Човек се утешава в какво ли не. Някои, като Преслава, се утешават с водката (визирам песента ѝ Водка и утеха). Други – с работата, трети – с нещо друго. А ако попитам вас? Вие с какво се утешавате? Къде се крие вашата утеха? Колко бързо можете да отговорите и то правилно? Ще е достатъчно ли това, за да се почувствате по-добре?
Знаем за нашите пастири, когато са били по затворите и в килиите на Държавна сигурност, че са цитирали библейски стихове, когато им е било тъжно и тежко. Знаели са ги наизуст. Ние днес малко заучаваме части от Библията наизуст. Да не говорим, че не харесваме да учим доктрини, защото ги смятаме за неуместни и отживелица.
Бащите на нашата вяра обаче са установили практики, които са им помагали да си дават бърз отговор на важни за живота въпроси. Това били кратки и съдържателни питания, които следвали от също толкова сбити и ясни отговори. Тези помощници се наричат катехизиси. Те са като таблицата за умножение. Винаги можеш да ги използваш при нужда. Даже са далеч по-полезни. Разбира се, те са основани на Библията. За един такъв Катехизис бих искал да ви споделя сега.
Той е сред най-известните катехизиси на всички времена. Нарича се Хайделбергският катехизис. Носи името на германския град, където е изготвен от богословите на Хайделбергския университет по молба на курфюрст Фридрих III, приятел на протестантската Реформация. Фридрих се надява, че новият катехизис ще осигури хармония между протестантите в неговите територии и ще засили влиянието на реформираната вяра в провинциите му. Самият той написва предговора на катехизиса, според който днес имаме информация за датата на издаването му, 19 януари 1563 г. – преди точно 460 години. Стотици хиляди хора са го запомнили и са живели според учението му оттогава насам.
Катехизисът представя 129 въпроса с техните отговори, подкрепени с повече от седемстотин библейски препратки. Авторите казват, че са искали той да бъде отзвук от Библията. Фредерик изтъква, че препратките са подбрани „с голямо старание“, за да дадат възможно най-добрия авторитет на твърденията му. Хубаво нещо в Катехизиса е, че той е много личен, като в отговорите си използва думите „аз“, „мен“ и „моя“.
Например първият въпрос гласи: „Каква е единствената ти утеха в живота и смъртта?“ Отговорът е: „Аз не съм свой си, а принадлежа – с тялото и душата си, в живота и в смъртта – на моя верен Спасител Исус Христос. Той е платил изцяло за всички мои грехове със скъпоценната си кръв, и ме е освободил от робството на дявола. Той също така бди над мен така, че и косъм от главата ми не може да падне без волята на моя Отец, който е на небесата; всъщност, всичко трябва да съдейства за моето спасение. Понеже принадлежа на Него, Христос чрез Светия Дух ми гарантира вечен живот и прави така, че с цялото си сърце да искам и да съм готов, отсега нататък да живея за него.“
Преди Хайделбергския катехизис са написани и други катехизиси. Двадесет и осемгодишният професор по богословие Захариас Урсинус, който съставя съдържанието му, заимства богословски идеи от един катехизис на Жан Калвин, а подредбата – от този на Мартин Лутер. Придворният проповедник на Фридрих, двадесет и шестгодишният Каспар Олевиан, участва в окончателното съставяне и редактиране на произведението, което Хайделбергските богослови одобряват.
По-късно някой разделя Хайделбергския катехизис на петдесет и две части, по една за всяка седмица от годината, за да може да се изучава лесно от църквата. От пастирите се очаквало всяка неделя следобед да проповядват по съответните въпроси.
Влиянието на Хайделбергския катехизис надминава границите на Палатината[1]. На 5 ноември 1647 г., когато Уестминстърското събрание на богословите представя своя Кратък катехизис за одобрение в английската Камара на общините, той се основава на известния Хайделбергски текст.
В момента се работи както по текста на самия Катехизис на български, така и по кратък коментар върху него.
[1] Регион в Югозападна Германия, познат повече под името Пфалц и находящ се в южната част на провинция Райнланд-Пфалц. Б.р.
