Това е неговата заповед…
да се обичаме един друг, както Той ни е заповядал.
I Йоан 3:23
Любовта е най-силното чувство. Тя преобразява хората, вдъхновява ги за велики дела. Дава им сили да претърпяват и да прощават всичко. Прави ги способни на саможертва.
Любовта осмисля човешкия живот, дава единение между мъжа и жената, тя е спойката в брака, тя създава хармония в семейството. Тя дава сили на майката да се посвети всецяло на своето бебе; на мъжа да извършва подвизи; на християните да жертват всичко, дори себе си.
Откъде идва тя? Кой е източникът на любовта?
Ап. Йоан казва: „Любовта е от Бога… Бог е любов.“ Той използва императивната форма „Да се обичаме един друг“ (I Йоан 4:7-8). На много места Божието слово казва, че трябва да обичаме. Говори за любовта като за дълг, дори нещо повече – казва, че това е заповед от Бога: „Това е Неговата заповед… да се обичаме един друг, както Той ни е заповядал“ (I Йоан 3:23).
Исус казва, че има две заповеди, които са основа на закона. Първата и голяма заповед е: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ А втората подобна на нея е: „Да възлюбиш ближния си както себе си“ (Матей 22:37-39). Може ли човек да обича по заповед? Нали любовта е нещо, което пламва по някакви тайни, незнайни пътища и закони? Нима любовта е подвластна на ума и волята на човека? Може ли човек да заповяда на себе си да се влюби и да обича?
Днес хората ограничават любовта само в емоции. Но любовта е нещо много по-голямо и значимо. Емоциите са само една част, може би началната. Тази, която наистина връхлита изведнъж, но това не само че не е нейната същност, но е най-неустойчивата и преходна част на любовта. Истинската любов е нещо, което осмисля живота на човека, прави го да не мисли за себе си, прави го способен да се раздава, да се жертва. Такава силна, смислена, пълноценна любов човек може да получи само от Бога, защото тя е плод на Светия Дух (Гал. 5:22). Апостолът казва: „Ние любим (Него), защото първо Той възлюби нас“ (I Йоан 4:19). И „Вие сте научени от Бога да се обичате един друг“ (I Сол. 4:9).
Как ни научи Бог? Той ни даде съвършен пример на любов, като пожертва Своя Син за нас, не защото заслужавахме, но защото ни обича. И тази любов ни задължава, нуди ни да откликваме с любов. Тази любов не е по заповед, не е по задължение. Тя е естествена реакция, естествен отклик на моята променена същност.
Затова апостолът възкликва: „Вижте каква любов е дал Бог на нас, да се наричаме Божии чада“ (I Йоан 3:1)
Нас, грешните, недостойни жени, Бог ни направи свои дъщери, даде ни право да се наричаме с Неговото име. И когато осъзнаем това, тогава ние ще обичаме, защото това е естествен отклик на нашата душа, понеже „Христовата любов ни принуждава“ (II Кор. 5:14).
Много добър пример е огледалото. То няма своя собствена светлина, но когато насочим към него светлина, то я отразява. Това сме ние, затова апостолът казва: „Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свят Дух“ (Рим. 5:5). И ние като огледалото отразяваме тази любов, която Бог е излял в сърцата ни. Тогава ние ще можем да разберем думите на апостола: „Ние сме длъжни да се обичаме един друг“ (I Йоан 4:11). С други думи, ако не обичаме, това значи, че нашето „огледало“ не е в ред. Колкото по-качествено е едно огледало и колкото по-добре е фокусирано, тогава светлината, която отразява, ще е по-силна. А това значи, че наша длъжност е да бъдем изправни „огледала“, годни да отразяват добре Божията любов. Затова Божието слово казва: „Облечете се в любовта“ (Кол. 3:14), т.е. отворете сърцата си за Божията любов. С тази цел Божието слово ни съветва „да се поощряваме към любов“ и „любовта ни да расте и да се умножава“, така че „да се облечем в любов“. Целта е чрез Божията любов да даваме плодове в нашия живот.
Тогава ще можем да бъдем всичко онова, което ап. Павел описва в I Коринтяни 13 глава. Тогава нашата любов ще е дълготърпелива, милостива, няма да завижда, нито ще се превъзнася, всичко ще прощава и пр.
Пожелавам на всички жени широко да отворим сърцата си за Божията любов и да полагаме усилия да бъдем истински, качествени „огледала“, които отразяват Божията любов около себе си, за да прославяме нашия Господ и Спасител Исус Христос.
