„За правилата Ти ще размишлявам
и Твоите пътища ще зачитам.“
Псалом 119:15
Думата „размишление“ означава разсъждение, задълбочено мислене; разсъдливост, правене на логични връзки в дълбочина с цел да се стигне до истинския смисъл, до пълното съдържание на нещата. Размишлението е важно за всяка област в човешкия живот, но има особено значение за нас, когато четем и изучаваме Божието слово. Целта е да разберем точния и пълния смисъл на всеки стих, на всяка дума в Писанието. Това е от особена важност в живота на християнина.
Когато чува разказа на овчарите за ангела, който им е казал за новородения Младенец и за посланието на ангелския хор, „Мария спазваше всички тия думи и размишляваше върху тях в сърцето си” (Лука 2:19). Тя размишлява, понеже иска да разбере точно какво означават тези знамения.
Апостол Павел пише до младия Тимотей: „Размишлявай върху това, което ти казвам, и Господ ще ти даде да разбереш всичко“ (II Тим. 2:7). Размишлението пояснява смисъла на Божието слово. Освен това то ни помага да го усвоим. Целта е не само да го разберем, но и то да стане част от нас.
Размишлението е подобно на преживянето у тревопасните животни. Те първо поглъщат храната, а след това започват да я преживят. Постепенно, хапка по хапка, я дъвчат, за да се усвои пълноценно от организма. Така е и с размишлението. Чрез него разбираме и усвояваме смисъла на Божието слово.
Господ казва на Исус Навин: „Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти, а да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще сполучиш в пътя си и тогава ще имаш добър успех“ (Ис. Нав. 1:8). Исус Навин ще трябва да размишлява върху Божия закон, за да вниква в истинския му смисъл и да постъпва правилно. Ето това е условието, за да пожънеш „добър успех“.
Исус Навин е човек с власт и авторитет, но въпреки това той има нужда да размишлява върху Божия закон и да му се покорява. А колко повече това е нужно на всяка една от нас, мили сестри!
Божието слово казва: „Беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха Писанията да видят дали това е вярно“ (Деян. 17:11). Тези хора размишляват, разсъждават върху Божието слово и то им говори. Свещените писания всъщност са думите на Бога, отправени лично към всеки човек.
Апостол Павел пише: „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата“ (II Тим. 3:16). Когато размишляваме, Бог ни говори чрез отделните стихове. Наставлява ни в Божия път, поучава ни в библейските истини и при нужда ни изобличава, за да се очистваме от прегрешенията си. Воден от същите убеждения, псалмопевецът възкликва: „За правилата Ти ще размишлявам и Твоите пътища ще зачитам“ (Пс. 119:15).
В резултат на размишлението ние откриваме нови неща в Божието слово и сме длъжни веднага да ги прилагаме в живота си. Апостолът пише: „Нека да живеем според това, в което сме достигнали, и да мислим същото“ (Фил. 3:16). С други думи, когато в резултат на размишление върху Писанието открием нова истина, трябва веднага да я приложим, за да израстваме духовно: „да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос“ (Ефес. 4:15), „докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота (Ефес. 4:13).
Трябва да размишляваме върху Божието слово, не само за да обогатяваме интелекта и познанията си, а и за да откриваме как да живеем богоугоден живот. Апостол Яков ни призовава: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си“ (1:25). Когато Бог ни говори чрез някой стих, не бива да закоравяваме сърцето си. Ако е изобличение, нека да се поправим! Ако е внушение, нека да откликнем! Ако е насърчение, нека да благодарим!
Неизпълнението на истините, които сме научили, подкопава у нас способността да откриваме нови истини. Няма друга област, където с такава сила да важи правилото на Исус, че който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме и каквото има (Лука 9:26). Ако изпълняваме Божиите наредби, ще получаваме. Но ако ги пренебрегваме – ще изгубим и онова, което имаме.
Когато размишляваме върху Словото, важно е да не търсим потвърждение на собствените си разбирания, а да издирваме да разберем Божието разбиране, т.е. какво иска да ни каже Бог. У всекиго от нас са насадени различни човешки тълкувания: от родителите ни, от прочетени книги, от различните деноминации. Добър пример за това са дванайсетте ученици. Исус ясно им казва, че отива в Ерусалим, където ще бъде предаден, бит, умъртвен и на третия ден ще възкръсне. Те обаче не разбират думите Му. Защо? Защото противоречат на схващането им относно Божия план, относно бъдещето на Месия. Те са си изработили свое разбиране за ролята и бъдещето на Исус. Очакват Той да ги освободи от римско робство и после да царуват заедно с Него тук, на земята. През цялото време, обаче, Той ясно ги поучава, че Неговото царство не е от този свят. Ако бяха се отърсили от своите разбирания по този въпрос, щяха по-лесно да схванат и възприемат Христовите думи.
При размишление върху Библията трябва да подхождаме със съзнанието, че Бог знае далеч повече от нас. Всъщност Той знае всичко, познава цялата истина – въпреки че ние не можем да я разберем.
Нека да помним, че нашата мъдрост, сравнена с Неговата, е нищожна. Нека да си даваме сметка, че тя идва само от Бога. Затова винаги трябва да размишляваме с молитва Бог да ни открива истинския, пълния смисъл на всяко Свое слово. Тъкмо такава е молитвата на псалмопевеца: „Научи ме на наредбите Си. Твой слуга съм аз. Вразуми ме, за да познавам Твоите свидетелства (Пс. 119:124-125).
