Сърце и ум

Братята Кирил и Методий създават славянската азбука и по този начин правят възможна българската култура – едно събитие, което отново ще си припомним и ще празнуваме през този месец. Разбира се, тяхната мотивация не е културна – или най-малкото не е изцяло и основно културна. Солунските братя са преди всичко мисионери, посветени на разпространение на вярата сред тези, които не я познават. Работата в България не е тяхната първа мисия – преди това те работят години наред със сарацините и хазарите. В този контекст азбуката, която създават е средство за превеждане на Божието слово на езика на хората, на които служат.

В живота на Кирил и Методий ние виждаме едно съчетание на сърце и ум, отдадени в служба на Бога и ближния. Ревността, която гори в сърцата им, ги подтиква да отидат при тези, които не са чули, понеже „как ще чуят без проповедник“ (Рим. 10:14). Но същата тази ревност ги кара да се подготвят за своята мисия по начин, който прави възможно нейното успешно осъществяване. Голямата ученост на Константин-Кирил е добре известна и му печели прозвището Философ. Тя му помага и в последвалите спорове с т. нар. „триезична ерес“ – вярването, че Писанието може да се чете единствено на три езика – еврейски, латински и гръцки. Достигналото до нас житие разказва как той успешно ѝ се противопоставя чрез своята ерудиция и реторика.

Макар Методий да е донякъде засенчен от по-известния образ на своя брат, имаме основание да смятаме, че и неговата образованост е значителна. След ранната смърт на Кирил, той успешно продължава да работи за довършване на делото му, като при това с успех търси и получава подкрепа от Западната църква.

Сърцето и ума са две неща, които християните днес често са склонни да противопоставят. От едната страна стоят „активистите“ – хората, които считат, че „от много философстване полза няма“. (Обърнете внимание как начинът, по който днес понякога се използва думата, забележително контрастира с почтеното прозвище, дадено на Константин-Кирил). Работата е много, а работниците малко и колкото по-скоро се заемем с нея толкова по-добре. Не само, че няма време за друго, а и всичко, което отива отвъд простичката вяра, може да се окаже духовно опасно понеже ни заплашва с гордост и ни отклонява в спекулации, които лесно отместват погледа и доверието от Христос.

От другата страна са тези, които виждат колко често липсата на достатъчно дълбоко осмисляне и подготовка за това, с което някои хора се заемат, унищожава добрите им намерения и ражда горчиви плодове. Тяхната наивна ревност нерядко ги довежда до духовно опустошение и униние. Нещо повече, толкова препоръчваната простичка, наивна вяра, може да се окаже просто духовно покривало на гордост и нежелание на човека да слуша никого или причина за изопачаване на истината, съчетана с абсолютна убеденост в собствената правота.

Така борбата между сърцето и ума продължава.

За щастие Исус Христос не ни оставя да избираме между едно от двете. Попитан от един законник, коя е най-голямата заповед, Той отговаря ясно: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с цялата си сила“ (Марк 12:30, ср. Лука 10:27).

С тези думи Той ясно показва, че нашето посвещение трябва да се простира в равна степен както до сърцето, така и до ума. И тази равна степен означава „с всичката си сила.“ Вместо противници, сърцето и умът трябва да бъдат съюзници. Ние трябва да сме посветени на Божието дело и в същото време да използваме ума си, за да свършим тази работа по най-добрия начин. И обратното, ние трябва да се подготвяме за своето служение, отделяйки необходимите време и сили, за да придобием нужните знания и умения не просто, за да се гордеем с тях или да говорим за тях, а за да пристъпим напред и да ги използваме по най-добрия възможен начин на практика. Ние трябва да живеем с простичка вяра и пълно доверие в Бога. Но ако твърдим, че вярваме, че Библията е Божие слово, трябва да положим най-големите усилия и да използваме най-добрите средства, с които разполагаме, за да го изучаваме и разбираме по възможно най-добрия и правилен начин. „Служението на Библията изисква използването на всички налични средства на научното изследване. То включва текстуални критици, богослови, егзегети и преводачи, както и необходимия научен апарат, за да бъдат тези хора подходящо обучени. Църква, която пренебрегва подобно изследване, е лош слуга на Писанието…. Църква, която разчита безпрекословно на достиженията на друго поколение и пропуска да развие собствено научно изследване…живее живот на богословски паразит[1].“

Братята Кирил и Методий са пример как Бог може да използва тези, които Го обичат с цяло сърце, ум и сила. Нека идващият празник да ни подтиква все повече да обичаме Господа с ума си. И нека просветеният от Него ум да помага на сърдечната ни ревност, така че животът ни да носи полза за Божието царство.