20 май 2024 г.

„Д-р Ливингстън, предполагам?“

От години никой не е чувал нищо за шотландския мисионер Дейвид Ливингстън. През 1866 г. той е изчезнал във вътрешността на Източна Африка, в търсене на изворите на река Нил. Докладите му за по-ранните му проучвания в „Черния континент“ са запленили ума на множество читатели в неговата родина. А подтикът му да се посвети на това поприще е ясен на всички. Когато веднъж го питат защо е решил да стане мисионер, Ливингстън отвръща: „Бях принуден от Христовата любов.“

В книгата му Мисионерски пътувания в Южна Африка, публикувана през 1857 г., се разказва за изминатите над 30 хиляди километра из африканския континент. Изследванията на Ливингстън предоставят ценни сведения за народите и географията на неизследваните към онзи исторически момент вътрешни области на Африка. Трябва обаче да се отбележи, че той е попълвал липсата на данни с предположения, като представите и мечтите му често надвишавали фактите. Това струвало живота на някои мисионери, осланящи се на описанията му. Веднъж Джеймс Стюарт, основател на мисията „Ловдейл“[1], бил толкова възмутен от личните особености на Ливингстън и подвеждащите му сведения, че хвърля една от книгите му в близката африканска река.

Все пак Ливингстън е човекът, събудил съвестта на света за ужасната арабска търговия с роби, наречена от него „нечестивото чудовище, което се въди в цяла Африка“. Публицистиката му, посветена на злото на робството, има голям принос за неговото премахване. Ливингстън пресмята, че на всеки 20 000 души, пленени и продадени като роби, се падат около 100 000 африканци, които са били убити, ранени или умрели от болести по роботърговските пътища. „Множеството скелети, които сме видели по пътищата в пустошта – пише той, – свидетелстват за ужасяващите човешки жертви при тази търговия, които я обричат на ада.“

 

Първоначално Ливингстън започва мисионерска дейност в Ботсвана, но местните хора се отнасят с безразличие към Евангелието. Неуспехът не го обезсърчава, а го тласка да предприеме повече пътувания на север. Постепенно той достига до убеждението, че добрата стратегия за разпространение на Благовестието в Африка в дългосрочен план е да се изпревари комерсиалния интерес на европейците и да се картографира вътрешността на континента чрез движение по реките като своеобразни „магистрали“. С пътешествието си от Луанда в Ангола до Келимани в Мозамбик, Ливингстън става първият европеец, прекосил южната част на Централна Африка и видял знаменитите водопади Виктория, които наименува на тогавашната английска кралица. При една от следващите си големи експедиции той е придружен от съпругата си, която се разболява и умира от малария.

При пътешествието си в търсене на изворите на Нил д-р Дейвид Ливингстън е постепенно изоставен от сътрудниците си, а част от принадлежностите му са откраднати, включително и лекарствата му. Но той продължава проучванията си сам, борейки се с болести и други несгоди.

Загрижена, че вече пет години от Ливингстън няма ни вест, ни кост, и с надежда да произведе сензация, през 1871 г. редакцията на вестник Ню Йорк Хералд изпраща журналиста Хенри Стенли да го търси. След като пристига в Занзибар край танзанийския бряг, Стенли тръгва по стъпките на Ливингстън навътре в континента. Задачата не е никак лесна. Стенли трябва да си пробива път, понякога с бой, през враждебни райони и да отбива атаките на малария, крокодили и бунтовници, а също да се справя с опити за дезертиране от групата.

След месеци на мизерно съществуване най-после попадат на „гореща следа“. Когато установяват със сигурност къде се намира Ливингстън, Стенли и носачите му обличат най-хубавите си дрехи. На 10 ноември 1871 г. виждат един стар бял мъж край бреговете на езерото Танганайка. Няма съмнение кой е това. Стенли се приближава и го поздравява с думите, които впоследствие стават прочути по целия свят: „Д-р Ливингстън, предполагам?“. Мисионерът отвръща: „Да, и съм толкова благодарен, че съм тук, за да ви посрещна с добре дошъл.“

Храната, която журналистът носи със себе си, спасява живота на мисионера. Оказва се, че Ливингстън е сериозно болен и е в състояние да приема само африканска овесена каша. „Вие ми донесохте нов живот“, повтаря непрекъснато той. Само че Стенли не успява да го убеди да напусне Африка. Ливингстън е решен да доведе мисията си до край. Стенли се включва за известно време в изследванията му на езерото Танганайка, а по-късно се връща в Англия. За разлика от Джеймс Стюарт, специалният кореспондент на Ню Йорк Хералд е силно впечатлен от християнската вяра на Ливингстън. „Тя не е от теоретично естество – пише той, – а е постоянна, ревностна, искрена практика… и е винаги в действие.“

Дейвид Ливингстън остава в Африка до края на живота си. Той умира на 1 май 1873 г. на 60-годишна възраст от малария и вътрешни кръвоизливи поради дизентерия. Тленните му останки са пренесени в Англия и погребани в Лондон.

 

 

______________________

[1] Мисионерска станция и образователен институт в Южна Африка. 

Similar Posts