да отхвърляме нечистите и бабешки басни и вместо това да се обучаваме в благочестие (вж. I Тим. 4:7).
Апостол Павел категорично съветва: „Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, а онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тези, които слушат“ (Ефес. 4:29). С други думи, трябва се държим мъдро, да говорим разумно и с мярка, а думите ни неизменно да отдават дължимата слава на Бога. Именно на това ни учи и Божието слово, според което добродетелната жена „отваря устата си с мъдрост и законът на езика ѝ е благ“ (Пр. 31:26).
