Интервю с п-р Стоян Сталев
Читателите на в. „Зорница“ познават п-р Стоян Сталев от брой 11/2017 г., когато негова проповед със заглавие „Чудна храна“ беше публикувана в рубриката „Гласът на амвона“. Освен, че е пастир на методистките църкви в с. Старо Оряхово и гр. Долни Чифлик, от много години той служи и на затворниците в ЗО „Разделна“ и Варненския затвор.
Въпросите зададе: п-р Владимир Железов
Здравейте, п-р Сталев. Преди да ви задам няколко въпроса за служението ви, разкажете с няколко думи кога и как станахте християнин?
Като много други, аз съм израснал в семейство на невярващи хора и аз самият съм бил невярващ. Живеех ден за ден и правех всичко, което и другите правеха. Един ден на работното си място претърпях тежка трудова злополука, след която започнах да си задавам много въпроси относно целта и смисъла на живота. Не харесвах начина, по който живеех живота си, правех различни опити за промяна, които успяваха за кратко време и после всичко си беше както преди. Намразих себе си, изнервих се, имах проблеми във взаимоотношенията със семейството си и с колеги на работното си място. Почти се бях отчаял.
Тогава един ден, във влака, на път за работа мой познат (Румен Маринов) ме попита: „Какво става с теб?“ Като че ли това чаках и му казах всичко, което ме бе довело до това състояние. Той се усмихна и ми каза: „Сам няма да успееш, само Христос може да ти помогне.” Покани ме на църква (Методистката църква във Варна). Започнах да посещавам църковните служби. Включих се в една от домашните групи към църквата, която се водеше от Димитър Найденов, но все още не вярвах.
След три месеца гледах на видео една евангелизация на Били Греъм в град Есен, Германия. Думите, които чух, отговориха на всичките ми въпроси. Накрая Били Греъм призова хората в залата да излязат напред и да се молят за покаяние и прощение на греховете, след това се обърна към камерата и каза: „И вие, които сега стоите пред телевизионните екрани и искате да се покаете за греховете си и желаете да приемете Христос за ваш Господ и Спасител, коленичете там където сте и се молете заедно с нас.” Като че ли говореше лично на мен. Паднах на колене и се молих със сълзи на очите.
Така Бог ме срещна и ми говори. Това беше вечерта на 4 май 1997 г.
Как разбрахте, че Бог ви призовава да служите на затворниците?
Румен Маринов ме покани да отида с него да посетя затворените. Първо отидохме в Разделна, след това и във Варна. В началото се притеснявах от обстановката от външния изглед и поведение на затворниците. Но следвах повелята на Христос да споделям Благовестието с всеки човек. Постепенно Бог вложи в сърцето ми състрадание и загриженост за тях.
Много българи имат неприязън и дори страх от хората, които са били в затвора. Мислите ли, че такъв страх е основателен? С какви хора се сблъсквате най-често, докато служите в затвора?
Страхът им е и основателен, и не. Основателен, защото въпреки, че са излежали наказанието за извършеното, не всички си вземат поука и променят поведението си. Дори и онези, които посещават нашите групи. Имали сме не един или два проблема с излежали присъдите си затворници, а хората се страхуват да не бъдат наранени, измамени, ограбени, подведени и т.н.
Хората, сред които работим са с най-различни присъди, от най-различен етнос, с най-различно образование, възраст, политическа и сексуална ориентация. Но нека не забравяме, че те също са човеци, създадени от Бога по Божия образ и подобие. Подобно на всеки човек, те също имат нужда да бъдат обичани, приемани, разбирани. Имат нужда от помощ, имат нужда от спасение от силата на греха и смъртта. И ако самите ние обичаме така, както Христос ни е възлюбил, то както се казва в Библията – любовта пропъжда страха. Трябва да осъзнаем, че сме призовани да споделяме Благовестието с думи и дела на всеки човек. Това е и наша християнска отговорност.
Кой стих от Библията смятате, че най-добре описва Божието отношение към затворниците? Често ли го използвате в проповедите си?
Йоан 3:16. Да!
Кое от Евангелията, по ваше наблюдение, прави най-силно впечатление на затворените? Защо, според вас, това е така?
Евангелието според Лука. Лука, както знаем е лекар по професия. Той по уникален начин предава случващото се в душевността на човешката личност; неговите чувства, болести, вълнения, страдания, копнежи, любови. Обяснява традиции и неща, свързани с живота, които са непонятни за неюдейския свят. Забелязъл съм, че историите, които Лука представя, грабват много повече вниманието на затворниците.
Смятате ли, че е основателна тази мисъл, че разликата между нас извън затвора, и тези – вътре, е просто, че затворените са били хванати и осъдени, а ние не? Много по-лоши ли са затворниците от нас, или, хайде да обърнем въпроса така – ние много по-добри ли сме от затворниците?
На първия въпрос, ще отговоря, че това не е добър начин да спечелиш вниманието на затворниците. А дали са много по-лоши, а ние – по-добри, е спорен въпрос. Всички съгрешаваме, само Бог е съвършен.
Имате ли приятели затворници?
Имам добри познати и братя в Христос!
Споделете с нашите читатели случай от вашето служение, в който някой от затворените е бил променен от Благата вест на християнската вяра?
Името му беше Ахмед, мюсюлманин както той се определяше; лежеше вече за трети път в затвора за грабежи. По характер кротко момче. Посещаваше библейските беседи, които провеждахме в затворническото общежитие в с. Разделна. Задаваше много въпроси и искаше да промени живота си. Един ден му казах, че от опит съм разбрал, че само, ако се покае за греховете си и се довери на Исус Христос, животът на човека се променя, че Христос приема всеки, който отиде при Него. Насочих го да прочете някои пасажи от Библията, които да му помогнат в неговото търсене. След две седмици, когато дойде на поредната беседа беше видимо смутен и притеснен от нещо. Помолих го да остане и го попитах директно: Какво става с теб? Виждаш ми се много притеснен? Сподели ми, че веднага след като сме разговаряли е написал писмо на баща си, в което споделил, че посещава християнските беседи в затвора. Баща му, за разлика от друг път, веднага му отговорил: „Ти си станал изменник на бащината си вяра. Нямаш място в моя дом, не се връщай в него!“ Ахмед със сълзи на очи ме попита: „Какво да правя?” Ти сам трябва да решиш, Ахмед, решението е твое – му отговорих аз. Седнахме и се помолихме Бог да му дава мъдрост и водителство. След молитвата с просълзени очи, той отговори: „В Библията прочетох думите на Исус: „Който дойде при Мене, никога няма да го изгоня…” Баща ми ме изгони – ще отида при Исус Христос. От този ден нататък Ахмед, четеше редовно своя Нов завет, молеше се въпреки подигравките на другите затворници и се опитваше с Божията помощ да живее по нов начин дните си. Излезе предсрочно, започна да посещава църква, създаде семейство и повече не влезе в затвора.
Какво бихте посъветвали тези християни, които имат желание да започнат служение в затворите?
Преди всичко да имат сърце за тези хора. Да се молят пред Бога за водителство и да започнат да посещават службите с някой, който вече служи в затворите. Служенето в затворите има своята специфика, поради естеството на мястото, където се провежда, вътрешния ред, психологията на хората, с които се работи и е добре в началото да се ходи с някой, който има повече опит в работата с лишените от свобода.
