С Божията помощ и благодат днес ще се запознаем от Божието слово със срещите, които Господ Исус определя на тези, които Го търсят.
Преди да пострада, по пътя към Гетсиманската градина, Исус известява на Своите ученици: „След като възкръсна, ще ви предваря в Галилея. Там ще се срещна с вас.“
Ангелът, който известява на жените за възкресението на Господ Исус, също казва: „Отива преди вас в Галилея. Там ще Го видите.“ А малко по-късно самият Исус среща жените и им казва: „Не бойте се. Идете и кажете на братята Ми да идат в Галилея. Там ще ме видят.“ И тогава единайсетте ученици отиват в Галилея – на бърдото, гдето Исус им е определил. И като Го се срещат там с Него, Му се покланят.
Господ Исус ни определя среща. Нека да видим къде и как можем да се срещнем с Него.
Първата среща, която грешникът може да има с Господ Исус Христос, е в подножието на Голготския кръст. С вяра грешникът може да погледне към него, понеже Господ Исус казва: „Когато бъда издигнат, ще привлека всички при Себе си.“
Познаваме свойството на магнита: той привлича железни предмети. Но макар златото е най-скъпият метал, магнитът не го привлича. Чрез Своята любов от Голгота Исус привлича грешниците. Неговата любов и Неговата жертва имат сила да привличат грешника. Господ Исус бе разпнат между двама разбойници. Те символизират два вида грешници: едните Го приемат, а другите Го отхвърлят. Той е еднакво близо и до едните, и до другите. Някои хора обаче се ползват от Неговата любов и жертва, но повечето пренебрегват това, което Той е извършил.
Срещата под Голгота
В алегорията Пътешественикът на Джон Бънян се споменава, че когато Християн стига при кръста и поглежда към него, товарът му пада. Това е товарът на греха. Той пада, когато грешникът с вяра погледне към Христовия кръст (както се казва в песента: „Който с вяра погледне към кръста Христов, ще намери покой в пълнота“).
Погледнал ли си към Господ Исус Христос? Погледнал ли си с вяра към Голготския кръст? Сега, тази вечер, който не е имал такава първа среща с Него, може да я има. Това е лична среща. Сега може да имаш общение с Господа. Може да възложиш своите грехове. Може да погледнеш с вяра.
Благовестителят Чарлз Спърджън е повярвал чрез Исая 45:22: „Към Мене погледнете и спасени бъдете, всички земни краища!“ Той казва за себе си: „Аз погледнах на Него и бях спасен.“ Не с нашите телесни очи, а с очите на вярата трябва да погледнем към Христа. Тези, които са го сторили, са имали първата среща и са опитали радостта от нея, защото товарът им е паднал. Те могат да ликуват, да се радват и пеят, да Го величаят и славословят за Неговата любов и милост, че са получили прошка на греховете си.
Прощение на греховете получаваме единствено при кръста Христов. Това е първата ни среща с Господ Исус. И именно тук вкусваме първата неописуема, неизказана радост – радостта от спасението. Ако има между нас някои, които не са дошли при Христа, още тази вечер могат да го сторят. Поканата от Господ Исус Христос е отправена: „Елате, погледнете към Мене и бъдете спасени.“
Срещата чрез Божието слово
Втората среща, която Господ Исус ни дава, е срещата при Неговото слово. Всяко Божие чадо всеки ден разговаря с Господа и се среща с Него чрез Словото. Когато сме близо до Словото, когато го четем с глад и жажда, ние знаем, че Той ни говори, защото е Божие слово. И аз съм го изпитвал, когато чета Божието слово. Сълзите ми потичат, защото чувствам близостта на Господа. Знаете как след няколко стиха спираме да четем, защото усещаме, че Господ ни разяснява и говори.
Не беше ли така с двамата ученици, когато Господ им тълкуваше Писанията? По-късно те се замислиха: „Не горяха ли сърцата ни?“ Отначало не Го познаха. Не знаеха, че това е Исус, но Той беше при тях. Те имаха среща с Него, докато им тълкуваше Писанията.
Ние можем да имаме среща с Господ Исус, когато сме близо до Неговото слово. Много добре знаем, че Библията не е книга, която можем да прочетем и да оставим настрана. Ние знаем, че тя е духовна храна и че Господ ни говори чрез нея. Чрез Писанието имаме среща с Господ Исус Христос.
Искаме ли да имаме такава среща всеки ден? Нека да бъдем по-близо до Словото. Всеки навярно е разбрал, че когато чете по-рядко Словото, се чувства по-далеч от Господа. Близостта ни с Него започва да чезне. Така се отдалечаваме от Господа и се приближаваме до греха и света.
Срещата в Божия дом
Третата среща, която Господ Исус ни определя, е в Божия дом. Исус казва: „Там, където са събрани двама или трима в Моето име, и Аз съм посред тях.“ Той е обещал да бъде между тези, които се събират в Неговото име. Това са хората, които си говорят за Него, които споделят какво са прочели от Словото, които Го величаят. Господ е сред тях. Господ е сред църквата, Господ е сред светилниците.
В църквата можем да имаме среща с Него.
Така ли се събираме, така ли Го хвалим, така ли Го величаем, така ли общуваме, та да чувстваме, че Той наистина е между нас? Неговото обещание е вярно. Той е същият вчера, днес и вовеки. Неговите обещания са непроменими. Ние се променяме, може да не устояваме, но Той остава верен. Той ще бъде посред нас. Дано нашето служение тук да бъде такова, че да се изпреварваме да бъдем в църква, да идваме навреме и да не губим общението с Господ Исус Христос. Апостол Тома се лиши от първата среща с възкръсналия Господ. След това беше пръв, защото не искаше да изгуби общението с Господ.
Срещата в скришната стаичка
Четвъртата среща, която Господ ни определя, е в „скришната“ ни стаичка. О, тази среща е много лична между теб и Господ Исус Христос! Личен разговор. Тук, в скришната ни стаичка, ни се дава възможност да се уединим насаме с Него и да Му споделим нашите болки и трудности, мъчнотии и проблеми, борби и страхове. Можем всичко да Му кажем. Тук можем да излеем душите си. Тук можем да плачем насаме с Господа.
Всеки от нас, скъпи братя и сестри, трябва да има своя „скришна стаичка“ – място, където да отива всеки ден и да се свързва с Господа. Може да имаме редовна домашна молитва със семейството ни, но трябва да имаме и лична връзка с Господ Исус Христос.
Има една история за двама вярващи приятели. Единият бил болен и другият го посетил. Накрая, след разговора, болният казал: „Брате, един от нас трябва да се помоли.“ Тогава гостът предложил: „Помоли се ти, братко.“ Болният коленичил на леглото, навел главата си и започнал да се моли така усърдно, че впоследствие гостенинът разказвал: „Не смеех да се доближа до него, защото щях да се допра до Господа.“
С такава молитва болният човек излял душата си пред Господа! Така ли изливаме душата си и ние? Така ли представяме пред Господа нашето духовно състояние, служението ни, работата ни?
Не бива да мислим, братя и сестри, че само когато имаме някаква особена нужда, когато сме болни, ние или наши близки, само тогава трябва да търсим Божието присъствие. Размишлявате ли върху тези неща? Ние трябва да мислим и за Божието дело, за Божията работа, за спасението на хората около нас, но и за тези които са по-далече – да ги представяме пред Господа. Това можем да правим лично, без да ангажираме други. Може би, ако споделим с някого, няма да ни разбере. Не всички сме на еднакъв дух, не всеки може да разбере различните нужди. И ако чувстваш, че няма с кого да споделиш, направо споделяй с Господа и Той ще ти отговори, помогне и научи.
Скришната стаичка. Имаме ли своя скришна стаичка? Уединяваме ли се всеки ден в нея? Ако се срещаме с Господа насаме, това ще се усеща и в църквата ни, и в общението помежду ни. Дано Господ в Своята благост ни благослови така, че да отиваме всеки ден в своята скришна стаичка.
Може би сте чели как хората от едно племе повярвали в Господ Исус Христос. Те си нямали скришни стаички, но вместо това всеки си избирал място зад някое голямо дърво и там отивал да се моли. Всеки утъпквал тревата по пътеката до „своето“ дърво, до своето молитвено място. И когато нечия пътека обрасвала с трева, хората си казвали един на друг: „Братко, нещо не е наред в молитвената ти пътека.“
Нека да помислим дали и нашата пътечка не обрасва с трева! Дали не забравяме да отиваме до своята скришна стаичка за уединение с Господа? Среща с Господа в нашата скришна стаичка!
Срещата в нашето служение
Друга среща, която Господ ни определя, е срещата в нашето служение, в нашата работа за Господа. Христос казва на учениците Си: „Идете и научете всичките народи… Аз ще бъда с вас…“ Не някой друг, не някой ангел, а самият Господ ще бъде с нас! В служението ни за Господа имаме обещание Той да ни придружава. А ние всички сме го изпитвали, когато свидетелстваме за Господа. Тогава чувстваме Божията близост. В духовната работа, в свидетелството ни, в служението ни ние имаме среща с Господа, защото Той е обещал да бъде с нас. Иначе нямаше да има мисионери и проповедници. Както и аз в моята работа, така и всички, които са се посветили на това дело, чувстваме, че не можем да сторим нищо, ако Бог не е с нас, ако не ни ръководи, ако не благославя нашия труд.
Така че в служението както на проповедниците, така и на всички останали служители в делото Господ е дал обещание да ни съпътства, да бъде с нас неизменно до свършека на века.
Искаме ли да имаме такава среща? Тогава нека да работим за Господа! Нека да свидетелстваме, да разказваме за Господ Исус, да изповядваме Неговото име! Нека не се срамуваме и да не страхуваме да го правим! Господ ще благославя малкото нещо, което вършим с искреност и може би често със сълзи. Но това е семе за спасение! Господ ще го умножи.
Срещата при Господнята трапеза
Друга среща, която ни определя Исус, е около Господнята трапеза. Както учениците са имали общение с Исус на вечерята, така и ние имаме среща с Него. Това правим за Негово възпоменание.
Двадесет и трети псалом ни говори за една друга среща. В четвърти стих четем: „Да, и в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мен, Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.“ Даже и през долината на мрачната сянка, даже когато дойде смъртта, няма да се уплаша от зло. Защо? Защото Той е с мен! Защото Той ще ме приведе през тази смъртна сянка. Защото Той ще ме отведе безопасно до отсрещния бряг.
Затова няма да се уплаша! Какво чудно обещание, славно обещание – Господ да бъде с нас в този момент! Когато си отминават от този свят, Божиите чада не си отиват със страх и смущение. Това е така, понеже лично Господ Исус ще ни преведе и през долината на мрачната сянка.
Срещата в небесния дом
И още една среща, която ще имаме с Бога в бъдеще. Господ Исус казва: „В дома на Моя Отец има много обиталища. Ако не беше така, щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе си, така че където съм Аз, да бъдете и вие.“ Срещата в небето, в дома на Отца! Там ще бъдем вечно с Господ Исус Христос. Там ще можем да Го величаем и славим. Там ще имаме общение с Него.
Това са няколко срещи, които Господ ни е обещал и всеки от нас може да има това общение с Него. Ако искаме да имаме среща с Господ Исус Христос, трябва да започнем от Голготския кръст. И тогава Той ще ни даде и всички останали срещи. Ще имаме постоянно общение с Него.
Ако сред нас има хора, които желаят да се срещнат с Господ Исус Христос, нека да вдигнат ръка и ние ще се молим. Не бива да оставяме тази покана да си остане без отзив. Затова всички онези, които все още не са го направили, нека се решат сега да се обърнат към Господа!
Господ да благослови Своето скъпоценно слово и да ни даде постоянно общение и връзка със Себе си!
__________________________________
Димитър Ников е роден през 1921 г. в Дупница. Има трима братя и две сестри, като той е най-малкият от всички тях. Обръща се към Бога и приема спасение през октомври 1936 г., а една седмица по-късно се кръщава в река Бистрица.
Важна духовна роля за неговото обръщение към Христос изиграват Апостол и Елена Папратилови, както и Бернард и Зорка Форбс. Венчавката им със Стефанка е през есента на 1947 г., две години след края на войната. Раждат им се трима синове и една дъщеря: Благовест, Емануил, Стойчо и Елисавета.
Духовното му служение започва в Асеновград и Коматево, а след известно време поема пастирска грижа за Баптистката църква в Казанлък, където служи в продължение на 11 години (1956-1967 г.). От октомври 1967 г. до края ХХ век Димитър Ников е пастир в Баптистката църква в град Пловдив. До края на жизнения си път той не престава да служи на своя Господ, като посещава периодично малка евангелска общност в село Козарско, полага душегрижителски грижи в институции за възрастни хора и гостува като проповедник в различни църкви из страната.
Проповедта, която споделяме по-горе „Срещите, които Господ Исус ни определя“, е изнесена на 16 януари 1977 г. Редакцията изразява благодарност на неговия син Стойчо Ников, поел амвона на Евангелска баптистка църква (Пловдив) през 1999 г., за предоставения материал на тази великолепна проповед, както и за личното свидетелство на пастир Димитър Ников (което Зорница ще публикува по-късно тази есен).
Аудио запис на проповедта бе публикуван в YouTube канала на ЕБЦ (Пловдив) през май 2021 г. по повод 100 години от раждането на Димитър Ников.
