Бихте ли представили себе си и служението си?
Казвам се Ристо Сорамиес. Служил съм четири десетилетия като пастир и мисионер сред турци в Германия и в Истанбул. Със съпругата ми имаме четирима синове, четири снахи и дванадесет внуци.
След като се пенсионирах, бях поканен да стана епископ на новооснован лутерански диоцез (Евангелският лутерански мисионерски диоцез на Финландия, б.р.). Общността има 33 църковни общности, 25 пастири на пълно работно време и още 25 служители, които имат и друга заетост.
В светлината на 500 години от Протестанската Реформация какво бихте казали, че е „сърцето на Благовестието“ в богословието на Мартин Лутер?
Св. Павел пише в I Коринтяни 15 гл. много ясно какво е Благовестието: „Христос умря за греховете ни според писанията; че беше погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията; и че се яви на Кифа, после на дванадесетте“ (I Кор. 15:3-5)
Благовестието, неговото „сърце“, е нещо много конкретно. Лутер казва много правилно за благовестието: „Става дума за грешния човек, който е изгубен, и за Бог, който го спасява.“
Благовестието ни казва как Бог е извършил своята спасителна работа: Той даде Своя Син, който взе нашите грехове върху себе си, плати вечното наказание вместо нас и ни извести радостната вест: „Синко, дъще, не бойте се, вашите грехове са простени.“ Благовестието принадлежи не само на началото на християнския живот, а е храната, от която християните се нуждаят до последния си дъх на тази земя.
Въпросът „какво представлява истинската църква“ е все още актуален днес сред християните от различни традиции. Какви са главните характеристики на църквата в учението на Лутер?
Църквата е творението на Благовестието и не е просто събрание на хора, които вярват едни и същи неща. Това означава, че когато идваме заедно на божествената литургия, ние идваме с нашите грехове, проблеми и нужди при нашия Бог, свят и милостив, който е богат на благодат и съвет. Той ни служи със Словото и Тайнствата. Правилно е да почитаме Бога, но Той не се нуждае от нашето поклонение, а ние се нуждаем от Неговата прошка и милост. Църквата е за нас, бедните и нещастни грешници, които Бог призовава на Своята Трапеза. Ето защо Той е дал на църковните пастири да хранят паството с Благовестието.
Лутер описва църквата като болница, където грешниците идват да бъдат изцелени от великия Лекар Господ Исус, който използва Своите помощници-лекари, като самите те са също пациенти. Светостта на Църквата е в Словото и Тайнствата. Членовете нямат своя собствена святост; това е светостта на Исус Христос, която достига до тях посредством Църквата.
Кои са някои от предизвикателствата за християните днес и виждате ли нужда от друга „Реформация“ (или по-скоро „възстановяване“) на истинско, автентично, библейско християнство?
Плътта, светът и Сатана не са се променили. Те работят непрекъснато заедно да ни разрушават и опустошават. Има дума, която променя всичко и дава правилната перспектива за нашата вяра, а именно думата „вечност“. Важно е да се запитаме дали това, в което вярваме, проповядваме и изповядваме, издържа проверката на вечността.
Новите учения и погрешни доктрини са се увеличили многократно, но Истината остава същата. Станало е обичайно да търсим „значението“ на Църквата в този свят, но Църквата е истинска само когато проповядва и учи същото, апостолско Евангелие и така подготвя хората за Съдния ден.
Църквата със сигурност се нуждае от Реформация, но ние не можем да го предизвикаме. Това, което можем да направим, е да отидем при Библията, да търсим Божията Благодат в Исус Христос и да получим Неговия чудесен дар на прошка на греховете и вечен живот.
Мартин Лутер не планира да реформира Църквата. Той се бои от Бога и жадува да намери Божията милост за себе си и за хората, за които отговаря като пастир и професор по богословие. Бог в Своята милост води Лутер обратно към Светото писание и определено към Евангелието с помощта на ап. Павел. Евангелието реформира Църквата.
Въпросите зададе: Гроздан Стоевски
Превод на български: Вера Иванова
