20 май 2024 г.

Кой стои зад името Ирод?

Около името Ирод и до ден днешен има доста неясноти. На историята са познати няколко управители с това име, като петима от тях се споменават в Евангелията и в Деяния на апостолите.

Първият и най-стар от тях, наречен Ирод Велики, получава властта си от римския Сенат и командването на римските легиони в Палестина от Марк Антоний. Той започва прочистване на страната от разбойническите шайки (главно юдейски), които по това време плячкосват богатите сирийски пристанища – а и не само сирийските. С това Ирод Велики си спечелва симпатиите на сирийците и омразата на юдеите.

Когато унищожава една такава конна четирихилядна банда с главатар на име Езекил, целият Ерусалим се покрива с черни забрадки.

Това е само началото на бурното му властване. Сякаш изтъкан от светлина и мрак, устремен да постигне ред и спокойствие в страната, той построява редица известни градове: Цезарея, Антипатрида, Севастия, Иродиада. Издига и няколко крепостни постройки: Масада, Махерон, кулата Антония (разположена в северозападния край на Храма).

Ирод разрушава храма на хълма Сион, който през 520-515 г. пр. Хр. е бил построен от Зоровавел и тогавашния първосвещеник Исус. Върху основите му той издига нов, доста по-голям храм, в който по-късно проповядва нашият Спасител. Построява също редица тържища, театри и храмове.

Ирод Велики е и най-често споменаваният управник в историята на евреите след Давид и Соломон. За да се укрепи във властта си, той се освобождава от редица видни фигури. Последователно отнема живота на трима от синовете си Антипатер, Александър и Аристовул. Екзекутира дори Мариамна – любимата от множеството му съпруги. А новозаветните разкази го описват като цар, наредил изтреблението на всички новородени бебета в района на Витлеем заради параноични страхове, че застрашават престола му.

След неговата смърт други трима от синовете му – Архелай, Ирод Антипа и Филип заедно със своята леля Саломия заминават за столицата Рим. Целта им е да си подсигурят наследство от неговите владения. Ала в същото време ерусалимските юдеи изпращат своя контра делегация от петдесет души, която настоя ва потомците на стария Ирод да не бъдат допускани до властта.

Императорът Октавиан Август не е сигурен как да постъпи в тази обстановка. Ирод Велики е бил негов искрен и лоялен приятел и той не желае да засегне неговите синове. Затова Август заповядва всички мъже от еврейски произход, жители на Рим, да се съберат в храма на Аполон. Целта му е да изслуша мнението им. Събират се около осем хиляди евреи. Споровете са ожесточени. До споразумение обаче така и не се достига.

В тази ситуация Август решава да се съобрази с последната воля на Ирод Велики и разделя територията на четири части. Първо, назначава Архелай за етнарх („управител на народа“) над областите Самария, Юдея и Идумея. Според Йосиф Флавий това е половината от досегашните владения на Ирод Велики. Второ, поставя Ирод Антипа като тетрарх на Галилея и Перея. Трето, назначава Филип за тетрарх на териториите източно от река Йордан. Титлата тетрарх означава „управител на една четвърт“.

По-късно на историческата сцена се появява и Ирод Агрипа, внук на Ирод Велики, който става управител на Юдея и Самария след Пилат. След 41 г. сл. Хр. той получава власт над всички територии от управлението на дядо му. Ползва се с благоволението на юдеите, тъй като е наследник на хасмонейската династия.

Името на Ирод Агрипа I се среща в Деяния на апостолите 12 глава. По негова заповед е обезглавен Яков Зеведеев, а ап. Петър е хвърлен в ерусалимска тъмница. Себелюбив и надменен, Агрипа умира през 44 г. сл. Хр. от неизвестна болест.

Неговият син Ирод Агрипа II остава в историята като най-благородния от съименниците си. Заедно с Порций Фест той търпеливо изслушва апостол Павел в град Цезарея през 58 г. сл. Хр. По всичко изглежда, че успява да вникне в думите му и се отнася положително към него. В същото време остава верен съюзник на римляните. В продължение на 18 години получава право да назначава първосвещеници на юдеите.

С неговата смърт около 100 г. сл. Хр. династията на цар Ирод Велики отива в историята.

 


Материалът е изготвен от Петър Богданов по сведения на античния историк Йосиф Флавий (37-100 г. сл. Хр.), почерпени от книгите му Юдейски древности и История на юдейската война. Редакция и допълнения: Влади Райчинов.

 

Similar Posts