Преди двадесет и пет години п-р Симеон Попов завърши земния си път и беше призован на заслужена почивка. Годините минават, но спомените за достойните служители на Църквата не избледняват. За нас неговото име остава пример за вярност към Бога и преданост спрямо Христовата църква. Той ни впечатляваше с детинската си вяра и упование в Бога, а също с безкомпромисната си непримиримост към злото и враговете на Църквата. Във времената на комунизма, когато мнозина християни се стараеха да бъдат „внимателни и предпазливи“, п-р Симеон Попов не се изкушаваше да се съобразява с обстоятелствата. Той беше непоколебим в убежденията си и последователен в делата си.
Симеон Попов беше пастир на разпръснатото стадо на Методистката църква през най-трудните години. Не се примиряваше със затворените и разрушените църкви, с беззаконно отнетите църковни имоти. Пишеше предупредителни писма до най-високите партийни и държавни инстанции, че вършат престъпления, за които ще носят отговорност. Понякога го питахме: „Защо? Има ли смисъл?“.
„Да! – отговаряше той. – Те трябва да бъдат предупредени, за да нямат оправдание в Идващия ден.“
Този ден дойде! Ние сме благодарни, че имахме такъв пастир и че неговият пример ни задължава „да подражаваме на неговия живот“ (Евр.13:7).
Методистката църква в България се възстанови и с Божията милост се върна отново към живот, защото страданията на мъчениците не са напразни!
