Да отстраниш всички други съображения
и да отделиш себе си за едно-единствено нещо –
всичко от мен за Негова прослава.
Аз съм посветен да бъда напълно и изцяло Негов.
Осуалд Чеймбърс
Когато преди 90 години излиза първото издание на „Всичко от мен за Негова прослава“, едва ли някой си е представял, че през следващите десетилетия тази книга ще се превърне в световна класика, обикаляйки всички континенти. Авторът е тогава почти неизвестен шотландски проповедник, починал десет години по-рано.
И все пак „Всичко от мен“ постепенно и неумолимо печели сърцата на евангелските християни. Сред най-ревностните читатели на книгата можем да срещнем имената на Били Греъм, Бил Брайт (основател на Campus Crusade for Christ) и Хенриета Маарс (автор на концепцията за неделните училища в САЩ през първата половина на ХХ век). Основателите на Анонимни алкохолици Боб Смит и Бил Уилсън са настоявали всички срещи на движението да започват с прочит от книгата за съответния ден.
Популярността на книгата обаче се дължи не само на препоръките от тези известни фигури. До ден днешен милиони християни са възприели всекидневното четиво в личния си молитвен живот. От нощното шкафче през дамската чанта, чекмеджето в офиса и опакования подарък – „Всичко от мен“ преминава от ръка в ръка, от дом в дом, от език на език. Днес книгата е претърпяла безчет преиздавания, преведена е на 43 езика[1] и се е доказала като доверен и духовен спътник на поколения вярващи.
Охлузеното томче
Собствената ми среща с My Utmost for His Highest беше чрез едно английско издание с тъмносиня кожена корица и позлатени букви. Подарък ми е от семейство Джон и Даян Франк. Датата е 10 август 1993 г., броени месеци преди да постъпя в казарма. В сърцето ми завинаги са се запечатали всекидневните срещи с книгата в граничното поделение на Драгоман. Томчето е изрисувано и изписано с бележки и препратки, удивителни знаци и подчертавания, а страниците са пожълтели и похабени от носене и четене.
Съвсем наскоро преживял лична среща с Христос, аз бях гладен за пътеводно наставничество във вярата. Мъждивите и безсъдържателни казармени дни угнетяваха сърцето ми със своята монотонност и меланхолия. Въпреки безжалостния режим и грубиянските взаимоотношения някак си съумявах всеки ден да разтворя поредната страница и наред с духовното послание книгата ми служеше и като календар, отброяващ дните до лелеяното уволнение.
Дискретният плам в думите на Чеймбърс запленяваше въображението ми и аз с младежка готовност попивах настойчивостта, с която той акцентираше върху свободата на отделната личност за сметка на общностното начало. Идентифицирах се с неговия наблег върху индивидуалната отговорност и посвещение. Отривисто изповядвах, че отделен от Христос, без да се покорявам безпрекословно на Божията воля, ще жъна само тръни и плевели. Еластичната, но впечатляващо елегантна мисъл на автора отново и отново ме довеждаше до откритието, че прекалено много се влияя от мнението на околните и че трябва да се освободя от тази зависимост. Единственото мнение с тежест бе това на Христос. „Твърде дълго ми отне да осъзная, че Бог не се вълнува какво точно аз ще Му принеса. От мен Той очаква единствено безусловно покорство“, пишеше Чеймбърс.
Талантът на стенографа Биди
Такива бяха моите първи стъпки с „Всичко от мен“. За да онагледя малко по-пълноценно богатството и въздействието на тази книга през почти целия ХХ и началото на XIX век, се налага да се върна към нейния произход. В строгия смисъл на думата тя всъщност е съставена не от самия Осуалд Чеймбърс, а от неговата съпруга Гертруд. Като професионален стенограф[2] през седемте години на техния брак тя води прилежни записки от почти всички негови проповеди и беседи. След смъртта му (Чеймбърс умира през Първата световна война като капелан сред британските войници, разположени в Египет) тя се заема да събере бележките си в книги и да се посвети да ги издава като книги. По този начин се заражда Издателското дружество „Осуалд Чеймбърс“[3], което отговаря в глобален план за отпечатването и разпространението на неговите книги.
За съставянето на „Всичко от мен“ Гертруд (по прякор Биди) ползва десетки записани беседи и издадени негови творби. Тя разпределя материала в 365 кратки откъса от по 250 думи всеки, като полага изключителни старания да ги съкращава и обработва, редактира и пренарежда. Дори и бегъл преглед на другите книги на Чеймбърс показва колко много текст е изрязала Биди. Най-осезаемо изпод нейната ножица са отпаднали материали, свързани с историческия, литературния, художествения и философския контекст на неговите съчинения. По този начин крайният резултат донякъде напомня за старозаветната книга Притчи – колекция от емфатични и изчерпателни фрагменти, без каквато и да е съпровождаща информация за средата и условията, в които са се формулирали.
Художник, учител, читател
Зад текста на тази грижливо организирана галерия от минипроповеди прозира силуетът на буден мислител, изключително добре запознат с литературата, културата и философията от края на XIX век. Осуалд Чеймбърс е роден през 1874 г. и умира през 1917 г. – времеви период, който с един век разлика абсолютно точно съвпада със собственото ми житейско битие до момента. Неговият баща е скромен баптистки пастир в Абърдийн, а самият Осуалд се обръща към Христос, повлиян от проповедите на Чарлз Спърджън. След гимназията следва изобразително изкуство в Лондон и Абърдийн, а сетне се прехвърля за четири години в неголям богословски колеж край Глазгоу.
В годините преди Първата световна война Чеймбърс основава в покрайнините на Лондон библейски колеж, през който за четири сезона преминават над сто студенти. Към юли 1915 г. четиридесет от възпитаниците вече служат зад граница като мисионери. Военните действия обаче го принуждават да прекрати учебните занимания и да се посвети на служение като капелан в покрайнините на Кайро.
През всичките тези години Осуалд Чеймбърс съвсем не се ограничава до четене само на християнски автори. През ръцете му преминават трудове на Оноре дьо Балзак, Ралф Уолдо Емерсън, Фридрих Ницше, Оскар Уайлд, Чарлз Дикенс, Чарлз Дарвин и други. Той ги чете с твърдост и смирение, предпочитайки да се изправи челно срещу изповядващите друга идеология автори, вместо да се крие от думите им.
„С удивление започнах да си давам сметка, че не чета с цел да открия с какво съм несъгласен – пише той през последната година на живота си. – Заключенията на съответния автор не са толкова съществени за мен. Вълнува ме будният му ум, свободен да се изразява. Ето това ми носи дълбока радост.“ Неговото книжовно любознание и широк кръгозор заслужават не по-малко уважение от непоклатимата му вяра.
„Вярата в антагонизъм срещу здравия разум е фанатизъм. А здравият разум в антагонизъм срещу вярата е рационализъм – гласи първото изречение от текста към 30 октомври. – А животът с вяра съчетава двете в правилни отношения.“
Вероятно най-основната тема в текстовете на Чеймбърс е въпросът за автономията и отговорността на отделната личност. В известна степен този интерес е естествена реакция срещу обезличаването на работниците през Индустриалната революция. Хората са сведени до обикновени бурмички в огромните фабрики и цехове. Чеймбърс протестира срещу всяка философска система в епохата на модерността, която настоява за безкритично следване и безпрекословна преданост – човешки идеологии като национализма, капитализма, социализма, дарвинизма, позитивизма, рационализма.
На този фон Чеймбърс вижда единствения възможен отговор в личното покорство и посвещение пред Христос. Отделеният за Бога живот е необходимост за всеки Христов ученик, пише той. Ала това не означава, че Бог иска да живеем изолирани и откъснати от нашата среда. Самият Христос, макар и напълно отделен за Отец, води обществен живот и работи за благото на околните.
Усърдното и възвишеното
Елегантното заглавие на книгата години наред е дразнело преводаческия ми нюх. Сбитата фраза с неумолимо лично послание изящно прилепва към съдържанието. Откъде идва тази толкова съдържателна формулировка?
С двегодишно дете на ръце семейство Чеймбърс заминава за Кайро към края на една от най-кръвопролитните операции през Първата световна война – тази при Дарданелите[4]. Десантът на Антантата така и не съумява да пробие османската защита на полуостров Галиполи. Докато служи сред британските войници, омаломощени от военните действия, 40-годишният капелан е стъписан от тяхната саможертва и лоялност. Вечер след вечер от октомври 1915 г. до ноември 1917 г. той говори пред тях, насочвайки погледа им към Създателя.
Междувременно той размишлява върху личното мото на един викториански художник на име Джордж Фредерик Уотс, обобщаващо идеалистичната му философия: The utmost for the highest („Най-усърдното за най-възвишеното“). В беседите си Чеймбърс заимства тази формулировка, но премества фокуса на лоялността от безличните идеали към личностния Бог. Вместо да служат на абстракции, той предизвиква войниците да отдават „моето най-усърдно за Неговото най-възвишено“. Този израз придава яснота, жизненост и здравина на християнското посвещение – и неслучайно Гертруд впоследствие ще го постави като заглавие на книгата.
Траен отпечатък
Днес, четвърт век след първите ми срещи с „Всичко от мен за Негова прослава“, се завръщам за пореден път към онова похабено томче. Зачитам се във фрази, които съм подчертавал, ограждал и дори задрасквал от несъгласие. Вълнувам се от съхранените свидетелства за младежките ми търсения и вътрешни конфликти. Откривам, че съм се борил както срещу някои идеи на Чеймбърс, така и срещу самия Христос.
Това вироглаво боричкане обаче постепенно е съграждало у мен духовни мускули – трайни навици да търся молитвено единение с Бога, да се ровя непримиримо в Писанието, да ходя в крачка с Божия Дух, да търся благото на ближния. Без никакво преувеличение мога да проследя днешните ми духовни инстинкти и импулси до онази казармена година на лични срещи с текстовете на Чеймбърс.
С двегодишно дете на ръце и вълнението да бъда негов връстник, макар и сто години по-късно, днес аз отново се поглеждам в огледалото и си задавам въпроса за моето усърдие и Божието величие.
_______________________
[1] Според https://www.oswaldchambers.co.uk/translations.
[2] Способна да стенографира по 250 думи на минута.
[3] Oswald Chambers Publications Association.
[4] Позната още в историята като операцията при Галиполи.
__________________________________
ХРОНИКА
На 16 ноември 2017 г., точно сто години след смъртта на шотландския проповедник, художник и военен капелан Осуалд Чеймбърс издателство „Мисия Възможност“ организира юбилейна вечер за отбелязване на неговото творчество. Събитието бе подготвено със съдействието на Издателска асоциация „Осуалд Чеймбърс“ – официален правоприемник на авторските права за разпространението на книгите на световноизвестния автор.
На български език са издадени няколко съчинения на Чеймбърс: Така и Аз ви изпращам, Йов. Еклисиаст, както и безвременната класика с духовни размисли за всеки ден Всичко от мен за Негова прослава, второто издание на която бе представена при събитието в литературен клуб „Перото“.
Кратко изложение за живота и творчеството на големия шотландски автор бе представено от директора на Издателска асоциация „Осуалд Чеймбърс“ Никълъс Грей. Докторът по богословски науки Вениамин Пеев поднесе задълбочен анализ на книгата Йов. Еклисиаст, насочвайки вниманието на читателите към философския въпрос за проблема със злото.
Влади Райчинов запозна публиката със собствените си първи срещи с книгата Всичко от мен за Негова прослава. (Публикуваме този текст с някои съкращения в „Зорница“, декември 2017 г.) Накрая литературоведът Калин Михайлов описа някои от най-драматичните въздействия на тези творби върху световната християнска мисъл, акцентирайки върху непреходната художествена стойност и силата на духовното послание на наследството на Чеймбърс.
Четирите беседи бяха съпроводени с класически изпълнения на роял от Стефан Врачев. Водещ на събитието бе Светлана Каролева, основател на Клуба на християнските писатели и преводач на книгите на Осуалд Чеймбърс на български език.
