24 юли 2024 г.

Забравям задното

Забравянето е лошо нещо.

Ако забравяме, ние много трудно ще вършим всекидневните си задължения. Ако нямаме памет,  ще изгубим цялата информация, която сме придобили от образованието, практиката, житейския опит. Амнезията е много тежко заболяване. Не знаеш кой си, не можеш да работиш професията си, за която, може би си се подготвял с години, не можеш да разпознаеш близките си, любимия, съпруга. Изведнъж ставаш нищо. Независимо какво притежаваш, на практика то не ти принадлежи, сякаш е чуждо. А как ще го управляваш, като ти си на нивото на едно бебе, което не знае нищо.

Бог е дал паметта като нещо много важно в нашия живот. Благодарение на нея животът се усъвършенства. Науката стъпва на постигнатите резултати и продължава напред. Представете си какво ще стане, ако до сега откритите неща се забравят, тогава ще се започва все от начало и ще се откриват все едни и същи неща.

Апостол Павел казва: „Забравям задното“. За какво забравяне говори апостол Павел? За Божиите добрини? За Божиите милости, благословения, любов, грижа?За спасението и вечния живот? Не.

Има неща, които трябва да забравим, но има неща, които никога не трябва да забравяме. Бог също помни едни неща и забравя други.

Какво помни Бог?  Бог помни своите чада, наскърбените (Пс. 9:12), нуждаещите се (Пс. 9:18). Помни своите обещания (II П етр. 3:9).

Какво забравя Бог? Нашите грехове и беззакония (Евр. 8:12), всичките ни престъпления няма да помни (Езекиил 18:22) „и ще ги хвърли в морските дълбини“ (Михей 7:19).

Ние също трябва да забравяме много неща, но също така трябва да помним много неща.

Какво трябва да помним? Тази година най-важното нещо, което трябва да помним е жертвата на Бога. Цената, която плати – жертвата на Исуса. Да помним Божието Слово, което ни учи как да живеем. Да помним своите задължения към Бога и човеците. Да помним, че Бог „възложи на нас посланието на примирението“ (II Кор. 5:19).Да помним добрите решения и намерения, които сме взели и обещанията, които сме дали. Да помним, че винаги и за всичко трябва да прощаваме.

Какво трябва да забравим през новата година? – Трябва да забравим горчилките, обидите, лошите неща, които по един или друг начин някой до сега ни е причинил. Да забравим старото си греховно естество, което постоянно напира да се прояви. Да забравим стария начин на живот, като не мислим вече за земното, но за небесното. Да забравим вината за грешките от миналото. След като сме ги изповядали пред Бога и Той ни е простил, трябва и ние да си простим и забравим. Да не позволим споменът за вината от тях да ни завладее и обезсили.

Нека внимаваме какво забравяме и какво помним. Да не разменим местата им. Да не помним това, което трябва да забравим и да не забравяме това, което трябва да помним.

Апостол Павел казва, че след като е забравил задното, се простира напред, впуска се към прицелната точка.

Ние трябва да помним добрите си успехи, но да не се осланяме на тях. Да не се облягаме на минали заслуги. Миналото е било за тогава. Сега аз трябва да продължа. От мен се очаква да гледам не назад, но напред. От мен се очакват нови действия, нови успехи.

През новата година ние трябва също да тичаме напред, да се впуснем към прицелната точка – Исус Христос. Очите, сърцата, умовете, действията ни, нашият характер, целият ни живот през тази година нека бъдат насочени към един друг свят – нагоре, към вечния живот.

Небето е нашата награда, затова през новата година нашият девиз ще бъде: „Забравям задното и се простирам към предното. Впускам се към прицелната точка.“

Similar Posts