Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.
Лука 12:15
Какво значи користолюбие? Користолюбието е ненаситен стремеж, ненаситна жажда, неутолима страст за колкото се може повече богатства. Користолюбието във всичко търси изгода, користолюбив човек гледа от всичко, което върши, да има сметка, да се облагодетелства.
Користолюбието е негативна черта на човешкия характер. Христос каза, че то се заражда в ума и сърцето на човека, че то осквернява човека. То е като язва, която разяжда човека отвътре. Пречи му да бъде спокоен, да бъде благодарен и се радва на това, което има, защото все е недоволен и желае все повече и повече (Марк 7:20-23).
Користолюбието пречи на взаимоотношенията с другите, защото такъв човек не върши нищо от любов, а винаги търси печалба, а това отчуждава. Когато вършим нещо с любов, изпитваме двойна радост – един път се радваме с този, който се радва на помощта, която сме му оказали с любов, и втори път – от удовлетворението, което носи всяко добро дело. Така на душата ни е леко.
Евангелист Марко изрежда много неща, които оскверняват човека – блудства, кражби, убийства, прелюбодейства и пр., и между тях поставя и користолюбието (Марко 7:21,22), което не е от явните, видими грехове като убийството например, но е поставено наравно с него.
Исус ни предупреждава: „Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му“ (Лука 12:15). Именно защото користолюбието не е от явните грехове, Исус ни предупреждава да внимаваме и да се пазим от него. С други думи, внимателно да преглеждаме умовете и сърцата си, да не би неусетно, малко по малко у тях да се загнезди користолюбие. Да внимаваме и да не допускаме сърцата ни да бъдат обсебени от алчност и користолюбиви намерения. Защото истинският живот на човека не се състои в материални придобивки. Те са временни, преходни неща, които не ще вземем със себе си на небето. Ние трябва да богатеем, като събираме съкровища за небето.
След тези думи Исус разказва притчата за неразумния богаташ, който посвещава всичкото си време в печалба на материални неща, с които иска да задоволи душата си.
„Душо, имаш много блага, натрупани за много години. Успокой се, яж, пий, весели се. А Бог му каза: Глупецо! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?“ (Лука 12:19,20).
Христос нарича богаташа в тази притча глупец. Наистина, колко е глупаво човек да иска да нахрани своята безсмъртна душа с материални неща. Дори животът на земята и земното щастие на тялото не зависят от материалното благополучие. Затова мъдрецът Соломон пише: „По-добре малко със страх от Господа, отколкото съкровища с безпокойство“ (Пр. 15:16).
Бог нарича богаташа глупец, защото е глупаво заради временни материални неща човек да пренебрегне вечността. И заключава: „Така ще бъде с този, който събира имот за себе си, а не богатее за Бога“ (Лука 12:21). Тук Христос много ясно казва какъв ще бъде краят на всеки, който мисли повече за тялото си, отколкото за душата си; чиито ум и сърце са обсебени от алчност да събира съкровища, които молец и ръжда разяждат“ (Пр. 15:27).
Мъдрият Соломон казва; „Користолюбивият смущава своя си дом, а който мрази даровете, ще живее“.
Как користолюбивият човек смущава своя дом? Много добър отговор дава ап. Павел: „Които ламтят за обогатяване, падат в изкушения и в примките, и в много глупави и вредни страсти, които потапят човеците в разорение и гибел. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което, като се стремяха някои се отстраниха от вярата и пронизаха себе си със много скърби“ (I Тим. 6:10).
Грехът користолюбие на родителите е пречка за истинско облагодетелстване, а много пъти и причина за проклетия на дома и така страдат всички в него. Мъдрецът е още по-категоричен: „Сребролюбието отнема живота на завладените от него“ (Пр. 1:19). Разбира се, че става дума не за отнемане на физическия живот, но за отнемане на удоволствието и радостта, за осмисления душевен и духовен живот.
Също така не става дума за презрение на материалните неща, а за прекомерното привързване и упование в тях. Сам Исус казва: „Колко мъчно е да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството“ (Марк 10:24). Не онези, които притежават богатство, но онези, които уповават на него. Не онези, които знаят да го използват правилно, а онези, които го трупат самоцелно.
Користолюбието е лоша, недопустима черта на християнския характер, но не е достатъчно само да се пазим от него. Ние трябва да богатеем за Господа.
