Вестник Зорница публикува няколко материала във връзка с Новия български превод на Библията от оригиналните езици (НП). В тази връзка бих искал да погледнем към него от една малко по-различна посока. Всеки, който се е занимавал с превод знае, че това включва доста повече от просто намиране на словесни еквиваленти от един език на друг. Не само, че нещата са много по-сложни, но на преводачите често им се налага да вземат решения относно смисъла на текста, което превръща тяхната работа повече или по-малко в тълкуване. Така че, какви тълкувателни решения са вземали преводачите на новото издание на Библията и как това ще се отрази на начина, по който българските читатели ще виждат библейския текст? Като отговор на тези въпроси предлагам няколко кратки наблюдения върху 1 Коринтяни 7 глава съпоставяйки НП с някои други български преводи.
Първата отправна точка откриваме още в ст. 1: „А на това, което ми бяхте писали, отговарям: добре е човек да не се свързва с жена.” Въпросът, който възниква в случая е какво иска да каже Павел със своят отговор – дали, че е добре за човек да не сключва брак или че е добре да се въздържа от сексуални контакти (в и извън брака). Контекста, в който се появява този неясен израз показва, че е напълно възможно някои жени в Коринт да са достигнали до извода, че сексът е лош по самата си същност дори в брака и да са приложили това на практика, което от своя страна да е подтикнало някои от мъжете им да прибягват до услугите на проститутки. Очевидно в случая трябва да се вземе решение за смисъла на текста. В родната ни преводаческа традиция Съвременния превод (2004) превежда „добре е човек да не се жени” докато Ревизираното издание (РИ), Синодалното издание (СИ) и Цариградския превод превеждат с по-неутралното „добре е човек да не се докосва до жена.” Използвайки думата „свързва” НП избира малко по-различен вариант, който на пръв поглед също изглежда неутрален, но всъщност не е. Това става ясно от ст. 27 „свързан ли си с жена, не търси развод; не си ли женен, не търси съпруга” където думата „свързан” е употребена в смисъл на „сключил брак.”
Един втори въпрос е свързан със ст. 21. Сред учените съществува спор какъв е съветът на Павел – дали ако има изгоден случай да стане свободен робът-християнин трябва да го използва или е по-добре да остане роб и от тази позиция да бъде свидетел за своята вяра. РИ, Съвременния превод (2004) и ревизията на Издателство „Верен“ избират първата възможност, Цариградския превод е неутрален („но ако можеш още да станеш свободен по-добре употреби това”), а СИ клони към втората възможност: („но, дори и ако можеш да станеш свободен, още повече се възползувай от робството.”). НП е доста близък до този последен вариант: „Като роб ли си призован? Не се безпокой. Дори и да можеш да станеш свободен, по-скоро възползвай се от положението, в което си,” с което преводачите избират прочит, при който Павел съветва роба да остане в своето настоящо положение дори ако има възможност да получи свобода.
Интересен избор е направен в ст. 21. Някои български ревизии като РИ, „Верен“ и превода на Цариградската Библия поставят гръцката дума παρθένος в женски род т.е. „девиците,” и по този начин стесняват смисъла на казаното от Павел единствено до жените, макар самата дума да не налага задължително подобно полово ограничение. СИ от своя страна използва „девственици,” явно с цел езикът да бъде по-инклузивен, а Съвременния (2004) прави тази тенденция съвсем явна („онези, които не са женени”). НП следва тази линия като избира дори по-удачна дума: „За девствените нямам заповед от Господа.” С оглед на контекста този избор е несъмнено правилен. Подобен е случаят и със ст. 27 където българските преводи и ревизии като цяло предпочитат „жена” докато НП превежда една и съща гръцка дума веднъж като „жена” и втори път като „съпруга” като по този начин (правилно) конкретизира смисъла на гръцкия еквивалент, който може да означава и двете неща.
Последно, много интересен е случаят със ст. 36-38. На тълкувателно ниво тече спор относно ситуацията, към която Павел адресира своите думи. Дали става въпрос за баща, който еднолично решава да остави своята дъщеря неомъжена или за годеник, който временно отлага сватбата поради трудното време (виж ст. 26 – много вероятно глад породен от недостиг на зърно)? Българските издания в повечето случаи превеждат гръцката дума παρθένος като девица, което е нейното буквално значение. Изключение прави Съвременния превод (2004), който с оглед избраното от него разбиране за смисъла на пасажа превежда смислово „годеница.” От своя страна РИ също водено от преводаческото разбиране за смисъла текста добавя в ст. 38 (означавайки това с курсив) думата „дъщеря”, която липсват в гръцкия текст. Цариградския превод и СИ са по-неутрални. Към тази неутралност се придържа и НП: „Ако пък някой смята, че е неприлично девицата му да остане в напреднала възраст и че така трябва да постъпи, нека направи, както желае; няма да съгреши – нека се омъжват. Който обаче е непоколебимо твърд в сърцето си, няма такава нужда и е властен над волята си, щом е решил в сърцето си да пази своята девица, той добре прави. Така че и онзи, който омъжва девицата си, добре прави, и който не я омъжва, още по-добре прави.”
Колкото и кратки да са приведените примери те ясно показват, че всеки превод съдържа немалък елемент тълкуване, който е невъзможно да бъде избегнат. Затова, оставяйки настрана незначителното малцинство, което ползва оригиналните езици, е добре българският читател на Библията да имат подръка няколко различни превода или ревизии. За щастие такива съществуват.
