Според правозащитната организация Open Doors, повече от един на всеки осем християни по света преживява високо ниво на гонение, ограничаване или отнемане на човешки права, заплахи за живота си и физическо малтретиране поради вярата си в Исус Христос. Те се сблъскват с огромен психологически натиск и често – с насилие. Те са заплашвани, унижавани, затваряни в затвори, насилствено прогонвани от родните си места, бити, принуждавани да се омъжват, притискани да се откажат от вярата си. Църквите им биват опустошавани и вандализирани, затваряни и буквално сривани със земята. И все пак те всекидневно избират да следват Исус…
Настоящата криза, предизвикана от световното разпространение на новия коронавирус, подейства в много страни като катализатор на съществуващото потисничество и се превърна в още един инструмент за гонение. На места, където кризата налага доставка на хуманитарна помощ, много християни преживяват висока степен на дискриминация.
В Индия например 80% от християните, очакващи помощи, съобщават, че са били изгонени от местата за раздаване на храна. Някои от тях са вървели с километри и се е наложило да крият своята християнска идентичност, за да получат храна на друго място. Увеличили са се и случаите на домашно насилие спрямо християни по време на наложените от политическите власти мерки за затваряне по домовете. Основен обект на такъв тип гонение са жени и новоповярвали. Увеличили са се докладите за отвличания, насилствено обръщане към друга вяра и насилствен брак на жени и момичета.
Ако на някои места по света ограниченията, свързани с разпространението на коронавируса, са довели до спад в нивото на насилие срещу християни, в тропическа Африка Църквата се сблъсква със значително увеличение на насилието. Там пандемията всъщност спомага за разпространението на ислямския екстремизъм.
За тоталитарни правителства като това в Китай, тази криза легитимира тяхната политика за повсеместно наблюдение и ограничаване на групи от населението, които се отклоняват от нормите на комунистическата доктрина, вкл. и на християните.
Пандемията се използва не само от държавните власти, а и от организирани криминални групи. В Латинска Америка вирусът се е превърнал в повод за разширяване на влиянието на различни престъпни групировки. В Мексико, когато пастири и църковни водачи се изправят срещу контрола им, те биват изнудвани, нападани, ограбвани, прострелвани и някои от тях убити.
Религиозният национализъм е основна движеща сила на нарастващото гонение в страни като Индия и Турция. В Индия тече усилена пропаганда за това страната да се обърне отново към хиндуизма. Хиндуистки банди нападат безнаказано християни и мюсюлмани с презумпцията, че за да си индиец, трябва да бъдеш хиндуист. Страната също пречи на притока на чужди средства, предназначени за християнски болници, училища и църковни организации, и по този начин възпрепятства тяхната дейност.
Турция също даде явен израз на враждебността си към християнската вяра. През юли 2020 г. историческата църква „Св. София“ в Истанбул бе превърната от музей в действаща джамия, с цел да укрепи турския национализъм. Турция подкрепи Азербайджан в конфликта му с предимно християнската страна Армения. Южната ни съседка е известна и с подкрепата си на различни екстремистки ислямски фракции, както и с прехвърлянето на повече от 4000 джихадисти на Ал Кайда и групировката ИДИЛ от района на Идлиб (Сирия) в Либия. През изминалата година поне 25 християнски села (много от тях населени с хора, избягали от Ниневия и Мосул по време на контрола на Ислямска държава) са били обезлюдени в следствие на турски нападения. Турция изпрати обратно в североизточна Сирия бежанците си. Така новоповярвалите кюрдски християни, които са се обърнали от исляма, са в голяма опасност и вероятно ще трябва отново да бягат за живота си.
Макар че по-голямата част от християните, които стават жертва на гонение и насилие, живеят далече от нас: в Африка, Азия и Латинска Америка, ние сме съпричастни на тяхното страдание. В новата рубрика „Блажени гонените“ нашият вестник си поставя за цел да информира читателите за случващото се с нашите братя и сестри по вяра, с надеждата, че това ще подтикне всички нас да се молим и да ги подкрепяме по различни начини като помним думите на Господ Исус: „Истина ви казвам: понеже сте направили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го направили“ (Мат. 25:40).
В статията са използвани данни от Open Doors International и Open Doors Canada, налични на opendoors.org и opendoorsca.org.
