08 дек. 2023 г.

Неуморен за своя Господ

Преди 330 години, на осми декември светът загубва един от най-известните пуритански богослови, всепризнат като изключителен пастир и автор на повече от 200 произведения. Неговото име е Ричард Бакстър (1615-1691 г.). На младини се занимава с усилено самообразование и през 1638 г. е ръкоположен за свещеник в Англиканската църква.

Службата на Бакстър като пастир в църквата в Кидърминстър (1641-1660 г.) съвпада с драматични промени в живота на англиканската общност. Бакстър подкрепя парламента в борбата срещу краля и за кратко служи като капелан във войската. Присъединява се към партията на некомформистите и през 1662 г. е изключен от Англиканската църква заедно с още две хиляди духовници. По време на цялото си църковно служение той призовава епископалните, презвитерианските и независимите църкви и пастири към сътрудничество и толерантност. След като през 1662 г. му е забранено да работи като пастир, Бакстър продължава да служи чрез своите книги и проповеди.

Три от произведенията на Бакстър се преиздават многократно. Във Вечният покой на светиите (1650 г.) Бакстър описва „блаженството на светиите, които се радват на Бога в Неговата слава“. Въпреки че обикновено се отпечатва със съкращения, тази книга от около хиляда страници се смята за един от шедьоврите на християнската литература. В Реформираният пастир (1656 г.) Бакстър говори за необходимостта пастирите, преди да се грижат за стадото, да обърнат най-сериозно внимание на себе си. Книгата дава практически насоки как да се решават вечните проблеми, с които се сблъскват пастирите при обучението на вярващите и ръководителите на църквата. Призив към некръстените (1657 г.) свидетелства за истински евангелски дух. Авторът пламенно и убедително призовава некръстените да дойдат при Бога и да приемат Неговата милост. Други важни трудове са Методът на християнското богословие (1681 г.), в която той излага систематично своите богословски възгледи, както и автобиографията му Бакстериевото наследство (1695 г.). Тези и други книги на Бакстър се отличават с евангелски плам, желание за завръщане към истинското благочестие и страстно желание да помирява враждуващите части на християнството.

Богословието на Бакстър е умерено и премерено. Той се опитва да избягва полемичната острота и търси богословска среда между крайностите. В лъжливите доктрини се опитва да открие зрънце истина, стараейки се да бъде миротворец в богословието, а не само в еклесиологията. Естествено, поради това се оказва и доста непопулярен сред своите съвременници. Калвинистите например са недоволни, че той споделя представата за всеобщото изкупление; арминианите са недоволни, че се съгласява с идеята за Божия избор. Пред всички тях Бакстър защитава позицията си, като ги препраща към Писанието и разума.

Може би, ако имахме днес повече от дарбата на Ричард Бакстър да се обединяваме, вместо да се разделяме, Благовестието би могло да напредне по-далече.

Similar Posts