18 ное. 2026 г.

Божият призив

Преди време ми попадна историята за мисионер, който напуснал семейството си за дълго време, за да замине да служи в Китай. Тъй като знаел, че най-малката му дъщеря няма да разбере отсъствието му, той сложил в джоба на палтото си рядко лакомство, която дъщеря му обичала: яркочервена ябълка – за да ѝ я даде, преди да се качи на влака. Най-накрая моментът дошъл на раздялата. Той прегърнал жена си и всяко от по-големите деца. И след това вдигнал малкото си момиченце на ръце и сложил ябълката в малката ѝ ръчичка, надявайки се, че този специален подарък ще смекчи тъгата ѝ.

Но когато погледнал назад от отдалечаващия се влак, видял ябълката да се изплъзва от ръката на момиченцето. Сълзи се стичали по лицето ѝ, а тя тичала покрай влака, плачейки и викайки: „Татко, не искам това, което ми даде – искам теб!“

Именно това провъзгласява Бог чрез Своя Син. Бог не иска нещата, които вие сте приготвили да Му давате. Той иска вас. Иска връзка с вас, близка връзка, в която да бъде наш Спасител и Приятел, наш довереник и водач.

Бог ни призовава към дълбока, близка и лична връзка със Себе си. За съжаление, много християни така и не стигат до такава дълбочина в отношенията си с Бога. Вместо това се изолират от страх да не станат твърде уязвими. И така се задоволяват с повърхностна връзка с Бога. Покланят Му се в неделя сутрин, но не Му се покланят с живота си през делничния ден. Може да познават Божиите закони, но така и не се стремят наистина да опознаят от опит Божията воля. Може да дават за Бога, но така и не се жертват изцяло за Него.

А през цялото време Бог призовава да се приближаваме към Него в пътешествието на нашата вяра. Желанието Му е да бъде близо до нас. Очаква постоянно да Го поставяме в центъра на живота си, а не само за няколко часа в неделния ден. Бог иска това да бъде и желанието на нашето сърце – да викаме като псалмиста: „Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме и разбери мислите ми. И виж дали има в мене оскърбителен път; и ме води по вечния път“ (Пс. 139:23-24).

Бог е направил първата и основна крачка към нас. Той е инициаторът на тези отношения. Той копнее за връзка с нас, без значение колко непокорни сме били и колко далеч сме бягали от Него. В Битие 12 глава Божият призив към Аврам за живот на вяра следва след историята на Вавилонската кула. Вместо да приемат връзка с Бога, хората от Вавилон искат „да си спечелят име“. В отговор Бог обърква езика им и те се разпръскват по земята.

И все пак Бог не ги изоставя. Когато веднага след присъдата над Вавилон, Той отправя призива към Аврам, става ясно, че Той е благодатен Бог и продължава да копнее за взаимоотношения с човеците. Сара и Аврам не могат да имат деца, защото Сара е безплодна. В дните на Аврам на безплодието се е гледало като знак за осъждение свише. Но и нещо повече. Поради тяхното безплодие родовата им линия е застрашена от изчезване. Освен това няма да има кой да се грижи за тях в старостта им. Тази участ е изключително болезнена, но и има сериозни последици за бъдещето им, за старините им.

Наред с всичко това Аврам и Сара вероятно са живеели сред идолопоклонници. Градовете Ур и Харан са печално известни с езическото си поклонение.

И така, на фона на бунта на Вавилон, съкрушителната реалност на безплодието на Сара и езическия опит на семейството на Аврам, Бог му отправя призив да се посвети на напълно нов живот.

Според едно еврейско предание Господ най-напред призовава бащата Тара да напусне Ур и да замине за Ханаан. Но бащата на Аврам не е склонен да загърби живота в Харан. Ако тази история е вярна, в нея се отразява опърничавостта в духовното пътуване на много хора по лицето на земята. Бог внимателно ги призовава към връзка със Себе си, но мнозина по-скоро предпочитат да се задоволят с онова, което предлага светът – и по този начин пропускат Божиите благословения от връзката с Него. И все пак, продължава отново и отново да търси контакт и да дава нови възможности на хората да се обърнат с вяра.

Бог ни призовава не само да приемем с Него, а и да изоставим безцелния и отделен от Него живот. В горния пасаж откриваме три Негови обещания. Първото е изцелението и благословението. „Господ беше казал на Аврам: „Излез от отечеството си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа. Ще те направя голям народ; ще те благословя и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.“ Най-голямата болка в живота на Аврам и Сара е невъзможността да имат деца. И все пак Бог заявява на Аврам, че чрез него ще произлезе „голям народ“. В този момент всички страхове на Аврам и Сара получават отговор, всички техни разочарования са компенсирани с небесно обещание, всички техни рани получават истинно изцеление.

Второ, Бог казва: „Ще прославя името ти.“ Всеки иска да бъде победител – или най-малкото да бъде свързван с някой победител. Така че, когато Бог идва при Аврам и казва: „Ще прославя името ти“, това на практика означава: „Бъди с Мен, ходи с Мен където и да те водя. Заедно ще правим страхотни неща и това ще те промени завинаги.“

И това ни води до третото обещание: „Ще бъдеш за благословение.“ Хората служат или за благословение, или за проклятие за околните. Когато служим за благословение, ние сме проводник на Божията цел и Божията грижа в живота на хората около нас. Божията благодат ще тече през нас към тях.

Но как да преминем от изолация към задълбочена и близка връзка с Бога? Първо, поемете своята отговорност за това. Вие познавате какво очаква Бог от вас. Но само вие носите отговорност дали ще приемете възможността за близост с Него. Всъщност, ако не сте близо до Него и нямате лична връзка с Него, това е защото не сте инвестирали достатъчно време и енергия, за да я развиете. Вашата връзка с Бога е подобна на отношенията в брака. Изисква се посвещение и работа. Трябва да сте готови да инвестирате време и сили, да изградите доверие, да приемате Божията воля.

Това означава да поставяте Бога на първо място в живота си. Ето защо Аврам навсякъде издига олтари на Господа, за да може първо да се погрижи за тази връзка в живота си. Той съзнава колко фундаментално важна е връзката му с Бога. Разбира важността на поклонението и докато пътува, отново и отново продължава да се покланя на Бога. От мястото, където първоначално усяда, Аврам се премества на юг и във Ветил построява друг олтар на Бога. Той редовно се посвещава на поклонение. Всички, които среща по време на пътуванията си, знаят, че Аврам следва Бога и че за него тази връзка е изключително важна.

Аврам е просто обикновен човек, като вас и мен. Всъщност, преди Бог да влезе в живота му, ние не знаем нищо за него. Днес знаем неговото име, понеже Бог е решил да действа във и чрез живота му – и понеже Аврам откликва с вяра и поклонение. Именно за това връзката му с Бога остава известна в историята.

Второ, прекарвайте време с Бога. Не е възможно да бъдете в дълбоки и близки отношения, без да прекарвате време с Него. И тук говорим за нещо повече от преживяването в неделя сутрин. Ако неделната служба е единственото време през седмицата, когато слушате или прочитате Божието слово, когато се молите и пеете хваление на Бога, значи връзката ви не е  каквато би трябвало да бъде. Най-важното е да прекарвате време с Бога редовно, да Му отделяте най-пълноценните часове от деня. За някои това ще е късно през нощта. За други ще е рано сутринта. Ако наистина искате да поддържате топла връзка с Бога, трябва да прекарвате качествено време с Него и то редовно.

Трето, избягвайте неща, които притъпяват духовното ви израстване. Сузана Уесли пише на сина си Джон: „Всяко нещо, което притъпява желанието ти за Бога, е грях.“ Всяко нещо, което ви пречи да растете духовно, става грях за вас. За различните хора това могат да бъдат различни неща. В момента, в който започнеш да губиш желанието си да бъдеш с Бога, каквото и да е това, което го отнема от теб, то е грях.

Четвърто, стремете се да угаждате на Бога. Спомнете си как се е развивала връзката ви с вашия брачен партньор, с любимия човек в живота ви. Как сте подхранвали романтиката помежду ви? Мислили ли сте един за друг през цялото време? Изпращали ли сте си картички с послания? Подарявали ли сте си цветя? Поставяли ли сте другия човек над себе си, над своите предпочитания? Защо? Какво ви е подтиквало да искате да си угаждате един на друг? Именно в подобен смисъл любовта към Бога ви подтиква да полагате всичко от себе си, за да радвате Неговото сърце. Подтикнати от Неговата жертвоготовна обич, спечелени от това, че Той ни е възлюбил най-напред, ние сега на свой ред откликваме с посвещение и любов, с готовност да Му угаждаме, да слушаме гласа Му и да следваме волята Му.

Пето, водете други по пътя на вярата. „Той взе жена си Сарайя, племенника си Лот, цялото имущество, което бяха натрупали, и хората, които бяха придобили в Харан, и тръгнаха за земята Ханаан.“ Тази връзка с Бога ще благославя вашия живот, но в крайна сметка ще служи, за да бъдете благословение за другите хора около вас. Наистина има значение на кого влияете за Исус Христос. Това започва със семейството ви, приятелите, близките.

Шесто, разпознавайте какво Бог прави в живота ви. Твърде често сме толкова забързани, че не успяваме да видим и разпознаем Божиите благословения в живота ни.

Един християнин обичал рафтинга, спускането с каяк по речното течение. Той споделя, че винаги се е падало да бъде капитан на лодката. Работата му била да насочва мъжете в лодката да гребат далеч от скалите, които се изправят по пътя им. Бил толкова съсредоточен върху задачата, че така и не успявал да се наслади истински на пътуването. Но един път в лодката седнал огромен, силен гребец. Докато гребял, тя просто летяла. Имало обаче един проблем. Вместо да гребе, той гледал нагоре към планините и на всеки няколко минути възкликвал: „О, човече, тази гледка си струва! Не бях виждал нещо толкова красиво!“ Тогава нашият човек също погледнал нагоре и видял гледка, която нямало да забележи, ако новият гребец не бил насочил вниманието му. „Не става ли често така в живота ни? – пише той. – Толкова се увличаме да избегнем камъните в бързеите, че губим чувствителност какво прави Бог за нас.“

А Бог очаква да Му се доверим достатъчно и да откъснем очи от скалите и бързеите. Именно това ще ни позволи да видим невероятно красивите Му дела около нас.

Бог призовава обикновени хора – като Аврам, като всекиго от нас. Този призив до такава степен променя живота на Аврам, че той става „баща на много народи“. Днес чрез вяра вие сме синове и дъщери на Бога. Без значение кои сте и какво сте направили, без значение какво сте постигнали, какво умеете или не умеете, Бог отправя Своя призив и към вас. Иска да поставите Него на първо място в живота си. Иска да направите крачка към Него. Иска да встъпи в дълбоко общение с вас.

Бог казва днес: „Остави старото си „аз“ и стария живот зад гърба си и Ме последвай там, където ще те отведа. Имам вечно обещание за теб. Ще те благословя и ще те направя част от един свят народ, царско свещенство, за да можете заедно да възхвалявате превъзходствата на Исус Христос! И така чрез вас ще благословя целия свят!“

Ще послушаш ли Божия призив? Ще последваш ли Бога накъдето те води? Готов ли си Той да те използва за благословение на други?

Similar Posts