Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си. Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото; понеже се оглежда, отива си и веднага забравя какъв е бил. Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, като не е слушател, който забравя, а деен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
Яков 1:22-25
От опит знам, че ние като християни не само търсим резултати в християнския си живот, но и искаме тези резултати да дойдат колкото се може по-бързо. Естествено, желаем да израснем в духовно отношение и да се доближим максимално до образа на Христос. Вероятно всяка нова година ние взимаме решение да бъдем по-добри, по-успешни и по-посветени от предходната година. Искаме да се освободим от определени грехове, пороци и зависимости, с които не сме успели да се справим преди. Но, за жалост, много скоро отново се връщаме в грешния коловоз и преповтаряме старите си слабости. И естествено, оставаме разочаровани от себе си! Униваме и отново се понасяме по течението на живота, неспособни да постигнем така желаните от нас резултати. Но всъщност къде грешим? И защо никога не постигаме целите си? Преди да навлезем по-дълбоко в тези въпроси, искам да ви дам един нагледен пример със себе си.
За да поддържам сравнително добро здраве, аз трябва да водя здравословен начин на живот. Да се храня здравословно! Да се движа повече! Да избягвам, колкото е възможно, стресовите ситуации! Да си пия редовно лекарствата! За всичко това от мене се изискват три основни неща! И това са: постоянство във всички изброени по-горе насоки; търпение; и всичко да върша по разумен начин. С други думи, да не прекалявам с нищо; защото в противен случай вместо очаквания от мен положителен резултат ще се получи точно обратното.
Мога да кажа, че същото се отнася и за всички решения, които взимаме в живота си, за да постигнем желаните от нас резултати!
И така, нека да се върнем към текста от Яков 1:22-25. И по-точно на 25 стих: „Който вникне в съвършения закон, закона на свободата, и постоянства, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.“
Какво научаваме от този стих? Кога даден човек ще бъде блажен в дейността си?
Когато постоянства
Апостолът казва, че който „постоянства“, той ще бъде блажен в дейността си. Успехът изисква постоянство и упорство от наша страна. Например, поставям си за цел тази година всеки ден да чета Библията и да имам така необходимото лично време с Бога. Да се моля редовно. Да не отсъствам от богослуженията. Да посветя себе си в служба на Бога и на Неговата църква. Това е моята цел. Това е моето решение. Това е моят стремеж, към който трябва да се придържам неотклонно,0 всеки ден. Или тази година аз искам да бъда по-добър съпруг. Или по-добра съпруга. Или по-добро дете, което да се покорява във всичко на своите родители. Всичките тези желания и стремежи от наша страна са все добри. И вярвам, че всички те са продиктувани от Бога в нашите сърца. Но за да постигнем целта си, ние трябва да бъдем постоянни и последователни в изпълнението на поставените от нас цели. Библията ни насърчава да бъдем постоянни, защото непостоянството е характерна черта на нашият човешки характер. Независимо, че вече сме християни, ние продължаваме да се борим с непостоянството цял живот. Библията говори за постоянство в добрите дела (Рим. 2:7). Тя ни насърчава към „неуморно постоянство” в молитвата (Ефес. 6:18) и във вярата ни в Христос (Кол. 2:5).
С други думи, добрите ни дела, молитвите ни и вярата ни в Христос трябва да бъдат не нещо епизодично и откъслечно, а неразделна част от християнският ни живот, така както ранните християни са постоянствали в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите (вж. Деян. 2:42). Постоянството е първото условие, що се отнася до нашата отговорност пред Бога, за да постигнем желаните от нас резултати.
Когато проявява необходимото търпение
Търпението е второто условие, което се изисква от нас, за да бъдем успешни. Или, както се изразява ап. Яков, за да бъдем „блажени в дейността си“.
Често, обаче, при нас се проявява липса на търпение, защото очакваме бързи резултати. И ако резултатите закъснеят, ние лесно се обезсърчаваме и зарязваме всичко. Когато четем Библията, забелязваме, че търпението е неразделна част от християнските добродетели. А ние, като християни, трябва да се учим да бъдем търпеливи. За да получим определено Божие обещание, често се налага да бъдем търпеливи. А за да се научим на търпение, трябва да вземем пример от библейските герои като Авраам, Исаак, Йов и т.н. Всички те с търпение чакаха и получиха своите обещания от Бога. Както пише авторът към Евреи: „Защото ви е нужно да издържите, та като извършите Божията воля, да получите обещанието“ (Евр. 10:36). Търпението на християнина е основано на вярата, защото ние ходим чрез вяра а не чрез виждане. И отново казвам: За да получим Божиите обещания, освен вяра ни е нужно и търпение. Самият Бог, в Когото вярваме, проявява търпение към нас, въпреки нашите грехове, слабости и несъвършенства. Той не само ни търпи, но и допуска разни изпитни, като чрез изпитанията в живота ни води към зрялост и усъвършенстване на нашата вяра, за да ни направи твърди и непоколебими. Така е и по отношение на решенията, които взимаме в живота си. За да бъдем блажени в дейността си, и за да получим по-добър резултат, на нас ни е нужно търпение. Нали знаете, че за да узрее един плод и да стане годен за храна е нужно време. Същото е и в живота. За да видим желаната от нас промяна, е нужно време. А през това време ние трябва да се молим, и да работим с постоянство и търпение. Псалмопевецът казва: „С търпение чаках Господа и Той се приклони към мене и послуша вика ми“ (Пс. 40:1). А за да опише необходимото търпение, което се изисква от нас до пришествието на Господ Исус Христос, Яков дава пример с търпението на земеделеца. В Яков 5:7 четем: „Братя, останете твърди до Господнето пришествие. Ето, земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него, докато навали и ранният и късният дъжд.“
Когато върши всичко по разумен начин
Яков пише: „Който вникне в съвършения закон на свободата.“ За да вникнем или да стигнем до същността на определена истина, ние трябва да вложим разум. Трябва да помислим. Трябва да разсъдим. А Бог ни е създал разумни същества. И още повече, след като сме били новородени от Бога, според Библията ние имаме „ум Христов“ (I Кор. 2:16). И всеки ден обновяваме умовете си посредством Божието слово (Рим. 12:2). Така че, за да постигнем желаните от нас резултати, ние трябва да бъдем разумни. И да не позволяваме да бъдем ръководени от различните емоции. Защото освен разумни, ние хората сме и емоционални същества. И когато имаме неблагоразумието да бъдем подведени емоционално от амбицията за по-бърз успех, то неминуемо ще сгрешим. Практиката показва, че когато не постигаме така желаните от нас бързи резултати, ние ставаме раздразнителни, гневни и сприхави. Тогава, без много да му мислим, взимаме прибързани решения, за които по-късно съжаляваме. Поради тази причина, от нас се изисква да проявяваме разум и да обмисляме добре онова, с което искаме да се захванем. В противен случай ще бъдем разочаровани. Но за да не стане така, то ние трябва да се научим да представяме всичко пред Бога в молитва и да черпим мъдрост от Божието слово. Да се допитваме до по-опитни от нас и да се вслушваме в техните съвети. Ап. Петър казва: „Живейте разумно и трезвено, като се предавате на молитва“ (I Петр. 4:7). „И всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“ (I Петр. 5:7).
Поставяйте си цели в живота. Но следвайте ги чрез вяра, според модела, оставен ни в Свещеното писание – Библията. Запомнете! За да бъдем блажени в дейността си, и в крайна сметка да бъдем удовлетворени от поставените от нас цели, то нека:
- Да прилежаваме в постоянство.
- Да се научим на търпение.
- Във всичко да проявяваме разум.
И нека не забравяме, че всичко, към което се стремим, ще стане само, ако ще Господ! И то само с Божията благодат! Затова, само на Бога да бъде слава!
