08 дек. 2023 г.

Сурва-сурва година…

Още една година се изтърколи и новата започна със заря, пожелания, наздравици и размяна на подаръци. Сурвакарите – там, където все още ги има и се пази тази българска традиция, всяка година благославят с думите: „Сурва-сурва година, сурва весела година“. Дори и да не смятаме този обичай за християнски, тези думи показват, че всеки от тях започва новата година с надеждата за по-добро бъдеще, за една по-весела година. Независимо дали някой има вяра в Бога или не, дълбоко в нас е закодирана надеждата. Някак си всеки от нас предчувства, че въпреки дълговременния триумф на злото в този свят, накрая би трябвало доброто да победи. Е, може би не по начина, по който това се случва в холивудски филм, нито като „хепиенда“ в роман на Стивън Кинг, където винаги остава отворена възможността злото да се възроди с нова сила.

Очакването за окончателната победа над злото може да е нелогично и утопично, наивно и детинско за едни, или пък напълно реалистично за други. Обаче не можем да отречем силата на надеждата, която – казват безбожните – умирала последна. Дори и най-големият мерзавец в последния си миг, в най-мрачния си час, има искрица надежда. Тя угасва за него със смъртта. За вярващия човек мисълта за смъртта разпалва още по-силно надеждата за по-добро възкресение. А тази надежда е безсмъртна и ще пребъде, дори когато този свят премине (I Кор. 13:13), понеже е скрита в Христос. Господ никога не умира и затова и нашата надежда в Него е вечна!

Започваме новата година и с мисълта, че в нея ще получим от Бога това, което си мечтаем, за което се молим и трудим. За някои това може да е къща с двор, почивка на екзотичен остров или футболна топка с автограф на Лионел Меси. За други – физическо изцеление, увеличение на пенсията или зачеване на дългоочаквано бебе. Ние сме свикнали да мислим за благословението като за получаване на това, което ние искаме. За радост, често Бог не ни дарява доброто, което искаме, за да бъдем способни да получим това, което Той желае – най-доброто. В мъдростта Си нашият небесен Баща винаги ни предлага злато, завито в кухненска хартия. Само смирените биха приели такъв Божи дар – не защото им изглежда най-доброто, а защото се доверяват на Бога. Най-скъпоценният Божи Дар, който само вярващите приемат, също нямаше „великолепие, че да погледнем на Него, нито изглед, че да Го харесаме“ (Ис. 52:3), но все пак в Него „са скрити всичките съкровища на мъдростта и на познанието“ (Кол. 2:3), вечният живот, благодатта и истината.

В зората на новата година има един забранен въпрос, който често поставяме под пълна цензура: дали през новата година няма да изгубим нещо много скъпо за нас? Този въпрос преобръща с главата надолу присъщия ни оптимизъм. Ние не се замисляме за това, а и не е необходимо да се задълбочаваме прекалено в този въпрос, особено на Нова година. Или пък трябва? Дали не трябва да сме готови да приемем и доброто, и злото от Бога? Праведният Йов вероятно също започва онази мрачна година от своя живот с очакването и пожеланието за Божии благословения, за радост, здраве и изобилна реколта, но за съжаление получава лични трагедии и скръб, болест и бедност. Да, не е необходимо да бъдем черногледи, нито фаталисти, понеже вярваме в един благ и милостив Бог. Но винаги трябва да сме подготвени за злото и да не смятаме за нещо необикновено, когато изпаднем в трудности и изпитания. Подобно на старозаветния праведник и ние трябва да сме способни да кажем с вяра: „Гол излязох от утробата на майка си и гол ще се върна там. ГОСПОД даде, и ГОСПОД взе; да бъде благословено ГОСПОДНЕТО ИМЕ“ (Йов 1:21).

Нашата сигурна надежда не е от този свят. В настоящия ред на нещата няма никаква сигурност. Можем да сме сигурни, че в това видимо творение, което отминава, имаме скръб. Така ни учи Господ и добавя, „…но дерзайте: Аз победих света“ (Йоан 16:33). Можем също така да сме напълно уверени в Христовата победа и че единственото безопасно място за нас е в ръката на нашия небесен Баща. Всеки от нас си дава сметка къде живеем днес – в свят на жестокости, лъжа, корупция и непрестанни опити за обезличаване на всяко човешко същество. Въпреки това очакваме окончателния триумф на Господ Исус над смъртта и силите на тъмнината и започваме новата година с подновена радост и надежда. Нека да помним, че сме пришълци и чужденци тук. И нека през новата година живеем с мисълта за горното, а не за земното, защото животът ни е скрит с Христос в Бога! „Сурва, сурва година!…“.

Similar Posts