Интервю с Христо Христов
Треньор на пет отбора в десетото национално Състезание за познаване и разбиране на Библията „В ръката Му имаше книга“
Тази година ти бе ръководител на няколко отбора. Колко младежи участваха в Състезанието под твоя надзор? От колко различни църкви бяха? Как се сформират отборите?
Бях треньор на пет отбора с общо 20 участници, но заради пандемията и отлагането на състезанието с още една година от всеки отбор имаше по някой отказал се, така че общо станаха 25 младежи. От различни църкви са: ЕПЦ София, ББЦ Кръстопът, църква „Възкресение“, I ЕБЦ София и др. Започнахме с два отбора още през май 2019 г., малко след като излезе новият конспект. Другите отбори се сформираха през лятото и есента на 2019 г. През октомври вече всички бяхме започнали подготовката.
Първите ми два отбора (Ден Шести и Крайъгълен камък) са участници от предишното състезание и им трябваше само по един нов участник. Младежите сами си намериха. Останалите отбори (Седми ден, Газовите лампи и Kids of Thunder) се сформираха чрез тийн групите в офиса на „Скрипчър Юниън“. Огромна роля тук изигра Ивелина Фитова, с която заедно водим групите. Но най-големият фактор за участието им беше това, че техни връстници ги уверяват колко е хубаво.
Разкажи малко за динамиката на подготовката на тийнейджърите за Състезанието. Каква е тайната да мотивираш толкова млади хора (чиито хормони, съученици и учебни ангажименти ги дърпат в съвсем друга посока) да изследват Библията?
О, ако има тайна, бих искал някой да я сподели! Никога не съм се възприемал за добър мотиватор. За мен винаги е било важно децата да четат Библията с интерес и така да откриват, че в нея има и забавни, и практични неща.
Тренировките ни са основно търсене на стихове из страниците на Библията. Това им дава възможност да забележат интересни случки и стихове, на които преди не са обръщали много внимание. Независимо дали намират стиха или не, обсъждаме нещата, които са ги развълнували. Често се е случвало да дойдат неподготвени за тренировка, като не са чели нищо. Отначало много се притесняваха как ще реагирам. Но аз ги успокоявам, че дори и нищо да не са прочели у дома, ако поне дойдат на тренировката, нещо все пак ще им остане в ума. Знам, че от това пострада успехът им на самото състезание и ако бях по-настоятелен, щяха да се справят по-добре, за което имам вина. Но се притеснявах да не би да спечеля битката, а да загубя войната – и след състезанието тези деца да не искат да виждат Библия в близките години. Не това е целта на състезанието.
В отборите имаше абитуриенти и седмокласници. В един смисъл това състезание си е извънкласна дейност. Целта ми беше не толкова да спечелят, а по-скоро да обикнат Библията и да искат да я четат повече.
Какво научаваш самият ти от тези подготовки? От колко години вече си треньор? Какво се е променило у теб през това време?
През годините състезанието много ми е помагало да изграждам себе си и да се доближавам до Бога. За да мога да уча тези деца на каквото и да е, трябва да съм го разбрал и преживял лично. Изминалото състезание за мен беше четвърто като треньор. При всеки различен конспект виждам все повече удивителни неща, които не съм долавял преди в Библията. Очите ми се отварят за неща в евангелията, при царете и особено в Мойсеевия закон, който винаги съм смятал за много труден, а напоследък се уверявам все повече колко е прекрасен и колко добър е Бог в него! Започнах най-сетне да опознавам книгата Исая, която съм чел от години и от която нищо не съм разбирал досущ като етиопския велможа в Деяния 8 гл.
Трудно ми е да кажа точно какво се е промени у мен. Може би съм станал малко по-уравновесен. Може би сега по-лесно съзирам действията на Бога в живота ми и около мен. Но повече от всичко друго се научавам да Му се доверявам все повече.
През 2021 г. се навършват 150 години от превода и публикуването на Славейковата Библия. Как виждаш мястото на Божието слово в сърцето и съзнанието на вярващите хора днес? Какво те обезсърчава и какво те насърчава в начините, по които евангелските християни боравят със Словото? А как би окачествил библейската култура на българите по принцип?
За мен Библията винаги е била основата на нашата вяра – най-прекият начин, по който Бог ни говори и по който опознаваме Неговата воля. В много църкви се говори за редовно четене на Библията, но истинското опознаване на Бога става чрез нейното изучаване. Харесвам отношението на беряните в Деяния 17:11. Те всеки ден изследват Писанието да видят дали Благовестието е вярно. Такова следва да е и нашето отношение – не просто да проверяваме истинността на чутите проповеди и твърдения върху Библията, но чрез нея да търсим да опознаваме Бога така, както Той ни се разкрива на страниците ѝ.
Обезсърчава ме понякога сляпата вяра – особено у младежите. Затова насърчавам към критично мислене и съпоставяне на всяко нещо с Божието слово. Жалко е и когато изместваме фокуса на Словото от Христос (защото цялата Библия говори за Христос) към обикновеното спазване на морал. От друга страна, съм насърчен да виждам хора, които полагат усилия да изследват Писанието. При този процес не е възможно да останеш безразличен. Бог действа в сърцата на всички, които искрено Го търсят.
Относно библейската култура на българите – мисля, че като народ сме преживели доста разочарования и по някакъв начин църквата е изгубила автентичността си и доверието на хората. Същевременно с това народът е духовно гладен и търси да задоволи този глад чрез езотерични учения, загърбвайки Светото писание. Обаче виждам и едно съживление у младите, които основават вярата си именно на Библията, а не на собствения си разум или чувства. Те стават все повече, за което голяма заслуга има и състезанието. Благодаря на всички треньори и младежки водачи, които влагат време и усилия, за да водят младите към Бога!
Библейското състезание отбелязва 10-годишен юбилей. Как виждаш бъдещето на това състезание? В каква посока ти се иска да се развива то?
Всъщност състезанието тръгва от Европа. В Чехия го организира Scripture Union, като обаче там то е отворено за всички – включително за пастири и библейски преводачи. Имал съм привилегията да видя въпросите за едно от техните състезания и мога да кажа, че нашето е по-хубаво и с по-смислени въпроси! Иска ми се състезанието да достига повече хора, да се съберат желаещи отново и за студентско състезание, и за регионални или градски викторини.
Ще е ценно треньорите да сме отворени да споделяме знанията и методите си, защото въпреки съревнователната обстановка всички имаме една и съща цел. Такъв обмен вече се случва и ще е добре да се запази и развива. Вярвам и че подготвяните промени в регламента на състезанието ще допринесат за разрастването на Божието царство.
Истинският венец за духовните ни усилия ще го видим един ден в присъствието на Спасителя. Но каква, би казал, е твоята награда за този етап, след като си видял труда и старанията на младежите, за които отговаряш? Какъв плод от труда си (твоя и на другите треньори) съзираш към настоящия момент?
Виждам истинско израстване у младежите. Бог осезаемо действа в живота им и е истинско благословение да съм част от този процес и да го наблюдавам в действие. Това ми е наградата: да знам, че в някакъв етап от живота им съм им помогнал, че съм малка брънка в развитието им. Убеден съм, че тези поколения ще произведат чудесни богослови, апологети, благовестители и пастири навсякъде, където ги изпрати Бог. И се радвам неимоверно много на желанието им, на верността им, на упоритостта им, както и на тяхната любов към Словото, помежду им и към техните ръководители!
_______
Вж. също:
