През този месец отбелязваме една ключова дата в българската християнска история. Навършват се 1150 години от смъртта на св. Константин-Кирил. Когато умира на 14 февруари 869 г., той оставя след себе си огромно духовно и културно наследство – малко хора в летописа на човечеството могат да се похвалят с такова. Духовното влияние на св. Кирил, както и това на брат му Методий, отеква и до наши дни. Съвсем заслужено двамата са наречени „апостоли на славяните“.
Около 860 г. моравският княз Ростислав поисква от византийския император Михаил III да изпрати в страната му проповедници на Христа. Патриарх Фотий предлага за тази мисия двама братя от благороден произход: Константин и Методий от Солун. Изборът му е разумен и е приет от василевса. Братята са високо образовани и благочестиви, а в жилите им вероятно тече и славянска кръв. Израснали в главния град на Македония, те добре познават славяните. Имат и дипломатически опит: Константин се е отличил като успешен византийски пратеник при халифа на Абасидите в Багдад, а по-късно – заедно с брат си – и при хазарите. Ерудицията на Кирил е изключителна. Той преподава в Магнаурската школа, най-престижното богословско училище на своя век, и вече успява да си спечели прозвището „Философ“. При това е същински полиглот – владее свободно старославянски, гръцки, латински, еврейски (дори пише граматика за него) и ползва сирийски и арабски.
Вероятно още преди началото на своята мисия в Моравия Константин и Кирил започват да разработват графична система, пригодена да предава специфичните звуци в славянските езици. Тя е наречена глаголица, което поетично можем да преведем „говорещите писмена“. По-късно ученикът на Солунските братя св. Климент Охридски ще създаде кирилицата. Новата азбука е приложена повсеместно в мисионерската дейност на Константин и Кирил. Те превеждат библейски Писания, литургични текстове и други църковни книги на славянски езици. Вестта за спасението чрез вяра в Христа достига до много европейски народи на родната им реч. В резултат на това, християнството се разпространява в страни като Моравия, България, Сърбия, Киевска Рус.
По-късните нашествия на маджарите и пречките, създадени от франкския клир, до голяма степен унищожават мисията, започната от Кирил и Методий в Моравия. Но азбуката и техните преводи и писания остават и спомагат за изобилен духовен плод. Те носят огромна полза на България, където са пренесени от Климент Охридски и други техни ученици. В края на IX и началото на X век те развиват и две големи богословски школи в българските земи: Преславската и Охридската. Около век по-късно киевският княз Владимир се обръща към християнството и приема православната вяра. Преписи от произведенията на Кирил и Методий се разпространяват в Киевска Рус и оказват мощно влияние върху Църквата в руските земи в продължение на много столетия.
Франкските католически епископи критикуват дейността на двамата братя-мисионери и изтъкват, че славяните трябва да приемат латинско богослужение. Затова Кирил и Методий пътуват и на Запад, за да защитят своя мисионерски подход. През 867 г. те осъществяват последната си голяма мисия: в Рим. На път за там философът от Солун оборва в открит диспут привърженици на т.нар. „триезична догма“, постановяваща, че Евангелието трябва да се чете при богослужение само на еврейски, гръцки или латински език[1]. В Рим двамата мисионери са благословени от папа Адриан II, който утвърждава канонично глаголицата и богослужението на славянски език. Ръкоположени са първите свещеници от славянски произход.
Изтощен от пътуванията си, Константин се разболява тежко. Малко преди смъртта си в Рим, той приема монашеското име Кирил. Погребан е в криптата на базиликата „Сан Клементе“. Методий се връща във Великоморавия като папски легат и е ръкоположен за архиепископ. Франкският клир обаче надделява и издейства арестуването му. След неканоничен църковен съд, Методий е затворен в манастир. Освободен е след цели три години, по застъпничеството на друг папа. Умира 15 години след своя брат, на 6 април 884 г.
[1] вж. Йоан 19:.19,20.
