23 юни 2024 г.

“Wir danken Dir, Kirche!”

Спомням си как почти цяла Европа с център Берлин празнуваше, когато се навършиха 25 години от падането на Берлинската стена, която символично разделяше Изтока от Запада. Тя беше материален израз на Студената война през ХХ век, зловещо олицетворение на така наречената Желязна завеса.

От двете страни на стената е Църквата на Господ Исус Христос. Силите на злото на Изток имат за цел да потискат Христовото тяло и в крайна сметка да го унищожат. Църквата има само едно оръжие – молитвата. И го пуска в действие. От източната страна Църквата се моли за сила да устоява и да продължава  пламенно и пълноценно да разпространява Благовестието, за да помага за спасението на изгубените грешници. Откъм западната страна Църквата се моли за своите братя и сестри на Изток да устояват. И също така ги подпомага в битката с греха и злото.

Неравна битка от човешка гледна точка. Лоша стратегия. Ала е Божията стратегия. Господ Бог казва на уплашилия се цар Йосафат за войската, която идва против него: „Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество; защото боят не е ваш, а Божий. Слезте утре против тях… Няма да е необходимо вие да се биете в този бой; подредете се, застанете и вижте извършеното от Господа за вас избавление… И така на сутринта… се посъветва с народа, нареди някои от тях да пеят на Господа и да хвалят великолепието на Неговата святост“ (II Лет. 20:15-21).

Водени от Светия Дух, Божиите чада в източната част на Берлин водят тази нелека битка. Те се събират пред Стената за молитвено застъпничество, с химни и славословия, с молби към небесния Бог за подкрепа и намеса. Обикалят и се молят. Това е тяхната форма на воюване. Но това не е новина за медиите. Няма сензация, няма проливане на кръв. Няколкостотин богомолци със запалени свещи правят шествие с песни. Битката започва, но тя не се вписва като тактика във военните учебници, като стратегия за водене на война. Няма танкове, няма БТР-и, няма конвенционално или новоизобретено оръжие. Никакво оръжие, само свещи и хвалебни песни. Нищо друго! Как да противодейства полицията и армията? Изпълнява се поговорката, че когато е решил да отстрани някого, Господ му взема ума и човекът не знае какво да прави.

Шествията се превръщат в нощни бдения и постепенно се превръщат в същинска лавина от молители. През една ноемврийска вечер в 1989 г. то вече наброява стотици хиляди молители. Ето как описва това събитие журналистът Филип Янси в книгата си Изумителна благодат: „Отначало стотици, после хиляда, след това стават трийсет хиляди, петдесет хиляди, накрая петстотин хиляди се изсипват по улиците на Лайпциг, за да участват в бдението със запалени свещи. След молитвата в църквата „Св. Николай“ мирните демонстранти поемат по тъмните улици, където пеят песни… Въпреки цялото си въоръжение полицията и армията изглеждат безпомощни пред лицето на такава сила.“[1]

Накрая, когато подобно шествие в Източен Берлин привлича един милион души, въоръжени със свещи в ръка и с песни на уста, то се устремява към омразната Берлинска стена и тя пада. Бившият сенатор на САЩ Сам Нън заключава: „Студената война завърши не с ядрен ад, а с пламъка на свещите, озарили църквите в Източна Европа.“

Бог дарява Църквата с благоприятно време и с много възможности. Но в нашата България това време бе пропуснато. Църквата трябваше да продължи битката с оръжия не от този свят – покаяние и прощение.

Прощение за всички злини, извършени срещу Църквата заради невежеството на невярващите.

Покаяние на самите вярващи, че са заставали зад действията на „народната власт“ и е подкрепяла нейните мероприятия. И Светият синод на БПЦ, и управителните тела на евангелските деноминации излизаха с подобни декларации. А мероприятията на народната власт целяха да се унищожи Църквата и да се изкорени духовността у народа.

Благовремието още е на наше разположение. Трябва да го използваме, като с покаяние дадем възможност на Бога чрез силата на Духа да работи сред народа. Само нашият пример на покаяние ще въздейства върху сънародниците ни да се обърнат от неправдата и да приемат спасение чрез вяра в Господ Исус Христос.

Нека да се молим Бог да благослови Църквата си със силата на покаянието и чрез действието на Духа да спасява мнозина измежду нашите сънародници!

 


[1] Филип Янси, Изумителна благодат (Нов човек, 2004), 136 стр.

 

Заглавието е заимствано от надпис на огромен плакат, явил се на една улица в Лайпциг след падането на стената в Берлин: “Wir danken Dir, Kirche!” – „Благодарим ти, Църкво!“. 

Similar Posts