Интервю със Симоне Флад
Вие сте автор на изследване на историята на Българското евангелско дружество (БЕД). Какво ви насочи към тази тема?
Като преподавател по църковна история аз се занимавам, разбира се, и с историята на протестантството в България. Така преди няколко години БЕД за пръв път привлече вниманието ми. Първото ми впечатление беше, че става дума за организация, играла значима роля в развитието на българското евангелско християнство. Не можах обаче да намеря много информация за нея. Когато по-късно търсех подходяща тема за своята дисертация, в архива на Първа евангелска църква в София открих отпечатаните сборни годишни отчети на БЕД. Веднага и с интерес се заех с документите. Най-после имах възможност да науча повече за това дружество.
Резултатът от изследването ми е събран в книгата „За разпространението на Христовата вяра – история на Българското евангелско дружество (1875-1958)”, която бе издадена на български от издателство „Верен“.
Не е ли странно, че една германка пише книга за БЕД? Българските историци и богослови (включително от протестантските среди) сякаш не се интересуват особено от темата.
Като цяло историята на протестантството в България преди 1989 г. е за съжаление слабо позната в евангелските среди. В много църкви има само първо поколение вярващи. Няма и твърде много книги на пазара, от които човек може да се информира. При това такива изследвания изискват много време, а и пари. Аз бях в благоприятно положение, защото разполагах с необходимото време и финансова подкрепа – благодарение на моя работодател и дарители в Германия – да се захвана с такова изследване.
Според вас какви са уникалните черти и постижения на БЕД?
Основателите на дружеството са били млади хора измежду първите евангелски вярващи в България изобщо. Решимостта им да започнат нещо такова в едно много несигурно време непосредствено преди Освобождението говори за зряла и дълбока вяра и за посвещение на Божието дело в този свят. Освен това, те успяват от самото начало да мотивират много други хора да се включат в това начинание.
Има ли нещо, което ви поразява в основоположниците и деятелите на дружеството?
Най-много ме възхищава, че от самото начало тяхната идея е БЕД да бъде надденоминационна организация. Така в дейността на дружеството участват хора от различни евангелски църкви, а църкви и общества от различни традиции биват подпомагани от БЕД.
Освен това бях силно впечатлена от личността на самия вдъхновител на БЕД, Андрей Цанов. Това, което научих за него, е че е бил отворен човек с широко образование, ясен в своето послание, но винаги търсещ общото между хората, много деен и уважаван от най-различни хора. Той наистина може да послужи като пример в много неща.
В какво могат да се поучат съвременните евангелски вярващи от дейността на БЕД?
Според мен стремежът към единство и сътрудничество между отделните евангелски вярващи или групи днес е все така актуален, както преди 130 години. Историята на БЕД ни показва, че това не винаги е лесно или безпроблемно. Но аз съм съгласна с основателите на дружеството, че достигането на хората около нас с Благата вест е възможно само с общи усилия.
Преди няколко години БЕД беше възстановено и отново пое издаването на месечника „Зорница“. Според вас каква трябва да бъде неговата мисия при днешните условия, в днешното българско общество?
Различното историческо време изисква различни средства – затова няма как новото БЕД просто да продължи дейността на старото дружество преди комунистическия период. Аз обаче ще се радвам, ако основните цели бъдат подобни на тези на старото БЕД, както и на „Зорница“. Разпространението на Благата вест и насърчаването на единството между различните евангелски църкви и общности винаги ще бъдат от голямо значение.
