26 фев. 2024 г.

Духът на Рождество

Но се отказа от всичко,
като взе на Себе Си образ на слуга
и стана подобен на човецитe.
И като се намери в човешки образ,
смири Себе Си и стана послушен до смърт.”
Филипяни 2:7-8

Рождество наближава. Улиците светят с пъстроцветната си украса, опитвайки се да огреят душите ни и отвътре. В тази приказна атмосфера ставаме някак по-сантиментални и по-добри. Говорим за любов, за прошка, за благотворителност, за семейни  традиции…

Без съмнение, Рождество е подходящо време за споделяне на Благата вест. И ето, някъде до елхата, в компанията на дядо Коледа, Снежанка и елените, като част от празничната украса поставяме още един декор – с бебето Исус в яслата. Наистина, той изглежда малко грубоват сред пъстрите и лъскави коледни герои, но важно посланието да е в духа на празника. А то е – да вярваме в чудеса, да бъдем добри, състрадателни и… най-вече щастливи!

Всъщност, дали не представяме Рождествената история твърде разкрасена? Не е ли описана в Евангелието по-скоро една сурова картина? Вярно, Витлемската звезда ярко блести, ангелският хор тържествено пее, ала празникът е на небето! Над земята е нощ, няма място за Мария и Йосиф в гостилницата и Божият Син е роден в обор. Това описание не изглежда да е много в духа на традиционно веселата коледна атмосфера… .

Какво е Рождествената история – красив мит, или разкриване на тайната, че Божественото Слово се въплъти в бебето Исус? Словото не просто стана плът – всемогъщият Бог, както заявавя и апостол Павел, осиромаша: „…Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че, богат като бе, за вас стана сиромах…”(2 Кор.8:9).

Божият Син се отказа от славата и прие да понесе лишения, изолация, неразбиране, отхвърляне, агония и смърт. Това е разказ за  саможертвата, започнала във Витлеем и завършила на Голгота. Колко различно по дух е Рождество от обичайната ни нагласа по това време!

Наскоро разговаряхме с няколко вярващи студенти върху живота на мисионера Джим Елиът. На 3 януари 1956 г. заедно с четирима свои съработници той се отправя към индианците от племето аука, за да им занесат вестта за Христос. След многократна размяна на подаръци, те разполагат стана си в близост до индианското селище. Пет дена по-късно мисионерите са убити от тези, на които отиват да помогнат. Въпреки всичко, служението сред племето аука продължава. Елизабет Елиът, съпругата на Джим, и сестрата на друг от загиналите мисионери помагат на много от индианците да се спасят, като приемат Христос.

Размишлявайки за саможертвата на тези мисионери, попитахме студентите кое пречи на съвременните християни да благовестват с подобно посвещение? Егоизмът, страхът от отхвърляне, нежеланието да се напусне зоната на комфорта, амбициите за кариера и себеосъществяване – бяха най-честите отговори. Напълно в духа на днешното време… .

Нека не се заблуждаваме: Духът на Рождество е много, много различен от онзи весел и разточителен Коледен дух, който всяка година по това време идва и после си отива, а ние си оставаме същите. Дали не се нуждаем, подобно на скъперника Скрудж (от „Коледна песен” на Дикенс) да бъдем разтърсени от Рождествения дух – и то така, че повече да не живеем само за себе си? Ако наистина го искаме, тогава смирено да отворим сърцата си и го поканим да обитава в нас-сега и завинаги!

Similar Posts