Биографични бележки върху американския и българския период на Алберт Лонг
Д-р Алберт Лонг е роден във Вашингтон, щата Пенсилвания, през 1832 г. Баща му работил в продължение на 50 години като активен член на Питсбъргската конференция на Методистката епископална църква. Той бил надзирател в методисткото сиропиталище в Питсбърг, а освен това бил пастир, отговорен за цял църковен окръг, поради което непрестанно обикалял от църква на църква, яздейки своя кон. В багажа си старият господин Лонг винаги носел и продавал английски библии, книги с химни и църковни песни, както и други книги с религиозно съдържание, отпечатани в Нюйоркското методистко издателство.
Алберт Лонг получава добро образование в американския колеж на Западния университет (West University) на Пенсилвания, а продължава да учи в Орегонския колеж в гр. Мидвил, където през 1852 г. завършва с отличие своята бакалавърска степен. Две години работи като учител, след което започва да учи богословие в Духовната семинария в гр. Конкорд, щата Ню Хемпшир. Той завършва отново с отличие, след което е ръкоположен за методистки пастир и получава лична покана от д-р Сайръс Хамлин (по това време директор на именития Робърт колеж в Цариград) да стане мисионер в България. По това време Лонг е член на Питсбъргската методистка конференция, председателствана от епископ Симпсън.
Решението за изпращане на методистки мисионер в България било взето на събрание на Мисионерския борд на Методистката епископална църква през 1852 г. Началото на мисията сред българите трябвало да започне успоредно с мисия сред гърците в Цариград. За българската мисия били предвидени 5000 долара. Главната причина, посочена като мисионерски мотив, била необходимостта да се подкрепи Българската православна църква в борбата ѝ за независимост, която след Кримската война (1853-1856 г.) навлязла в решаваща фаза. Методистите считали, че трябва да помогнат на българите да имат свои собствени богослужения и свещеници. Между Гръцката патриаршия и българите по това време имало силно несъгласие по този въпрос. Гръцката православна църква принудила българите да използват само гръцки език и изпратила между тях да служат гръцки свещеници. От самото начало методистите се стремели да помогнат на българите да имат свое богослужение и свещеници. Тяхната позиция била, че Патриаршията не може и не трябва да принуждава хората да обичат църква, която полага всичките си усилия и енергия да унищожи българската национална идентичност.
На 27 юни 1857 г. Лонг се качва на кораб и започва своето мисионерско пътуване до Цариград. През септември същата година той пристига в турската столица заедно с Уесли Притиман, другия методистки мисионер в Северна България. Лонг и Притиман се установяват първо в Шумен, откъдето започват своята дейност по българските земи.
Неговата мисия в Северна България е резултат от политиката на Американския борд на комисарите за чужди мисии в Ориента (American Board of Commissioners for Foreign Missions in the Orient), който от 1819 г. започва да проявява интерес към народите, населяващи Османската империя. Оттогава до времето на Лонг Малта и Смирна се превръщат в центровете на американското мисионерство. До края на Кримската война арменските преси в Смирна печатат разнообразно евангелска литература. В Смирна американските мисионери се свързват с видни български книжовници като Константин Фотинов и Неофит Рилски.
След Кримската война американските мисионери преместват центъра на своята дейност в Цариград и директно се включват в българската борба за църковна и национална свобода. Печатницата на арменеца Минасян също се премества в Цариград. Той отпечатва преведена американска литература и подкрепя издаването на български възрожденски вестници. Д-р Лонг също отпечатва някои от своите книги в тази печатница, докато е мисионер в Шумен и Търново. Когато Лонг се мести в Цариград, той печата своето списание Зорница в същата тази печатница. От началото на мисионерската си работа на Балканите Алберт Лонг се изявява като непримирим поддръжник на българската кауза срещу хегемонията на Гръцката църква. По време на престоя си в Шумен той бързо се включва в църковните битки срещу Патриаршията, с подкрепата на Йозеф Майзнер – емигрирал деец на чешкото освободително движение. Благодарение на него Лонг намира приятелско обкръжение в Северна България.
Архив на Евангелска методистка епископална църква „Д-р Лонг“, София. Фонд „Ст. Томов“. Библиография на български евангелски книги.
Това е най-голямата и най-важната от американските мисионерски организации през ХIХ век.
Използвам този термин за Гръцката Патриаршия, т.к. до султанския ферман от 1870 г. Българска екзархия не съществува.
