20 май 2024 г.

„Чрез Библията имаме страхотна възможност да замълчим и да чуем какво Бог ни иска да ни каже“

Интервю с Габриела Георгиева,
треньор на два отбора в следващото
Състезание за познаване и разбиране на Библията

 

 Защо се включи в досегашните състезания „В ръката му имаше книга“?

Бях отишла като зрител на едно от предните състезания. Помня как си казах: „Сигурно е много яко да се включи човек!“ Но тогава изобщо не си представях наистина да се включа. Бях гледала и сестра ми как се готви с отбора си преди време, но все нямах достатъчно самоинициатива. А и все уж не идваше подходящият момент. И един ден просто се събрахме с няколко приятели и си казахме: „Време е!“ Смятам, че решението да се подбутнем взаимно и да се запишем е едно от най-добрите, които съм взимала.

 

Какви основни промени долавяш у себе си в резултат от участието в предишните издания? Как ти влияе атмосферата, ученето и подготовката, взаимното изграждане със съотборниците? Самата Библия как те променя?

Допреди състезанието ми беше трудно да седна да изучавам Библията сама. Но когато според конспекта се наложи да поема определени библейски книги и ограничен срок да ги изучавам, ми помогна да си направя система, по която да чета. Превъзмогнах притеснението си от това, че не знам откъде да започна. А в процеса на подготовка за състезанието наистина заобичах четенето на Словото, ровенето за всеки дребен детайл. После неусетно това става навик и днес се прехвърля и в личното тихо време.

Имах удоволствието да съм в отбори с някои от най-близките си приятели. Няма по-мотивиращо нещо от това, да се повдигаме взаимно, да четем, да коментираме текстове. Определено ни сближи повече, а още по-хубавото е, че заедно се доближава(х)ме и до Богa.

Откакто започнах да чета по-редовно, целенасочено и систематизирано, имам много повече мир. Молитвата е добра дисциплина и ценно време да говорим с Богa, но чрез Библията имаме страхотна възможност да замълчим за малко и да чуем какво Бог ни иска да ни каже. Толкова насърчение и изобличение получавам с четенето и изучаването!

 

В колко състезания си участвала активно досега? Разкажи накратко някои ярки спомени.

Успях да се включа само в две. Веднъж като участваш и искаш да повториш възможно най-много пъти. Освен в четене, прекарвахме много време в отборни „тренировки“. Коментирахме кой докъде е стигнал, какво ни е впечатлило, какво ни е затруднило. Едно от любимите ми неща беше да си измисляме поговорки или рими, с които по-лесно да запомняме текстовете, които ни затрудняват.

Книгите от разделите някак все ни пасваха добре и на характерите („Габи, ти си луда да четеш толкова много закони, и то по собствен о желание!“). Сега все още, когато чета определени текстове, се сещам кой човек и от кой отбор точно ги е изучавал, както и какви са впечатленията му.

Забавно е също така да ни наблюдавате по време на проповед в църква. Винаги сме готови с препратки към други пасажи, знаем „чий“ е текстът и всеки път се вълнуваме да попаднем на адреса на някой стих, понеже вече сме изучавали за какво става дума там.

 

С какво бе по-специално Десетото състезание за теб? Как го виждаш на фона на 150-годишнината от превода на Библията на съвременен български език?

Със сигурност беше дългоочаквано. След като се отложи с година и стана ясно, че ще е последното, на което имам възможност да се включа като участник, беше наистина вълнуващо.

На състезанието чухме статистика за това колко хора са се включили през годините и е невероятно колко много тийнейджъри имат желанието да четат и да споделят Словото.

 

Какво е да си треньор? Какво според теб е най-обогатяващото нещо за следващите поколения? Какво те мотивира?

Честно казано, да съм треньор е дори по-вълнуващо от това да съм участник. Невероятно е да виждаш как деца започват да четат Словото с толкова голямо желание. Някои от тях едва ли по друг начин ще успееш да ги накараш да четат, а в момента са толкова постоянни и мотивирани! Смятам, че процесът на истинско научаване на нещо завършва тогава, когато човек вече предава знанието си на други. Искреното ми желание е да мога да им предам това, което съм научила, така че да помогна на по-малките да си изградят основа и дисциплина на четене.

Изключително ценно е да познаваме Библията, да имаме разбиране върху нея и да можем да говорим свободно. Опитвам се да им дам пример, че без значение на какво място се класира отборът в състезанието, участниците вече са „повече от победители“ (Рим. 8:37) само защото са прекарали времето да научат повече за Бога.

 


 

Габриела Георгиева е завършила Първа английска гимназия в столицата, а сега следва звукорежисура в Националната музикална академия. Активно включена е в хвалебния екип на I ЕБЦ (София), като свири на пиано и саксофон. Участва в подготовката на детски и тийнейджърски лагери и библейски уикенди. В църквата си е ангажирана и със звукорежисура на богослужения и други събития.

Вземаме интервю от Габи по повод две кръгли годишнини, които се отбелязват тази година: 150 години от Славейковия превод на Писанието; и Десетото юбилейно Състезание за познаване и разбиране на Библията „В ръката му имаше книга“, организирано от „Скрипчър Юниън България“ (за което Зорница вече разказа през юни 2021 г.).

Следващото, единайсето библейско със­тезание се планира за март 2022 г. Домакин ще бъде бургаската църква „Благовестие“, излъчила тазгодишния шампион: „Верен“. Отборите вече се сформират, младите хора са започнали подготовка, а конспектът е наличен на интернет страницата на организаторите: BibleCompetition.com.

Редакционният екип на Зорница поздравява Габи за смелостта да се впусне в треньорското поприще и сърдечно пожелава успех на нейните отбори – както и на всички останали участници в състезанието!

Similar Posts