Днес Полша е една от европейските страни, в които Римокатолическата църква се радва на най-силно влияние. Тя е родина на папа Йоан Павел II, който се опря на вярата на милиони поляци, за да започне успешния си духовен поход срещу комунизма в бившия Източен блок. Високата подкрепа на управляващата в момента партия в Полша „Право и справедливост“ отчасти също се дължи на традиционната католическа вяра на населението. Но през XVI век има исторически момент, в който изглежда, че протестантството ще надделее в голямата славянска страна.
През 1506 г. на полския трон се възкачва сравнително младият Сигизмунд (Зигмунд) I. (Ирония на историята е, че по-късно той ще получи прозвището „Стария“.) Той е високо образован; цени изкуствата и литературата. Води дейна кореспонденция с Еразъм Ротердамски, великия хуманист, чиито произведения подготвят културната почва за протестантската Реформация. Кралят е толерантен по отношение на вероизповеданията и допуска многообразие от религиозни възгледи в своята държава. По негово време католикът Николай Коперник, доктор по църковно право, развива бурна научна дейност. В труда си „За въртенето на небесните сфери“ Коперник издига революционната за онова време теория, че Слънцето е в центъра на Вселената и че Земята се върти около него. Същевременно, едва година след публикуването на Лутеровите 95 тезиса, те са проповядвани в Данциг (Гданск) и оттам бързо се разпространяват в цялото кралство, включително в Западна Прусия и във Великото Литовско княжество. По-късно усърдният проповедник Джон (Ян) Ласки запалва все повече поляци с идеите на Реформацията.
Зигмунд I е посветен католик, но не прибягва до гонения срещу протестантите. Това отчасти се дължи на влиянието на благородниците около него. Мнозина от тях прегръщат реформаторското учение. През XIV и XV век благородническото съсловие в Полша печели важни права и привилегии. На моменти тяхната мощ застрашава устойчивостта на държавата и буквално я парализира, защото кралят се нуждае от одобрението им по данъчните и военните въпроси. От една страна благородниците настояват да бъде ограничена властта на официалната Католическа църква. Но от друга, сред тях няма единство относно нейната алтернатива. Редом с католицизма, в страната процъфтяват многобройни протестантски течения и групи: лутерани, анабаптисти, калвинисти, обединени братя и други. Лутеранството е най-разпространено сред градското население от немски произход, а калвинизмът – сред благородниците.
В някои случаи протестантите изпадат в крайности. В Данциг те разпускат с въоръжена сила градския съвет и поставят за управници свои представители. Заграбени са множество католически църковни сгради и други имоти, някои от които са превърнати в болници. Сигизмунд I се вижда принуден в крайна сметка да изпрати войски в Данциг. Някои протестантски водачи в града са арестувани, осъдени на смърт и обезглавени.
Все пак, в сравнение с много други европейски страни, конфликтът между католици и протестанти в Полша протича сравнително мирно. Почти липсват случаи на смъртни присъди поради религиозни убеждения; обичайните наказания са налагане на глоба или изгнание. Полският историк Януш Тазбир нарича Полша от онова време „държава без клади“. Всъщност тя се превръща в убежище на много бежанци от цяла Европа, преследвани поради вярата си в по-нетолерантни европейски страни.
Във външнополитически план най-голямото постижение на Зигмунд е победата над тевтонските рицари, които отдавна притесняват източноевропейските страни. Когато великият майстор на техния орден, Алберт от Бранденбург, се обръща към лутеранството, кралят му дава титлата „граф на Прусия“.
Зигмунд I умира на 1 април 1548 г., преди 470 години. Неговият син и наследник на престола Зигмунд II продължава политиката на религиозна толерантност в страната. След неговата смърт йезуитите, които отдавна полагат усилия да възстановят католицизма в Полша, успяват постепенно да вземат надмощие. Техните училища в кралството се множат и печелят влияние. Обвързаността на кралската фамилия с католическата династия на Хабсбургите им осигурява и държавна подкрепа. Но изглежда главна причина за успеха на Контрареформацията са непреодолимите разделения между полските протестанти.
