08 фев. 2023 г.

„Да посрещнеш страданията с дръзновение и доверие“

Мнозина днес едва ли ще са чували неговото име. Но при все това Траугот Хан може да се смята за един от най-известните мъченици на църквите от Прибалтика. На 14 януари 1919 г. болшевици отнемат живота на този лутерански пастир от Естония.

Траугот Готилф Хан се ражда на 1 февруари 1857 г. като първороден от общо девет деца в дома на скромен свещенослужител в провинциалното естонско селце Роуго. Неговата майка Розали изкарва дълги години от живота си в инвалидна количка. Баща му Елиезер, немец по рождение, служи в местната лутеранска църква. Самият той произхожда от пиетистко семейство, където основна ценност е мисионерската любов към погиващите.

Елиезер и Розали полагат всячески усилия да възпитат многобройната си челяд да следват Христовия път в слово и дело. Бащата е влиятелна личност с крепка вяра, а майката оставя у децата си спомен за себеотрицание, духовна ревност и скромност. През 1886 г. семейството се премества в град Ревал (днес Талин), където Елиезер поема амвона на църквата „Св. Олаф“.

Траугот и неговият брат Вили попадат в доста тягостна обстановка в граматическото училище в град Ревал поради популярното сред тогавашните образователни кръгове русифициране на учебния материал. Учениците от немски произход са подложени на силен психологически натиск и отявлена дискриминация, а основна движеща сила зад тези тенденции е един преподавател руснак. Всичко това принуждава Елиезер да прехвърли синовете си в училище „Св. Петър“ в тогавашната руска столица Санкт Петербург.

През 1893 г. двамата братя започват богословско образование в Университета в Дорпат (днес Тарту). Година по-късно, на 8 ноември, Вили ненадейно е покосен от тежка форма на коремен тиф. Разстроен от кончината на брат си, Траугот Хан прекъсва обучението си за цял семестър. По съвет на лекари е изпратен за известно време в Швейцария, където да стабилизира физическото и психическото си здраве.

Впоследствие довършва богословското си образование, а научните му интереси го подтикват да се запише като студент към Университета в Гьотинген. Малко преди края на века обаче Траугот е принуден да изостави ученето и да се завърне при баща си и все повече да го отменя на амвона поради отслабващото му зрение. Само две години по-късно, през 1901 г., университетската църква го назначава като проповедник. Междувременно защитава и докторска степен към Университета в Дорпат, а дисертацията му е посветена на големия богослов Тиконий, съвременник на Августин.

Основното му послание като проповедник е постоянният призив към всички посетители – вярващи и невярващи, млади и възрастни, студенти и необразовани: „Примирете се с Бога!“ Дълбоката надежда на Траугот е да види съживление в рамките на лутеранската църква. Неговите съвременници разказват колко хармонична е била връзката между вътрешната му духовност и богословските му размишления. Със спойката на Божията благодат тези качества на естонския проповедник придават огромна сила и обаяние на неговите неделни беседи.

Със защитената степен идва и автоматично изискване да се присъедини към академичния състав на богословския факултет. Но тук се натъква на неприязненото отношение на местния преподавател по църковна история, който изпитва дълбока ненавист към германци и чехи. Той полага всячески усилия да възпрепятства академичната кариера на д-р Хан. В крайна сметка обаче усилията му се провалят и през 1902 г. Траугот Хан е приет като член на факултативния съвет и преподавател.

На 29 август 1903 г. Траугот се оженва за Ани фон цур Мюлен. По време на венчавката им е изнесена проповед на тема „Избрах ви… да носите плод“ по Йоан 15:16. Пасажът е избран по настояване на Ани, тъй като години по-рано е достигнала до обръщение към Господ Исус Христос именно чрез тези думи. Бог благославя брака на Траугот и Ани с четири деца: Ан-Мари, Елизабет, Вилхелм и Беате.

През 1905 г. семейството понася първия от поредица удари. По това време избухва революция, която подлага на жестоки гонения не само благосъстоятелната класа в Естония и Латвия, а и духовенството на прибалтийските църкви. Комунистическото въстание скоро е потушено от царистките власти в Русия и местните хора наново получават своята религиозна и национална свобода.

През пролетта на 1909 г. д-р Траугот Хан е предложен за професор по практическо богословие. Въпреки противопоставянето на някои фигури в академичния съвет, в крайна сметка назначението му е подписано година по-късно от министъра на образованието. През следващите години той изнася лекции на балтийски езици, тъй като с министерска заповед беседите по практическо богословие следва да се представят на местен език (за разлика от повечето други предмети, които задължително следва да се изнасят на руски език).

Февруарската революция в Руската империя през 1917 г. отприщва месеци на пълен произвол и терор. Царската династия Романови е свалена от власт и е даден ход на промени, довели до преобразуването на Русия в република. В края на месеца немски войски успяват да освободят град Дорпат и д-р Хан преживява последното си свободно лято заедно със своите близки в едно провинциално селище край Ревал. По-късно същата есен Университетът в Дорпат е преобразуван в германски колеж, ала към края на 1918 г. „червената заплаха“ принуждава немските войски да се оттеглят. Градът скоро попада под съветска власт и макар че сериозна част от населението емигрира, пастир Хан и повечето вярващи в неговата църква решават да останат.

На 8 декември той пише до своя брат Хюго, който по това време пастирува в град Нисе в северната част на Естония: „По никакъв начин не осъждам решението ти. Обаче ревностно се моля Бог да направи възможно, така че да останеш на поста си. Изпитвам опасения за себе си и за други около мен – да не би да станем като онези „наемници“ от Йоан 10:13. Смятам, че ще носим особено тежка отговорност пред Царя на Църквата, ако изоставим мястото, на което сме поставени да служим! Ако не сме готови да бъдем Негови свидетели, дори и това да ни коства живота, тогава показваме, че не оценяваме достатъчно високо Благовестието за Исус Христос.“

През третата адвентна неделя през 1918 г. п-р Траугот Хан изнася проповед върху Римляни 14:7-8 под надслов „За кого живеем и умираме?“ Ето откъс от неговите размисли: „Онзи, който е суверен Господ на мъчениците, използва смъртта на Своите деца като най-ценното и плодоносно семе за растежа на Царството. Ако нашият дял е да понесем онова първично християнско мъченичество, не е наша работа да го търсим сами. То идва тогава, когато се изправяме пред страданията с доверие и дръзновение. Кой има силите за подобно нещо? Обаче ние се молим на Бога за дръзновението на вярата, ако все пак се стигне дотам.“

В навечерието преди пълното изтегляне на германските войски, пастир Хан е навестен от един млад немски офицер на име Райнхолд фон Таден, израсъл като дете в неговата църква. На раздяла Траугот му казва: „Възможно е дори и в наши дни Бог отново да поиска от нас тази най-голяма жертва. Ценното семе на Божието царство е човек да е готов да положи живота си за Христос.“

На Бъдни вечер 1918 г. болшевиките завземат пълната власт в Дорпат. Едно от първите им постановления е пълна забрана на всички църковни богослужения. Траугот е принуден да изнася проповедите си само като лекции в ректората, както и при домашни посещения. По този начин той съумява да вдъхне утеха и надежда и да предложи душегрижителска подкрепа за мнозина скърбящи и страдащи под съветската окупация. При една визита у вярващи той произнася следната мисъл в проповедта си: „Ако се наложи да умра още днес, престоят ми на този свят все пак ще си е струвал.“

На третия ден от новата 1919 година пастир Хан е арестуван и откаран в градската банка, чиито помещения болшевиците са преобразували в затвор. Заедно с още осемдесет арестанти е натъпкан в стая, която по принцип трудно може да побере повече от двайсетина души. Новата съветска власт провежда брутални разпити, придружени с изтезания и тежък психологически натиск. След като ги лишават от абсолютно всякаква храна в продължение на дни, руските войници с изумление го чуват да казва: „Без храна съм готов да остана, но без библия – не.“

Неговата съпруга Ани успява да избяга в Германия и живее чак до 1974 г. С възкачването на нацистите на власт тя започва служение заедно с други жени да се застъпва в молитви за жертвите на съветския и хитлеристкия режими. На първо място сред имената в молитвения ѝ дневник е това на пастир Пол Шнайдер, който служи на мнозина затворници в концлагера „Бухенвалд“.

Самият Траугот обаче не доживява свобода. На 14 януари 1919 г. естонски и финландски войски навлизат в град Дорпат и съумяват да освободят немалко свои сънародници. При сраженията обаче съветските офицери нареждат масов разстрел на натъпканите затворници в сградата на банката. Изрична заповед е издадена за екзекутирането на Траугот Хан. От злоба и безсилие комунистите решават да го застрелят, за да не проповядва повече за Исус Христос.

Днес естонската църква почита живота и служението на п-р д-р Траугот Готлиф Хан като един от най-достойните ѝ мъченици. Неговата смърт действително се превръща в семе за укрепване на вярата и посвещението на поколения прибалтийски християни.

 


По материали от CNE.news и Reformatorisch Dagblad.

Similar Posts