Историята започва така: „Ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария“ (Лука 1:26-27).
Името Назарет на арамейски означава „стражева кула“. Построен е на високо място. Вероятно около кулата за наблюдение са се заселили хора и така е възникнало селището. По това време жителите му са наброявали няколкостотин души. Намирал се е в областта Галилея. Наричали я „езическа Галилея“ (Мат. 4:15; Исая 9:1-2) може би защото в северната ѝ част са живеели сирийци, финикийци, араби и други езичници. Галилеяните са били храбри и трудолюбиви хора, но евреите ги смятали за твърдоглаво простолюдие (Лука 13:1; Йоан 7:52). Говорели са на диалект, така че лесно са се разпознавали от ерусалимските евреи (Марк 14:70) и са ставали обект на подигравките им.
Бог обаче изпраща ангела Си точно в това място. Няма значение откъде си и в какво място живееш. За Бога това е без значение. Какъвто и да е произходът ти, Бог може да те посети.
„И като дойде ангелът при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с тебе. Благословена си ти между жените. А тя много се смути от думите му и си размишляваше какъв ли ще е този поздрав“ (Лука 1:28-29). Какви невероятни думи, изговорени от Бога към човек! Няма друг подобен случай в човешката история, когато Бог да се обръща по този начин към когото и да било. Човекът, който е удостоен с тази невероятна чест, оказана му от страна на Бога, е жена. Да благодарим на Бога за жените! Да Му благодарим, че Той ги смята за достойни да ги посещава, разговаря с тях, открива им тайните Си и ги употребява за намеренията Си!
По това време Мария е сгодена, но е девица. Когато ангел Гавриил застава пред нея, тя изпитва не страх, а смущение. Смущението е състояние на душата, когато не намираш думи и не знаеш какво да кажеш. То е следствие по-скоро на изненада, защото се случва нещо неочаквано, а не на страх. Мария се смущава не от вида на ангела, а от думите му.
В Библията се описват други случаи, когато различни хора виждат ангели. Някои много се изплашват от вида им и падат по очи, а други ги мислят за непознати мъже. Свещеникът Захария, въпреки че е служител на Бога, се изплашва. Защо Мария не се изплашва? Възможностите са две. Или и преди е имала среща с ангели, или взема ангела за човек. Ако го е помислила за човек, срещата се е състояла на място, където би било нормално да срещне хора. Но Мария не се уплашва. Тя се смущава от думите му и е в недоумение. Не разбира защо ѝ говори по този начин: „Здравей, благодатна! Господ е с тебе. Благословена си ти между жените.“
Със своята скромност Мария може да ни бъде пример за подражание. Скромността е едно от качествата, които Бог цени много високо в характера на жената. Когато Бог гледа на нас, скромността блести като скъпоценна огърлица около шията ни. Затова Той ни съветва да се украсяваме със скромност (І Тим. 2:9), като не отдаваме ума си на високи неща, а се предаваме на скромни неща (Рим. 12:16). Мария е такава. Когато чува възхитителните думи на ангел Гавриил, тя не се усмихва самодоволно. Не си каза: „Най-после някой да ме оцени“, а силно се смущава от думите му.
„И ангелът каза: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение“ (Лука 1:30). Защо ѝ казва: „Не бой се“? Та тя не се е уплашила. Явно ангел Гавриил я подготвя за това, което ще ѝ каже след малко. Ако има нещо страшно, то следва. Но преди това още веднъж я окуражава: „Придобила си Божието благоволение.“ Едва след като три пъти я уверява, че Божията благост е върху нея, той ѝ казва: „И, ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син“ (Лука 1:31).
Но не спира дотук. Не ѝ дава време да започне да се ужасява. Какво ужасно има в това да роди дете? Когато гледаме на това събитие през очилата на нашето време, може би е трудно да разберем огромния драматизъм, който се крие под повърхността. Според статистиката през 2020 г. 59% от децата в България се раждат от майки и бащи без сключен брак. В това отношение България е на второ място в Европа, само на един процент след Франция. Обстановката, в която сме принудени да живеем, така се е просмукала в мисленето ни, че ни прави неспособни да разберем библейската реалност, когато за блудство законът е предвиждал смъртно наказание. Кой трезво мислещ човек би повярвал на Мария, ако му каже, че е девствена, но носи в утробата си бебето на Бога? А Йосиф, годеникът на Мария? Как да обясни на него?
Но Гавраил не я оставя да потъне в подобни съмнения и страхове. След като ѝ казва: „Ще родиш Син“, той веднага добавя: „Когото ще наречеш Исус.“ Мислите на Мария следват думите на ангела: „Исус ли? Това име означава „спасител“. Кой може да спасява освен Бог?“
Гавриил казва: „Той ще бъде велик.“ Мария си мисли: „Само Господ е велик.“ Гавриил продължава: „И ще бъде наречен Син на Всевишния.“ Мария разсъждава: „Той ще е Син на Бога?!“ Гавриил допълва: „И Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид.“ Мария се пита: „Престол ли? Той ще бъде цар и ще седне на престола на цар Давид?“ Накрая ангелът продължава: „Ще царува над Якововия дом до века и царството Му няма да има край“ (Лука 1:33). Мария си мисли: „Ще царува вечно във времето и на безкрайна територия?! О, това са все божествени атрибути!“
Всичко, което ангел Гавриил казва за Сина ѝ, сочи към небето. От реакцията на Мария личи, че тя познава Бога. Божествените титли, които изброява ангелът, показват на Мария, че си има работа с Бога. Умът ѝ не е егоцентричен. Тя не мисли за себе си или за това, какво ще кажат хората. Въпреки младостта си се е научила да мисли за горното, а не за земното (Кол. 3:2). Когато умът ни е зает с Божията работа, в него няма място за страх и ужас. Мария не се усъмнява в думите на ангела. Не казва, че това е невъзможно.
„А Мария каза на ангела: Как ще стане това, тъй като мъж не познавам?“ (Лука 1:34). Колко различна е реакцията на Мария от реакцията на Сара! Когато ангелът, пратен от Бога при Авраам казва, че Сара ще роди, тя се засмива и казва: „Стара съм. Дали е вярно, че ще родя?“ А когато Господ пита Авраам: „Защо се засмя Сара? Има ли нещо невъзможно за Господа?“, тя отрича.
Така и свещеникът Захария. И той не вярва на думите на ангела, а иска доказателство. И Бог му дава доказателство: Захария онемява до раждането на сина си.
Но Мария не се усъмнява. Не се засмива, нито иска като Гедеон белег, по който да се увери, че думите на ангела са истинни. Тя пита за начина, по който ще стане това. Сякаш пита какво се иска от нея да направи.
Не се страхувайте да питате Бога. Питайте Го какво иска от вас. Питайте Го как да го направите. Но не Го питайте защо да го правите. Питайте Го с простосърдечие, с кротост, с чистота и Той ще ви отговаря.
„И ангелът отговaря: Святият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени. Затова и Святият, Който ще Се роди от тебе, ще Се нарече Божий Син“ (Лука 1:35). В тези думи няма никакви изисквания към Мария. От нея не се очаква да прави каквото и да е. Светият Дух ще дойде върху нея. Силата на Всевишния ще я осени. Божият Син ще Се роди.
Спрете за малко. Почувствайте красотата в тази картина. Почувствайте съвършенството на Троицата в акта на въплъщението: Светият Дух идва върху девицата Мария, силата на Всевишния Отец я осенява и Синът се ражда.
Няма убеждения от рода на: „Повярвай!“ Тя е имала вяра. Ангелът просто добавя: „За Бога няма нищо невъзможно“ (Лука 1:37). Това са същите думи, които той е казал на Сара повече от две хиляди години по-рано. Но към Сара това е въпрос, който я провокира да мисли. Сега ангел Гавриил потвърждава истина за Бога, в която Мария е убедена. И за да я насърчи, укрепи и утвърди, ѝ показва как на практика действа Бог: „И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син. И това е шестият месец за нея, за която се казваше, че е бездетна“ (Лука 1:36).
Погледнете целия пасаж, който разглеждаме. Всяко следващо събитие се въвежда в текста със съюза „и“. „И ангелът рече… и ангелът каза… и ангелът рече… и ще заченеш… и ще родиш Син… и ще Се нарече… и Господ ще Му даде… и царството Му не ще има край… и Мария рече…“ Това показва голяма динамика. Сякаш събитията се гонят и бързат да влязат в действието. Няма бавене, няма протакане.
Така идва и отговорът на Мария. Бързо, веднага след думите на ангела: „И Мария каза: Ето Господнята слугиня пред тебе; нека ми бъде според твоите думи. И ангелът си отиде от нея.“ Казано по друг начин: „Да бъде Твоята воля.“ Казва го спонтанно, инстинктивно. Казва го без да мисли за последствията, без да се пазари за цената. За нея смисълът на живота е да върши Божията воля. Тя иска и в живота си, и в смъртта си да Го прослави.
Същото предаване на Божията воля има при всички герои на вярата, защото те не обичат живота си дотолкова, че да бягат от смърт (Откр. 12:11). Така Сидрах, Мисах и Авденаго предпочитат да бъдат хвърлени в огнена пещ, но не и да отстъпят от Божията воля. Така Данаил отказва да се подчини на царевата заповед, но остава покорен на Божията воля и го хвърлят в рова на лъвовете. Така Исус приема Божията воля, взема кръста Си и тръгва към Голгота.
А ти? Желаеш ли Божията воля? Готов ли си да понесеш болка и страдания, ако са част от волята Му? Мария бе готова. Кротко, тихо, покорно. Затова беше избрана.
