25 фев. 2024 г.

Първото успешно отвличане от Ейми Кармайкъл

Ейми Кармайкъл е посветен похитител, извършил многократни отвличания на деца. На 6 март 1901 г., тя за първи път приютява беглец, избягал от хиндуистки храм – младо момиче, посветило се на хиндуиските богове и принудено да се занимава с проституция, за да печели пари за свещениците. Технически това действие прави Ейми похитител. През годините тя спасява много други деца, често с цената на изключително изтощение, излагайки се на голяма опасност. Когато тя спасява петгодишната Кохила, настойниците на детето го искат обратно. Заради риска насилието спрямо момиченцето да се възобнови, Ейми отказва да го върне. Вместо това тя урежда „изчезването му“ на безопасно място. Следва разкритие и съд. Вследствие прокурорските обвинения, Ейми е изправена пред участта да изтърпи присъда от седем години затвор.

Родената в Ирландия Ейми е невероятна героиня. Страда от хронична изтощителна невралгия, приковаваща я често към леглото в продължение на седмици. Приятелите ѝ решават, че е полудяла, когато обявява, че ще стане мисионер. Въпреки увещанията и предположенията им, че тя скоро ще се върне в Англия, Ейми е убедена, че Бог я призовава да отиде в чужбина. Изпълненият с перипетии живот я научава да слуша гласа Му.

Едно от първите си разочарования в живота тя получава още като дете. Майка ѝ била казала, че ако Ейми се моли, Господ ще отговори. Малката Ейми има кафяви очи, но мечтае за сини. След усърдни вечерни молитви, на сутринта тя скочила от леглото и хукнала към огледалото. Майка ѝ я чула да плаче разочаровано. Госпожа Кармайкъл трябвало да отдели немалко време за разяснения, преди Ейми да разбере, че и „не“ е отговор. Бог е имал предвид Ейми да има кафяви очи по някаква причина, обяснила госпожа Кармайкъл. Ейми не била толкова сигурна. „Ирландското“ синьо останал любимият ѝ цвят, въпреки че Бог не променил цвета на очите ѝ.

В младежка възраст Ейми смятала, че е християнка, но след среща и разговор с евангелски вярващ, разбрала, че се нуждае от лично взаимоотношение с Христос. Да служи на Господа се превръща в страст и смисъл на нейния живот. През годината, в която баща ѝ починал неочаквано, Ейми започва класове и молитвени групи за растафариани (лъжемесиански групи) в Белфаст. Тя също започва неделна работа с „шаловете“ – така презрително наричали момичетата, работещи във фабриките. Те били толкова бедни, че не можели да си позволят шапки, които да носят в църквата, и вместо това покривали главите си с шалове. Уважаваните хора не искали да имат нищо общо с тях. Ейми знаела, че те се нуждаят от Христос, точно както и жените с шапки. Толкова много момичета с шалове посещавали класовете на Ейми, че се наложило да намери зала, достатъчно голяма, за да побере триста и повече души.

Междувременно семейството ѝ загубило всичките си пари заради поредица от финансови обрати и промяната станала неизбежна. Госпожа Кармайкъл решила да се премести в Англия и да работи за брат си Джейкъб. Ейми и сестра ѝ се присъединили към нея. Чичо Джейкъб помолил Ейми да благовества на неговите подчинени мелничари. Тя се заела с охота с тази задача и всекидневно била в мелницата (живеела в близост в апартамент, пълен с хлебарки и дървеници). Невралгията обаче я събаряла и често се налагало да лежи в леглото по няколко дни. В даден момент разбрала, че трябва да се откаже от работата в мелницата.

Вярата и обстоятелствата в крайна сметка я отвеждат в Индия, където започва спасителната си работа с деца от храмовете. Облечена в сари, със зацапана до кафяво кожа, тя си докарва успешно индуски вид. Тогава разбира защо Бог ѝ е дал кафяви очи – сините биха я издали на момента!

Срещу нея е повдигнато обвинение. В крайна сметка обаче Ейми не попада в затвора. На 7 февруари 1914 г. пристига телеграма, в която се казва: „Наказателното дело е прекратено.“ Така и не идва някакво обяснение, но онези, които се покланят на Господаря на Ейми, не се съмняват, че Той е участвал в решението.

Similar Posts