Народе мой,
Благодаря ти, че не ме забравяш и ще празнуваме заедно моя рожден ден. Помните, че той е на 2 януари 1876 г. Преди 140 години на този ден изгрях на твоя небосклон и светлината ми те озари. Разбрах робското положение, в което живееш. Чух гърмежите на Ботевите четници в Балкана. Видях бесилките с увисналите тела на борците за свобода и те обикнах. Заживях с твоите мъки. Споделях твоето тегло. Участвах в твоите страдания. Подкрепях твоите борби за свобода. Подхранвах мечтите ти за по-добър живот. Насърчавах жаждата ти за повече знание и просвета. Вливах сили в копнежа ти за истина и справедливост, за повече разбирателство и човечност. Исках лъчите ми да достигат до всяко кътче на прекрасната българска земя. Да докосвам всяко сърце. Да утешавам всяка страдаща душа. Да укрепявам всеки ратник за свобода, за правда, за истина и честност.
През всичките 140 години досега съм била неразривно свързана само с тебе. Даже в твоето робство, в борбите ти за свобода моите страници служиха за спасяването на един от твоите верни синове.
Обичах само тебе.
Служих само на тебе.
Страдах заедно с тебе.
Пътят ми, като твоя, е бил каменист и стръмен – истинска Голгота.
Когато ти изпадна отново под робство и твоят потисник се опитваше с всички сили да те унищожи като народ, убиваше у тебе вярата в Бога, унищожаваше те физически и морално, и аз страдах заедно с теб. Озовах се в затвор. Разделиха ни. Ти страдаше в своето робско потисничество смазван, унижаван, обезличен и лишаван от свобода и права. Аз се измъчвах, понеже бях безпомощна и лишена от възможността да те подкрепям. Чувствах се несправедливо обвинявана, неразбрана, онеправдана, мачкана и отхвърлена. Искаха да ме унищожат и да угасят светлината ми. Но един от твоите поети много добре е познал истината и сполучливо се изразява – „Тирани, всуе се морите! Не се гаси туй, що не гасне. Лучата, що я днес гасите, тя на вулкан ще да порасне.”
Колко бях щастлива, че ти ме потърси! Видях, че не си ме забравил, че оценяваш моя труд и показваш любовта си към мен. Аз също те обичам. Любовта ми към тебе винаги ме е вдъхновявала, давала ми е сили и ме е укрепвала да ти бъда вярна и да изпълнявам дълга си към тебе.
Народе мой, и занапред любовта ми към тебе ще бъде неизменна. Ще разобличавам всяка неправда, насилие и беззаконие, всяко нечестие, лицемерие и безнравственост.
Ще работя за изграждане на жива вяра в Бога, за живи църкви, за внедряване на християнски добродетели и морал в живота, за здрави и сплотени семейства, за възпитано младо поколение.
Ще продължавам да ти служа, да помагам и да сътруднича на всички мои събратя, които искат да имаме сплотено общество с народни идеали, изградено на справедливостта – единствената основа на успех и благополучие. Това, което ме изпълва с радост, е на този юбилей да видя нов екип от млади хора, които безкористно поемат своето служение и отговорност на моите страници.
Искам да им пожелая небесна мъдрост в този хаос от информации да спират вниманието си не на това, което е интересно и любопитно, а на това, което е важно и ценно за изграждане на отделната личност и на цялото общество.
Бог да им дава сили да устояват важните и ценни неща. Да не се подават на лъжите и заблудите на политици и управници, за да се премахне корупцията, разграбването на държавата и ограбването на народа.
Народе мой, Зорница ще продължава да ратува за честни управници, за искрени политици, за родолюбиви общественици, така че един ден в нашата изстрадала Родина да имаме единен, възроден и благословен от Бога народ, който сам кове съдбата си и изгражда своето щастие.
